Трансферно удържане в Естествената психотерапия

В рамките на обучението си по Естествена психотерапия написах тази статия за различните проявления на трансферното удържане. Приятно четене!

Основен въпрос в психотерапията са уменията на психотерапевта да регистрира и удържа трансферните проекции на своите клиенти. Тези способности са необходима предпоставка за ефективност и резултатност на психотерапевтичното взаимодействие. В настоящата статия нека навлезем в дълбочината на този процес и изследваме неговата значимост.

Идеята за удържането (поради превода на понятието съществуват известни неясноти кой го използва първи и какво значение влага в него) има своето начало в принципите на австрийският психиатър и основател на психоанализата Зигмунд Фройд. Според Фройд е важно психоаналитикът да регулира преживяването на страдание от страна на пациента си, като му предоставя безопасно пространство. Тук се имат предвид своеобразната болка и страданието, пробудени от самия процес на психотерапия. За да не бъде излекуването на психологическата рана (травма) по-болезнено от самата рана…

И така въпреки очакванията на клиента той да понесе облекчение от съвместната си работа с психотерапевт, се оказва, че ходенето по този път също е мъчно и пропито със страдание (екзистенциална тревожност, д-р Пламен Димитров). Ролята на специалиста тук е да гарантира такъв психодинамичен обмен, който да позволи воденето и продължаването на терапията по посока осъществяване на нужните оздравителни промени у клиента. Без тя да става твърде непоносима.

В класическата психоанализа днес наблюдаваме едно тясноспецифично и донякъде стерилно отношение между аналитика и неговия пациент. В Естествената психотерапия обаче емпатичното акордиране, любящото окуражаване и автентичната подкрепа на клиента въобще не са професионално табу. Общуването с клиента и въздействието преминават през присъщата на всички нас общочовешка способност за топло свързване.

Трансферните сили, с които е пропита психотерапевтичната динамика, улесняват клиентите във фантазното формиране на очаквания, техният терапевт да ги обезпечи със спасение и безгранична благодат. Реални резултати, разбира се, биха могли да възникнат само в следствие на отговорността на клиента да живее своя живот без идеализация и след отстраняването на собствените си невротични обструкции да агира овластен от мъдрост и едновременно с това в любящо смирение.

Удържането по същество се състои в невписването от страна на психотерапевта в тези зачислени му клиентски надежди и самозаблуди. За тази цел той първо е отмил догматичната вяра в абсолютното вездесъщие на терапевтичния метод. Запазвайки своята интрапсихична и поведенческа автентичност, терапевтът създава нова питателна социална ситуация в диадата на психотерапията, където ведно съжителстват емпатийноискрено желание за подкрепа и приземеност на собственото пряко участие (и това на професионалния метод) в житейската промяна на клиента. Естественият психотерапевт не би изтъргувал, не би заменил своя проектиран в сътрудничеството вътрешен център срещу социални награди, одобрение или възхвала.

Контратрансферът също подлежи на наблюдение и тук вече смислово различно удържане. Много по-уместно в терапията е психологът да стои на дистанция от субективния житейски сценарий на клиента си, без да въплъщава някой от неговите възникнали в първите години анимирани обектни образи. През зрялото удържане на съпътстващата това усилие фрустрация той спомага отсяването и утаяването на когнитивните скриптове на клиента, за които се търсят възможности и решения.

Клиентът от своя страна също има нелеката задача да издържи пропукването на своите инфантилнопреносни очаквания, че специалистът ще конструира и съгради промяната вместо него. Спомням си като че ли беше вчера един такъв момент от моя личен анализ, когато аз в някакъв квадратен опит за равносметка на хода на терапията изисках от моя терапевт своята „предплатена“ промяна. Последва гръмотевично автентичен отговор с посланието, което вплитам и в настоящата статия, перифразирам: Копеле, в терапията просто няма „хайде ти вместо мен“!

Смея да опиша в повече детайли преносните сили спрямо психотерапевта. Те могат да се изявят, както в случая при мен самия в клиентската роля, особено интензивно по отношение на най-болезнената житейска трудност, най смислово и времево натовареното поведенческо предизвикателство. Преживяването ми в този момент е сред най-ярките в моя живот; то е сред миговете, които полагат нова плоскост в мисленето и отнасянето към процеса на психотерапията и действителността изобщо.

За един опитен терапевт моментът също е преломен, основен акцент обаче бележи как преносните очаквания биват изразени, формата на експресия. С дълбоконеосъзнат садизъм, както преди 15 години сторих аз, или със зряла готовност в отговор да бъде чуто уточнението на психотерапевта в по-подходящ рифрейм. Каквато нагласа изрази мой клиент онзи ден още по време на първата ни работна среща.

Решаваща за утвърждаването на понятието удържане в психоанализата е работата на британските психоаналитици Доналд Уиникът и Уилфред Байън. Уиникът описва средата на удържане (containment) като стадий на развитието, при който новороденото в своето съзнание още съставлява неделимо единство с майката. Смисълът на майчинското удържане е любящо да обгрижва малкото дете, предпазвайки го от по-късно настъпващото разбиране за два отделни индивида. Тя не бива да допуска до детето да достигне вест за предотвратените опасности или неуредици в отглеждането му (например при набавянето и приготвянето на храната) – целта на тази фаза е да фасилитира развитието на автономия. Аналогично Уиникът аргументира нуждата от удържане и в регулярната психотерапия.

Байън пък концептуализира своята теория около идеята, че бебето проектира своите труднопоносими емоции на страх, болка, объркване, дискомфорт итн. върху своята майка. Майката усеща тези емоции и ги интроектира, но не им реагира първосигнално. Вместо това ги задържа (holding), смила ги ментално и ги връща към бебето в структурирана и преработваема за него форма. Така бебето вече може да ги интегрира като свои. Отнесен към психотерапията този принцип осигурява път към рефлексия на клиенти с екстремни, дълбоки травми, които иначе не успяват да ги вербализират и изобщо да работят с тях инструментално. И Уиникът, и Байън, и Мелани Клайн виждат необходимост както от позитивни, така и от неприятни емоционални състояния у бебето за неговото здравословно развитие.

Систематично протичащото удържане в Естествената психотерапия води до постепенно развиване на способност у клиента сам да преобразува непоносимите чувства в умерено, приемливо и обикновено-необикновено преживяване. Настъпва овластяване на Аз-а посредством идентификация с психотерапевта. Естественият терапевт, който умее да удържа, не сдава отговорността на позиция си. Клиентът пък спира да дели емоциите на позитивни и негативни. Те всички вече са приети и поради това готови за асимилация.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук и в YouTube, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Етика и естетика в психотерапията

Написах тази статия в рамките на обучението си по Естествена психотерапия. Приятно четене!

За да има висока ефективност в Естествената психотерапия, е нужна комбинация от елементи. Основен план е съчетанието между нивото на процеса на терапевтично въздействие от една страна и рамките, в които то се осъществява, за да остане обозримо и трайно от друга. Тези два водещи принципа се преплитат в магическа синергия. Условното разделение на две има множество измерения. Първият принцип ще наречем естетически, защото той се отнася до следните аспекти на взаимодействието между терапевт и клиент: емоционален обмен, обгръщаща сърдечност, спонтанност на работата, интуитивно сътрудничество и свързване, сближаване и доверие в контекста на душевния танц, както и благотворенето, уповавайки се на любовтa. Втората норма в хода на работа е организиращата и последователна линия на етиката. Тук отнасяме всичко, което подлежи на мярка, планиране и контрол в терапията. Например чисто формалните и времеви параметри на консултиране; аналитичния, интелектуален облик на взаимодействието; волята и налагането и в отношенията.

Двата естествени когнитивни потока, които тук обособяваме, са известни от древността като обект на любопитство както за елинските философи, така и за индийските. Според гледната точка можем да оприличим етиката и естетиката съответно на мъжки и женски подход заради типичната им същност. Първата (етиката) държи на директното и последователно разгръщане, на дисциплината и строгостта в границите. Естетиката от своя страна по-скоро излъчва красотата в привличането и духовното сливане на двата субекта по пътя на лечебната трансформация.

В индийските философски учения принципът на сърдечното обгръщане и медитативно смълчаване и блаженство, които също имат съществена роля в психотерапия, се нарича ананда. В този смисъл Естествената психотерапия е помитаща съзидателна сила, свободна спонтанно да обгърне клиента в качествено друга, плътно плодородна реалност. Идеята за тапас, която по-силно кореспондира с етичния принцип, пък въплъщава устремения натиск по посока на адаптацията, нормирания план за действие и настъпване, разчистването на непроходимата вътрешна джунгла стъпка по стъпка в проправянето на път към душевното Ел Дорадо.

Ананда можем да сравним с трансформиращата тантра, където усещането за единство е всепоглъщащо. Дъхът, тялото и преживяването стават самостоятелни, потопени в пълно доверие към заобикалящия ни свят. Оставяме енергията на живота грижовно да ни замеси наново, да промени нашата психокулинарна рецепта, позволяваме на излишното да изтече встрани и си даваме време съдържателно новата жива смес от психологически наличности да узрее и втаса. Тапас повече подхожда на философията на йога – последователност в пътя, безброй повторения, градация, baby steps и усилия по предварително известна програма за изпълнение.

Особено интензивен и естетически обусловен в Естествената психотерапия е процесът на пренос. Теоретично с това понятие обозначаваме възприемането, овладяването от страна на клиента на позитивни, конструктивни, здравословни модели, нагласи и поведения, които терапевтът демонстрира чрез характера си. Със своята отвореност, уязвимост и копнеещо доверие клиентът прави възможно осъществяването на един дълбоко сърдечен обмен в посока към себе си – подмяна, обновление, ъпдейт на собствените маладаптивни схеми от предишния си социален опит и обектни отношения. Затвърдените от авторитети и значими възрастни по време на детството когнитивно-афективни интроекти отстъпват на здрави аналози, които терапевтичната работа предава с помощта на богат арсенал от техники и подходи. Красотата на резултатите обаче се изразява най-вече в живописта на това единение и сплотеност в психичното резониране; със съпътстващите ги странични ефекти на вдъхновение и възторг, усещане за олекване и облекчение, които клиентът изживява. За да поощри питателната среда и зададе добър ритъм на работа, естественият психотерапевт активно и премерено дозира процеса на пренос (в психоанализата позитивен пренос) на всички нива. С което утилизира своето максимално емпатично отдаване на терапевтичната връзка с клиента, наричана в трансперсоналната психология недуално единство.

Процесът на пренос не е самоцелен и има своя смисъл доколкото той е полезен. В случай че клиентът няма възможност да удовлетвори потребностите си за любов и близост в своя социален кръг, е възможно преносът да прерасне във влюбване в терапевта. За да няма произвол и изпускане на отговорността, от помощ са някои етични аспекти на терапията, сред които рамка, лимитираща във времето; стройна структура и движение към конкретни цели и решения. Ако влюбването не надхвърля определена степен и клиентът разполага с нужния когнитивен капацитет, то може да се използва за преработване на проекциите върху терапевта, чиято асимилация клиентът да превърне в израстване. Идеализираният образ, който бива наложен върху терапевта, е изцяло продукт на несъзнаваните клиентските очаквания и представи за общуването с интимен партньор. След като те бъдат процесирани в контекста на конкретната ситуация и бъдат сведени до заземената реалност на терапевтичното отношение, клиентът добива и разширява своето самопознание, а новоразкритият психичен ресурс е добре дошъл за продължаващата психологическа работа. По-рядко, когато влюбването е твърде интензивно, се налага прекратяване на терапията и пренасочване на клиента.

Не е изключено и терапевтът да се влюби в своя клиент и тогава етичната рамка също бива прекрачена. Това се случва, когато стремежът на терапевта за емоционално съзвучие, с чиято помощ да бъде постигната позитивна промяна у клиента, загуби почва под краката си и се измени във влюбване. Обикновено можем да приемам едно такова развитие за необходимост от допълнителна работа от страна на терапевта по собственото си емоционално съзряване, дефицитите в социалния опит, както и вътрешнопсихичната си стабилност. Ако позитивният контрапренос надхвърли своята конструктивна функция и разгръщането му стане необозримо, най-уместно е клиентът да бъде пренасочен към друг консултиращ колега.

За поддържане на успешна дейност, терапевтът има нужда от светкавично бърз ум и висок коефициент на интелигентност (IQ), тъй като в психотерапията са ангажирани почти всички когнитивни и метакогнитивни процеси. От психолога се изискват също отзивчива и дружелюбна памет, както и високи показатели по параметрите на вниманието. Последното е наложително поради траещият часове работен ден на терапевта, запълнен с аналитична и синтетична мисловна обработка на информация. Важно е терапевтът да вижда мигновено и цялостно психичните образи и мултидименсионални пейзажи, които клиентът може да разкрива само линейно и постепенно заради лимитите на езика. Тази интуитивна способност му позволява своевременни малки или по-сериозни интервенции в терапевтична посока. Сполучливото обединение на мощни когнитивни способности и дълбока любяща сърдечност у психотерапевта водят до директно преживяване и познание за вътрешния свят на клиента. На фона на тези предпоставки споделеното пътуване във визията на мъдростта става не само възможно за клиента, но и силно удовлетворяващо за помагащия специалист.

За клиента също важи да има обширен потенциал за осъзнаване спрямо вътрешните си разговори и автоматизми, тъй като емоциите се повлияват до голяма степен от мислите. За щастие, до тях достигаме и през тялото, дишането и поведението. В крайна сметка високите интелектуални способности са нужни и на клиента с оглед на един траен и всепроникващ терапевтичен резултат. Пълноценното участието в терапевтичния процес, разбира се, е благоприятствано и от редица други фактори, чиято наличност изследваме с мотивационното интервю. В идеалния случай, при среща на клиент и терапевт с висок интелект в условия на доверие и мотивация, последователни усилия във времето итн. работата на така формираната диада е вдъхновена от достъпа до дебрите на човешката природа, колективните и недра и разцъфтяващия, разтърсващия творчески потенциал за лична промяна.

Когато клиент и терапевт си паснат интелектуално, не е изключено да се прехласнат в празни мисловни разходки без терапевтична стойност и странствания в света на менталното. Етичният принцип задължава специалиста да задава терапевтичната посока и предпазва клиента от отклонения от този сорт. Без да вижда вторичните печалби от невротичното си състояние, клиентът се намира в капана на своите рационализации. При ниско ниво на мотивация за промяна интелектът работи на празен ход в безброй други защитни механизми и когнитивни изкривявания. Отговорност на терапевта е да ги регистрира и поднася на своя клиент като храна за размисъл. Допирът с тях и опознаването им от клиента улеснява тяхното осъзнаване и корекция. При посредствено интелектуално ниво на клиента трябва да се внимава за емоционалните реакции, възможни и от двете страни, поради проектираните очаквания на терапевта клиентът му да има висок интелект и тези на клиента за постигане на траен терапевтичен ефект. Решение тук е работа на или около интелектуалното ниво на клиента дори това да налага по-опростен подход.

Научната основа на психотерапевтичната методология, както и нейната обозрима, последователна структура позволява на клиента да преживее стабилност, прикрепяйки своите колебливи и непредвидими психични съдържания към установената „постройка“ на терапевта. Прилагането на подходящи методики и инструменти тогава носи успокоение и внася ориентир сред бушуващите емоции, фрагментираните и непълноценни когнитивни процеси, на фона на властващите житейски неблагополучия. Основна роля за преминаването от мотивационни към действени потенциали, разбира се, заема харизматичната и зряла личност на терапевта, която води клиента напред, поддържайки висок емпатиен синхрон.

При работа с психотелесни и трансперсонални методи напр. дихателни практики, молитва, метидация или хипноза клиентът преживява душевен екстаз. В него се разкрива вяра и сила сам да сътворява съдбата си. Провеждането на клиента през тези опитности разкрива у него взор към неподозирани до сега възможности за взимане на решения и предприемане на действия там, където в миналото е тегнала плоскостта на ежедневието. Макар да са терапевтични сами по себе си, в Естествената психотерапия прилагаме биоенергетичните и транс-персонални похвати и предизвикани състояния в психотерапевтичната рамка и канализираме ефекта им в терапевтична посока.

Факторът на личността на терапевта, неговата зрялост и сила на психична енергия носи основното лечебно въздействие в терапията. Влиянието му е по-важно от конкретния използван метод. Със своята личностова интегрираност и творчески потенциал той отмива пластове невротичност у клиента, докато се покаже блясъка на героя, докато от пепелта се възроди новата Феникс, млада и силна. При всеки клиент пътешествието по пътя на психотерапията е неповторимо. Влаганите методи също са различни; с времето възникват собствени, често нови и гениално обикновени. Еднакво богато и мощно трябва да остане любящото присъствие и емпатично акордиране на терапевта. Именно тогава клиентът изоставя илюзиите и започва да разглежда проблемите си като обогатяваща житейска опитност.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук и в YouTube, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!