Пиано ли си или цигулка?

Здравейте и благодаря, че се отбихте!

В рамките на обучението си по Естествена психотерапия написах тази статия за характеровата трансформация в обучителния процес. Публикувам откъс от нея.

Това домашно го отлагам открай време. За мен не е смислено да напиша какво да е. Тези задания са възможност. Огромна възможност са, защото често ги преживявам разтърсващо. Самото писане е като катализатор на вътрешните ми процеси. Съвсем допълнително към интелектуалното пренареждане на понятията и взаимовръзките. Гледам назад към всяко домашно с благодарност, че ми е поставено.

Бях решил, че ще работя по тая тема от самото начало. От първата седмица и хвърлях по едно око, за да видя дали имам нужната нагласа да започна. Цял месец не настъпваше момент за писане. По-рано тази вечер обаче ненадейно научих нова дума. Не мисля, че стана случайно. Свързах я с понятие, което се използва изобилно в Естествената психотерапия. Затова реших да разуча нещата и в крайна сметка да я положа в основата на текста ми.

В съглашение ли сме?

Думата, която чух, от мой близък човек (професионален музикант), е акордьор. Орлин Баев, основателят на нашата школа, често говори за акордиране и съм го приел за основен термин. В началото не бях сигурен какво означава. Първата ми асоциация е с буквалния превод от холандски, който говори за „съгласие“. Akkoord в ежедневна си употреба означава „съгласен съм“, но в по-книжовен контекст имаме „съглашение“, „съвпадение“, „припокриване“.

Малко по малко навлизам в нюансите на тази дума. Преди два часа се зачетох за чисто музикалното и значение. Разкри ми се необятно богатство от метафори и аналогии, валидни в изумителна степен за процеса на психотерапия. Акордьор е професията на онзи занаятчия, който настройва и ремонтира пиана, рояли и клавесини (клавишни). Този пък, който прави същото със струнни инструменти, се нарича лютиер.

Ще навляза в дълбочина и директно ще съпоставя психотерапевтичния учебен процес в Естествената академия с акордирането, професията на психотерапевта с тази на акордьора. Такава илюстрация буди моето любопитство и създава искра във въображението ми. Ще си позволя да цитирам един от най-добрите акордьори в България (статия от вестник „Сега“, неясна дата на интервюто) – Константин Босилков:

„Основната работа на акордьора е действително да настрои инструмента да работи. Но това е само малка част от занаята. За да се занимава с тази професия, човек трябва да умее да борави с механика, да може да поправя разни дървени и метални части, да разбира от дървообработване, от металознание итн. Не на последно място – да има ухо.“

Не е ли така и в нашата професия? Не е ли акордирането на музикален инструмент, което може да включва пълно реконструиране и реставриране, съвършената метафора за трансформирането на една индивидуална психика? Човек се променя, настройва се да звучи прецизно и красиво, поддържа гласа си динамичен, съхранява своето тяло – отначало с помощта на естествен психотерапевт, а по-натам все по-самостоятелно. Вслушваме се в клиента, учим клиента да се вслушва в себе си; заедно резонираме, взаимно се интонираме!

Пиано ли си или цигулка?

Синхроничностите изглежда не свършват тук – една от съставните части на цигулката например се нарича „душичка“ (онази, която пренася вибрациите, идващи от струните към долната дъска на цигулката и обратно), а импулсът за тази статия дойде при мен именно от утвърден цигулар.

Дори при цигулката, китарата итн. допирът със струните да е пряк и видим, а всеки тон да е произведен от контакт с отделна струна, при клавишните съвсем не е така. С помощта на сложна механика натискането на определен клавиш активира няколко струни (обикновено три), които са скрити дълбоко в корпуса на самия инструмент. Така понякога натискането на пословичните ни бутони води до очевиден резултат, явна връзка и израз в поведението (при цигулката), а друг път един стимул задейства на пръв поглед неразгадаема психична реакция и поведение, където множество вътрешни „струни“ вибрират в комплексно общо звукотделяне (например при пианото).

Някои от нас не забелязват, че звучат фалшиво (несъответно), че са изгубили своя център или че той се е поизместил. При пианото височината на тона се променя в следствие на това, че в хода на времето струните му се отпускат или пренатягат. Въпросът опира до напрежението, до степента на тяхното опъване и напрегнатост, също както при вътрешнопсихичните процеси.

Оставени на себе си, те търпят низходящо развитие, което и в двете сфери води до щети, понякога трудно поправими. Отново като при музикалните инструменти акордирането на душичката (с посещение на психолог например) е необходимо по-често при по-силно натоварване, интензивна употреба и претоварване.

Интересно в съвременните разбирания в акордирането на едно пиано е, че целта не е то да бъде настроено прецизно според изначалната честота на всеки тон (въпреки че в миналото е имало такъв подход). Не се работи догматично и по шаблон. Напротив, прието е да има леки обагряния и изкривявания на отделните тонове (иначе някои от тях не биха звучали приятно), които обаче постигат балансирана звукова картина за конкретния инструмент. Започва се с основната октава, по която се нагаждат другите в името на едно цялостно и завършено звучене. Всеки инструмент се разглежда като уникален и несъвършен – не работим ли и ние така с всяка човешка индивидуалност? А именно, красиво оцелостяване вместо работа по калъп…

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук и в YouTube, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Защо тя все се дърпа

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Понякога ние мъжете се задвижваме и сме отворени към другия пол и си мислим, че сме свършили духовната работа, която ни позволява да сме автентични, свободни, обичащи. Седяли сме с часове в медитация, гънали сме се на йога постелката, киснали сме в полето на семейните констелации, имаме зад гърба си какви ли не церемонии и терапии.

Не щеш ли, се оказва, че в реални условия, в ежедневието например, привлекателните жени на улицата, в магазина или в парка не са станали изведнъж по-предразположени към нас и не изгарят от страст да ни дадат номера си. Отказват ни да излязат с нас или отменят срещи. Дори няма да споменавам за нещо повече.

Защо ли е така, се питам аз. Може би и други мъже, за които пътешествието по духовния път е напреднало, срещат тези предизвикателства. Надявам се в този кратък текст заедно да достигнем до повече отговори.

Любовта, ах, любовта! Духовните хора как обичат любовта! Любовта е прекрасна. Да видим от какво се състои съвършената любов. За мен лично в нея има сексуално/външно привличане, дълбока обич и харесване. Когато всички те са налични, любовта към другия е разтапяща и зряла.

Сексуалното привличане е въпрос на поведение – дали жената с външния си вид, движенията, маниера си и гласа си те възбужда. Дълбоката обич е въпрос на емоции, дали между вас има интимност (или потенциал за такава). За дълбока обич към партньорката си мъжът първо се е свързал със собственото си чувство за уязвимост и изпитва любов към себе си, носи я в собствените си гърди. От там идва енергията на доверие и безусловно приемане на другия. И последно, харесването. Харесването е (мисловен) въпрос на осъзната симпатия и съвместимост, например при съжителство.

Какво прави един духовен мъж, когато срещне красива жена? Той може да изкаже пред нея своето привличане (че то е очевидно!). Той умее да даде приемане, да предаде без думи, че приема себе си, че обича себе си и че има способност да развие дълбоко чувство на обич и свързване към жената. И отново накрая, със своята вселенска благост и спокойствие той не се свени да покаже, че я харесва, някак имплицитно предполага, че двамата имат взаимна съвместимост.

В реалността предположението, че двамата са съвместими, е грешно в голяма част от случаите. Харесването често той изразява с нищо неподозиращо любопитство към ежедневните и банални неща от живота и. За жената това е твърде много и звучи неоправдано и незаслужено. Винаги вежливото отношение (като от нейните приятелки) не е естествено, то е подправено и потенциално манипулативно (също в позитивен смисъл, подкрепящо). При непознати то не е минало проверката на реалността.

Най-вече изразът на сексуално привличане (недвусмислен комплимент например или дискретно докосване), но и демонстрацията на здраво самочувствие (нечувствителност на отхвърляне) е нужно да бъдат балансирани с умерено чувство на скептичност към жената. Може би тя не прави вкусна мусака без лук, може би тя не умее да плува, може би тя не разбира от психология, може би тя не познава добре България, може би тя прекалява с грима, може би, може би…

Ние мъжете, духовно „извисените“ мъже, нямаме извинение да се държим като найс-гайс. Нямаме извинение да не сме заземени в реалността. Съвместимостта между партньорите е щастлива случайност и ние можем да я търсим, но нека не е в сферата на фантазиите. Съвместимостта, харесването – те се разкриват с времето и са добра възможност да изправим жената пред предизвикателство – с или без чувство за хумор . Вместо да я виждаме като точно за нас. Защото може и да не е.

Да открием, да проверим, да сме малко скептични дали си пасваме и да го включим в разговора, е част от свалката. В началото фокусът е върху собствената ни отговорност като хора в този процес – за самите себе си. Да, да дадем възможност на любовта, но да не даваме възможност на някаква криво и нездравословно обвързване.

Свържи се с мен, ако искаш да развиваш своите социални умения и изживяваш повече удовлетворение от общуването с жени.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук и в YouTube, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Не бъди манипулатор

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Жените често са жертва на нарцисисти, емоционални насилници и други манипулатори. Затова много жени са изключително внимателни и недоверчиви преди да се доверят на непознат мъж. Днес ще посветим няколко реда на това как да не бъдеш отхвърлен и отсвирен, защото твърде рано изискваш нейното пълно доверие.

Мъже, които по-късно злоупотребяват с партньора си, обикновено придобиват власт над връзката в началото и, като подвеждат или директно принуждават жената да им се довери. В хода на този процес насилниците използват богата палитра от номера и тактики, които ще изброим. Смятам, че по този начин ще се научим по-добре да предразполагаме жените и ще си спестим недоумението към тяхното поведение.

1. Спасение от криза.

Нарцисистът е способен да изфабрикува криза или да се възползва от внезапно възникнала кризисна ситуация, за да влезе в ролята на спасител, който предлага решение. Тъй като жената често не е наясно, че обстоятелствата са предизвикани от манипулатора, дори е възможно да изпитва признателност за неговата намеса. От позицията и всъщност изглежда, че нейна нужда намира своето удовлетворение благодарение на този „добродетелен“ човек. Тя усеща, че има нещо гнило едва по-късно, когато нарцисистът многократно „надпише сметката“ за услугата си или въобще не спре да я кара да се чувства негов длъжник.

Твоя задача и цел е да търсиш автентично общуване и да не се превръщаш в спасител на жена, която познаваш от ден-два с идеята, че това ще ви сближи.

2. Приказна среща плюс секс.

Нарцисистът може да заведе жената на необичайно вълнуваща и продължителна среща, в чиито ход преднамерено да събуди у нея различни свръхинтензивни емоции. Сексът като завършек на невероятната среща води до почти сигурно обвързване от нейна страна, като за целта доверието е извлечено от нея по неестествен начин. След такава силна спойка е вероятно тя да се окаже емоционално зависима от манипулатора и да и е трудно да се отдели от него дори при насилие и тормоз.

Жените стават подозрителни, ако от самото начало всичко между вас е някак твърде перфектно и тя прибързано се увлече по теб, затова не се опитвай да гониш такъв ефект. Ако все пак изглежда, че ще има секс при първата ви среща, помисли дали всъщност не работят теб.

3. Налагане на нещо неприемливо.

Манипулаторът предварително е наясно, че тя счита нещо за неприемливо, но въпреки това ще се направи на ударен и изненадан. Не е изключено да и вмени срам и вина от това, че не е съгласна да го направят заедно. Ако например са се разбрали той да я вземе от някъде и закара вкъщи, но идва с мотора си, въпреки че тя се страхува от мотоциклети. Така тя е принудена да избира дали да се вози с него или да си търси друг транспорт.

Не поставяй момичето, с което си излязъл, пред свършен факт. Или се приготви да получиш отрицателен отговор.

4. Непоискан съвет или непоискана помощ.

Да бъдеш мил и вежлив често е избор и стратегия в общуването, а не черта на характера. Емоционалният насилник често предлага своята помощ и многократно настоява въпреки евентуалния отказ, за да притисне своята жертва и да я „дресира“ да се съгласява с него. Започва се с незначителни жестове, които търпят градация до момента, в който действията му се превръщат в  престъпление.

За един мъж е важно да бъде лидер, но ако забележиш, че тя се чувства некомфортно от готовността ти да и бъдеш от полза, бъди сдържан. Остави тя първа да изрази с жест своето доверие.

5. Изискване да се усмихва.

Манипулацията е в репликата „По-красива си, когато се усмихваш.“ или „Не бъди толкова сериозна!“ Целта е тя да се поддаде и последва желанието си да се хареса, докато на по-дълбоко ниво всъщност е принуждавана да се усмихва дори не всичко да е наред.

Не е зряло да подканваш някого да се смее, усмихва, не се обижда или каквото и да било. Може би и сам си наблюдавал подобни неадекватни опити за сближаване.

6. Нарцисистът се преструва, че имат еднакви интереси, цели или мечти.

Илюзията за едни и същи хобита, любими сериали, стил музика итн. се използва манипулативно за изкуственото създаване на доверие. Затова не изтъквай такива прилики между вас освен ако не е очевидно, че те съществуват. Ако се запознаете по време на точно такава дейност например.

7. Купува и скъпи подаръци.

Подаръците в началото на връзката са съмнителни, защото с тях често опитваме да купим доверието на другия. Особено неподходящи са скъпите подаръци, поемането на наем, дългове или други сериозни разходи.

Няма разумна причина да я подкупваш с пари и подаръци. Това поведение е изключително странно от женска гледна точка, затова се спри навреме дори да искаш да и вземеш целия магазин с цветя.

8. Той си прави реклама.

Манипулаторът често изтъква колко е благороден и компетентен, как заслужава доверие. Понякога той дори поучава останалите и оповестява, че му дължат своето доверие. Ако се въздържиш от подобни нелепости, жената ще има възможност да те приеме за нормален. В противен случай ще определи поведението ти като нагласено и неестествено.

9. Той казва на жената, че имала проблеми с доверието.

В отчаяния си опит да изкопчи нейното доверие, мъжът емоционален насилник може да припомни на жената нейн предишен опит – нещо, което я прави уязвима – с идеята да я злепостави. А себе си да изкара онеправдана жертва, задето получава отказ…

Никога не използвай като оръжие информация за някой, която той е споделил в момент на слабост (по същество това е емоционално насилие). Логично е да не изнудваш и жените по подобен начин.

Свържи се с мен, ако искаш да развиваш своите социални умения и изживяваш повече удовлетворение от общуването с жени.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук и в YouTube, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!