Трябва ли?

Здравейте и благодаря, че се отбихте!

Наскоро участвах във водена групова медитативна сесия, в която поставихме фокус върху всички онези „ТРЯБВА“, които носим със себе си. Пред всеки беше поставен въпросът за собствената му асоциация с думата „трябва“. Около мен аз често забелязвам употребата и и имам съответната чувствителност…

Чакайки своя ред, за да изразя наглас собственото си разбиране, се потопих в търсене на подходяща асоциация. Имах усещането и се поразрових за точната дума. Слушах отговорите на другите, а после от устата ми се изтърколи „необвързаност“.

Знам, че звучи парадоксално и противоположно на семантичния заряд на „трябва“. За да внеса още повече объркване, бих добавил и „неангажираност“.

Защо отговорих така? Защото си дадох сметка, че поне що се касае до вътрешния ми диалог, „трябва“ при мен почти не се среща. Съзнателно не си налагам каквото и да било насила. В изговорените думи май отново не съм голям почитател на ригидната фракция „трябва“. Знам, че не употребявам думата често спрямо околните заради собствената си осторожност и непоносимост, щом някой ме зашлеви с нея.

Слизайки по-дълбоко в медитацията, видях всеки от нас с едно аватарче, екранче или пък прозорче над главата си. Това беше символът на „ТРЯБВА! „, който всеки носи. Бяхме създали цяла верига от „трябва“. Помислих за своите майка и баща, които цял живот са вървели с товара на „трябва“, изпитах състрадание, но и възхищение, че въпреки това, въпреки яростно защитаваните си ограничения са стигнали толкова далеч.

„Трябва“ наистина вече не ме трогва. Ако някой ми издудне „Ти трябва…“, си припомням своята несигурност, когато и аз от страх съм поставял изисквания и съм тропал с краче. Когато панически съм се опитвал да задържа контрола. Виждам се като удавник, който всячески се бори да си поеме въздух, без да съзнава, че ще се понесе по повърхността, ако релаксира. Край с това хълцане!

Дори преди да не бях направил подобна връзка, вече виждам как открай време съм се насочил към изпробване на поведения, които разширяват кръгозора, топят страховете и разкриват нови реалности. Така дори несъзнаваните ми „ТРЯБВА!“ нямат шанс. Те вече са нормални части от личността ми, без особена привлекателност. Останал им е само комедийният талант. Тези сладури, които галя с любов и с умиление наричам „моите малки беззъби тЛябва“.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук и в YouTube, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Публикувано от

Теодор Новаков психолог

Мисията ми е да помогна на хората да развиват социални умения, здравословни взаимоотношения и утвърждават своята автентичност.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s