Пиано ли си или цигулка?

Здравейте и благодаря, че се отбихте!

В рамките на обучението си по Естествена психотерапия написах тази статия за характеровата трансформация в обучителния процес. Публикувам откъс от нея.

Това домашно го отлагам открай време. За мен не е смислено да напиша какво да е. Тези задания са възможност. Огромна възможност са, защото често ги преживявам разтърсващо. Самото писане е като катализатор на вътрешните ми процеси. Съвсем допълнително към интелектуалното пренареждане на понятията и взаимовръзките. Гледам назад към всяко домашно с благодарност, че ми е поставено.

Бях решил, че ще работя по тая тема от самото начало. От първата седмица и хвърлях по едно око, за да видя дали имам нужната нагласа да започна. Цял месец не настъпваше момент за писане. По-рано тази вечер обаче ненадейно научих нова дума. Не мисля, че стана случайно. Свързах я с понятие, което се използва изобилно в Естествената психотерапия. Затова реших да разуча нещата и в крайна сметка да я положа в основата на текста ми.

В съглашение ли сме?

Думата, която чух, от мой близък човек (професионален музикант), е акордьор. Орлин Баев, основателят на нашата школа, често говори за акордиране и съм го приел за основен термин. В началото не бях сигурен какво означава. Първата ми асоциация е с буквалния превод от холандски, който говори за „съгласие“. Akkoord в ежедневна си употреба означава „съгласен съм“, но в по-книжовен контекст имаме „съглашение“, „съвпадение“, „припокриване“.

Малко по малко навлизам в нюансите на тази дума. Преди два часа се зачетох за чисто музикалното и значение. Разкри ми се необятно богатство от метафори и аналогии, валидни в изумителна степен за процеса на психотерапия. Акордьор е професията на онзи занаятчия, който настройва и ремонтира пиана, рояли и клавесини (клавишни). Този пък, който прави същото със струнни инструменти, се нарича лютиер.

Ще навляза в дълбочина и директно ще съпоставя психотерапевтичния учебен процес в Естествената академия с акордирането, професията на психотерапевта с тази на акордьора. Такава илюстрация буди моето любопитство и създава искра във въображението ми. Ще си позволя да цитирам един от най-добрите акордьори в България (статия от вестник „Сега“, неясна дата на интервюто) – Константин Босилков:

„Основната работа на акордьора е действително да настрои инструмента да работи. Но това е само малка част от занаята. За да се занимава с тази професия, човек трябва да умее да борави с механика, да може да поправя разни дървени и метални части, да разбира от дървообработване, от металознание итн. Не на последно място – да има ухо.“

Не е ли така и в нашата професия? Не е ли акордирането на музикален инструмент, което може да включва пълно реконструиране и реставриране, съвършената метафора за трансформирането на една индивидуална психика? Човек се променя, настройва се да звучи прецизно и красиво, поддържа гласа си динамичен, съхранява своето тяло – отначало с помощта на естествен психотерапевт, а по-натам все по-самостоятелно. Вслушваме се в клиента, учим клиента да се вслушва в себе си; заедно резонираме, взаимно се интонираме!

Пиано ли си или цигулка?

Синхроничностите изглежда не свършват тук – една от съставните части на цигулката например се нарича „душичка“ (онази, която пренася вибрациите, идващи от струните към долната дъска на цигулката и обратно), а импулсът за тази статия дойде при мен именно от утвърден цигулар.

Дори при цигулката, китарата итн. допирът със струните да е пряк и видим, а всеки тон да е произведен от контакт с отделна струна, при клавишните съвсем не е така. С помощта на сложна механика натискането на определен клавиш активира няколко струни (обикновено три), които са скрити дълбоко в корпуса на самия инструмент. Така понякога натискането на пословичните ни бутони води до очевиден резултат, явна връзка и израз в поведението (при цигулката), а друг път един стимул задейства на пръв поглед неразгадаема психична реакция и поведение, където множество вътрешни „струни“ вибрират в комплексно общо звукотделяне (например при пианото).

Някои от нас не забелязват, че звучат фалшиво (несъответно), че са изгубили своя център или че той се е поизместил. При пианото височината на тона се променя в следствие на това, че в хода на времето струните му се отпускат или пренатягат. Въпросът опира до напрежението, до степента на тяхното опъване и напрегнатост, също както при вътрешнопсихичните процеси.

Оставени на себе си, те търпят низходящо развитие, което и в двете сфери води до щети, понякога трудно поправими. Отново като при музикалните инструменти акордирането на душичката (с посещение на психолог например) е необходимо по-често при по-силно натоварване, интензивна употреба и претоварване.

Интересно в съвременните разбирания в акордирането на едно пиано е, че целта не е то да бъде настроено прецизно според изначалната честота на всеки тон (въпреки че в миналото е имало такъв подход). Не се работи догматично и по шаблон. Напротив, прието е да има леки обагряния и изкривявания на отделните тонове (иначе някои от тях не биха звучали приятно), които обаче постигат балансирана звукова картина за конкретния инструмент. Започва се с основната октава, по която се нагаждат другите в името на едно цялостно и завършено звучене. Всеки инструмент се разглежда като уникален и несъвършен – не работим ли и ние така с всяка човешка индивидуалност? А именно, красиво оцелостяване вместо работа по калъп…

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук и в YouTube, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Публикувано от

Теодор Новаков психолог

Мисията ми е да помогна на хората да развиват социални умения, здравословни взаимоотношения и утвърждават своята автентичност.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s