По-важната петолъчка

Здравейте и благодаря, че се отбихте!

Едно известно клише казва, че човек заприличва и се нагажда според петимата други, с които общува най-много. Това, разбира се, е фундаментално вярно. Затова не е лошо да се вглеждаме – дали хората около нас ни дават чувство за заедност, което единствено леко сваля тревожността ни. Или действително от тях прихващаме здравословни модели на мислене и поведение. Модели, които утвърждават Живота.

Често компанията ни ни служи да се съюзяваме срещу някой и да го плюем. Това носи известна утеха в нещастието. С мои приятели на шега подмятаме обиди по чужд адрес, за да се надсмеем над собствената си фрустрация и детска нужда от сигурност и утеха.

Трудно е за всеки поотделно да прецени дали средата му е подкрепяща или само му дава измамен комфорт във вече познатото. Обикновено навикът ни държи с едни и същи хора, с които имаме сходни неизказани психологически проблеми. Вината се хвърля само върху външните обстоятелства, външните фактори. Мъжът, жената, децата, тъщата, свекървата, измамниците, неморалните пропадняци, кметът, правителството – те са лошите!

Хората, индивидите, които могат да те извадят от нивото, на които си, където общуваш с най-близките си – те не се срещат случайно. И в тяхната компания не се остава случайно. Защото те не са станали по-справящи се случайно. Нямам предвид финансов успех, а вътрешно спокойствие, приемане на Живота и съзвучие с него.

Това обикновено са ментори, хора с определен имидж, дейни и активни хора, които някой уважава. За да се учи от тях, човек се задвижва към тях и гледа да остане в обкръжението им. Като клиент или доброволец например. Там гледа и учи. „Краде“ стойностни решения за своите затруднения. Така се учи и то от много такива светила, в продължение на десетки години.

Разберете, че „сам ще се оправям“, „сам ще водя моята битка“ – това са охранявани от вторични печалби нагласи, които не водят до по-добро. Човек не е създаден сам да се оправя, това не е адаптивно поведение, нито дава ефективни резултати. Може сам да носиш призванието си, но подкрепата в постигането му идва отвън.

Вижте дали търсите промяна към по-добро, но се надявате да се случи, докато все сте с едни и същи хора около себе си, които нямат такава цел. Илюзия е, че така някой ден ще дойде щастието. Това несъзнавано очакване е пълна фантазия. Затова не псувайте, а търсете. Търсете Човеците, които ще посеят у вас идеи за здраве и благодат. Заслужавате ги. И вървете се срещнете с тези „инфлуънсъри“. Да ги следваме в Интернет, не стига.

С благодарност и любов към моите учители!

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук и в YouTube, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!