Пиано ли си или цигулка?

Здравейте и благодаря, че се отбихте!

В рамките на обучението си по Естествена психотерапия написах тази статия за характеровата трансформация в обучителния процес. Публикувам откъс от нея.

Това домашно го отлагам открай време. За мен не е смислено да напиша какво да е. Тези задания са възможност. Огромна възможност са, защото често ги преживявам разтърсващо. Самото писане е като катализатор на вътрешните ми процеси. Съвсем допълнително към интелектуалното пренареждане на понятията и взаимовръзките. Гледам назад към всяко домашно с благодарност, че ми е поставено.

Бях решил, че ще работя по тая тема от самото начало. От първата седмица и хвърлях по едно око, за да видя дали имам нужната нагласа да започна. Цял месец не настъпваше момент за писане. По-рано тази вечер обаче ненадейно научих нова дума. Не мисля, че стана случайно. Свързах я с понятие, което се използва изобилно в Естествената психотерапия. Затова реших да разуча нещата и в крайна сметка да я положа в основата на текста ми.

В съглашение ли сме?

Думата, която чух, от мой близък човек (професионален музикант), е акордьор. Орлин Баев, основателят на нашата школа, често говори за акордиране и съм го приел за основен термин. В началото не бях сигурен какво означава. Първата ми асоциация е с буквалния превод от холандски, който говори за „съгласие“. Akkoord в ежедневна си употреба означава „съгласен съм“, но в по-книжовен контекст имаме „съглашение“, „съвпадение“, „припокриване“.

Малко по малко навлизам в нюансите на тази дума. Преди два часа се зачетох за чисто музикалното и значение. Разкри ми се необятно богатство от метафори и аналогии, валидни в изумителна степен за процеса на психотерапия. Акордьор е професията на онзи занаятчия, който настройва и ремонтира пиана, рояли и клавесини (клавишни). Този пък, който прави същото със струнни инструменти, се нарича лютиер.

Ще навляза в дълбочина и директно ще съпоставя психотерапевтичния учебен процес в Естествената академия с акордирането, професията на психотерапевта с тази на акордьора. Такава илюстрация буди моето любопитство и създава искра във въображението ми. Ще си позволя да цитирам един от най-добрите акордьори в България (статия от вестник „Сега“, неясна дата на интервюто) – Константин Босилков:

„Основната работа на акордьора е действително да настрои инструмента да работи. Но това е само малка част от занаята. За да се занимава с тази професия, човек трябва да умее да борави с механика, да може да поправя разни дървени и метални части, да разбира от дървообработване, от металознание итн. Не на последно място – да има ухо.“

Не е ли така и в нашата професия? Не е ли акордирането на музикален инструмент, което може да включва пълно реконструиране и реставриране, съвършената метафора за трансформирането на една индивидуална психика? Човек се променя, настройва се да звучи прецизно и красиво, поддържа гласа си динамичен, съхранява своето тяло – отначало с помощта на естествен психотерапевт, а по-натам все по-самостоятелно. Вслушваме се в клиента, учим клиента да се вслушва в себе си; заедно резонираме, взаимно се интонираме!

Пиано ли си или цигулка?

Синхроничностите изглежда не свършват тук – една от съставните части на цигулката например се нарича „душичка“ (онази, която пренася вибрациите, идващи от струните към долната дъска на цигулката и обратно), а импулсът за тази статия дойде при мен именно от утвърден цигулар.

Дори при цигулката, китарата итн. допирът със струните да е пряк и видим, а всеки тон да е произведен от контакт с отделна струна, при клавишните съвсем не е така. С помощта на сложна механика натискането на определен клавиш активира няколко струни (обикновено три), които са скрити дълбоко в корпуса на самия инструмент. Така понякога натискането на пословичните ни бутони води до очевиден резултат, явна връзка и израз в поведението (при цигулката), а друг път един стимул задейства на пръв поглед неразгадаема психична реакция и поведение, където множество вътрешни „струни“ вибрират в комплексно общо звукотделяне (например при пианото).

Някои от нас не забелязват, че звучат фалшиво (несъответно), че са изгубили своя център или че той се е поизместил. При пианото височината на тона се променя в следствие на това, че в хода на времето струните му се отпускат или пренатягат. Въпросът опира до напрежението, до степента на тяхното опъване и напрегнатост, също както при вътрешнопсихичните процеси.

Оставени на себе си, те търпят низходящо развитие, което и в двете сфери води до щети, понякога трудно поправими. Отново като при музикалните инструменти акордирането на душичката (с посещение на психолог например) е необходимо по-често при по-силно натоварване, интензивна употреба и претоварване.

Интересно в съвременните разбирания в акордирането на едно пиано е, че целта не е то да бъде настроено прецизно според изначалната честота на всеки тон (въпреки че в миналото е имало такъв подход). Не се работи догматично и по шаблон. Напротив, прието е да има леки обагряния и изкривявания на отделните тонове (иначе някои от тях не биха звучали приятно), които обаче постигат балансирана звукова картина за конкретния инструмент. Започва се с основната октава, по която се нагаждат другите в името на едно цялостно и завършено звучене. Всеки инструмент се разглежда като уникален и несъвършен – не работим ли и ние така с всяка човешка индивидуалност? А именно, красиво оцелостяване вместо работа по калъп…

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук и в YouTube, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Въздишка на облекчение

Здравейте и благодаря, че се отбихте!

Когато една ненадейно обикновена утрин се събудиш в спокойствие и с изненада забележиш, че не те боли там, където те боляло, подръпвало и схващало през последните 20-30-40 години. Когато усетиш, че вече я няма тревожността и вече никой не те стиска за гърлото. Когато спреш и потърсиш своя вечен спътник болката, но нея я няма, без да знаеш защо. И въпреки нейното отсъствие виждаш, че светът е безопасен без нея – тя няма вече от какво да те предпазва. Няма повече печалба да ти носи, няма защо да определя живота ти… Тогава удовлетворението от това неочаквано изцеление и облекчение е съвсем същото, каквото от всяка друга мимолетна болежка или сърбеж. От всяка друга излишна маса, която съзнателно бихме изхвърлили на мига.

Виждаш как дори не е важно кое точно е донесло това излекуване, защото може би то всъщност е просто освобождение и не е донесено от лекарство, таблетка, която да препоръчваме на всички. На която да станем сляп пазарен представител. Нека то остане в тайнство, но да си засвидетелстваме ефекта на грижата, която сами си даваме и сме си дали по пътя в търсене и лутане към тази свобода.

Фокусът в това да съм добър към себе си и да чувствам как сам се прегръщам и се обичам заедно с болката и страховете си. Именно те съграждат нашата човешка стойност в силна степен. Те са суровата непреработена форма на това удовлетворение, щастие, което един ден идва ненадейно и ни осветява така неподготвени.

Годините в болка разкриват безмерното богатство на уроците, които един ден узряват или може би за които ние един ден узряваме. И да, удовлетворението от липсата на болка може би е слабичко, няма викове „Успях“ или „Победа!“ – вероятно също толкова слабо както, ако бяхме носили болката само ден от живота си. Въздишката на облекчение трае точно толкова, колкото една въздишка. После отговорността ни да живеем по потребностите си, включително по онези, които не сме се осмелявали да достъпим, отново ни вика. Уроците от тези дълги години на страдание и неудобство – те са богатството, те са смисълът, те просто са Пътят.

Неведомият път. Не бягаме от лекарствата, но и не се спасяваме в тях. Не се тресем от алчен копнеж към спасението. Ходим бавно и умерено към дълбочината на болката, защото там е изворът на личното ни освобождение. Понякога минават години преди отпускането… понякога цял един живот в ненужна борба и опълченство.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук и в YouTube, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Отношението ми към смъртта

В рамките на обучението си по Естествена психотерапия написах тази статия за отношението си към смъртта.

Започвам да пиша тази статия през горещи сълзи, потопен в океан от любов, безмерна красота и необятна благодарност. Часът е 4:27 сутринта и съм буден вече поне час и половина, за да туптя в завършването, достигането на финала на една от многото пътеки на простосмъртните. Сега в момента съзерцавам красотата на смъртта в раздялата, в промяната, в нейното осмисляне и интегриране. Това е отношението ми към смъртта. Нося способността да виждам покоя във вечния кръговрат, символизиран от смъртта. И тази сутрин съм свързан с него.

Смъртта е в продължаването по друг път, което наричаме раздяла. Колко невероятно възнаграждаваща е раздялата! Само пълната раздяла, отпускането в тази смърт носи цялостно разбиране на Другия. В тази символична смърт се ражда ресурс безусловна любов, която да отправим към себе си и към следващите си спътници в живота. „Ей, ти – Другия. И ти, и аз сме същото, приятелю. Приятелко! Шансът ни събира, а смъртта и промяната ни свързват завинаги. В притихнала, всеизпълваща сърдечна благодарност и любов. Далеч отвъд думите… Хванал съм ръката ти, държа те за ръка в сърцето си.“

В последните седмици чувах смъртта – в медитацията си, в която се гмуркам все по-безшумно и смело; усещах смъртта в тишината по стерилните коридори на Пирогов; изпитвах смъртта в екстаза, във вечността и дълбочината на космическата му бездна. И там има само един покой, едно приемане… неописуемо красиво е! Защото смъртта повече не ми носи страдание в раздяла, откъсване или отнемане, тя носи само живителна промяна. Изпод овъгленото изниква зеленина, която сияе и расте.

Като дете родителите ми зорко ме пазеха от това да съзра лика на смъртта. Може би заради това разделите ми по-натам в живота не бяха завършвани. И за мен промяната е била толкова несвойствена. Промяната е океан, който мощно ни носи в своите течения. А плаването е в наслада, когато е без страх. Родителите ми не ме взимаха на погребения, докато не станах млад мъж, който сам знае дали иска да присъства на изпращането. Те изцяло ме изолираха от тъгата, каквато обаче аз така или иначе носех в одежди на депресия. Вероятно смъртта и раздялата те са преживявали дисоциирано, като болезнени и непоносими. И така стана, че тогава аз не се научих да разбирам близостта със смъртта, нито вътрешната сила за промяна – единствено знаех колко болят имагинерното изоставяне и самотата.

Преди минути се връщам от църквата, която открих в квартала по време на вечерните си разходки из пандемията. Втори път вече влизам в нея. Църквата е нова и атмосферата не тегне. Въпреки че е масивна, не е мрачна и достолепна като другите стари църкви, в които съм влизал. Но и в нея има покой, днес бях там, за да отправя молитва, без да съм съвсем религиозен. В приемането на постоянната промяна, аз мога веднага да започна своята молитва и тя не е в страх. Нито от смъртта, нито от раздялата или изоставянето. Аз само помолих в благодарност красотата и любовта, които виждам и усещам, които тия дни ме обливат, да бъдат споделени и дадени на повече хора. Да бъде Твоята воля.

Има много такива, които не се страхуват от смъртта. Например тези, които поддържат градинките с цветя в междублоковите пространства. Хората, които остаряват с топлина в сърцето и продължават дори някой да не разбира смисъла на общата цветна градинка. По пътя обратно към къщи мислех за това, че ми идва леко да говоря на хората около мен (особено на непознатите) сякаш това ще им е последното нещо, което някой им каже. Струва ми се, че реагират и ми отвръщат с радост, като че ли наистина това ще им е последното. Защото думата ми в любящо смирение отеква и се чува.

В чуждата смърт не остава какво освен да се помирим с отишлия си. Тогава като че ли е по-лесно. Единствено собствената смърт обаче ли ще ни донесе помирение със съдбата, теглото, негодуванието от късмета ни в космическата лотария? Сетния си час ли да чакаме? Не бива да е така. Не бива да чакаме кончината си, за да ни стане просто. Помирението със себе си или към който и да било можем да проявим приживе. В смирение пред величието на Живота и Смъртта. Неизменните, неделимите сили, пред които сме малки. Оцелостяването ни прави готови за смъртта, разплатили или пък опростили всичките си сърдечни сметки и вересии с човечеството. Защо ще се прощаваме с обичания свой друг чак когато той се спомине? Честичко да позволяваме първо на нас да ни е просто, а от там и на всяко друго Боже „Ти“.

Спомням си първия момент, в който съзнателно си дадох сметка за страха си от самотата. Бяха минали години, откак затъвах в нея. Бях студент и всъщност животът ми се нареждаше, когато изведнъж през мен премина студената тръпка: „Ами ако нещата се върнат, както бяха?!“ Вече през мен не минават подобни трусове. Вече прегръщам всеки слънчев лъч, осмелил се да прекъсне снежната мартенска мъгла. Все по-често ми се услажда този привидно незначителен момент, като сладък залък. Споделям го и съм благодарен, че срещам и други, които си позволяват да дишат в доверие към неизвестното, промяната, бъдещето, смъртта.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук и в YouTube, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Как да си дам спокойствие и утеха?

Здравейте и благодаря, че се отбихте!

Методът на самоуспокоението (self-soothing) е път на облекчение чрез пускане на тревожността, болката и напрежението. Сами да си дадем утеха и чувство, че сме по-добре. От малки се научаваме да го правим – например със сукането на палеца. Несъзнавани опити при възрастните пък са гризането на ноктите, тропането с крак (шиене), ритмичното поклащане, люлеенето на тялото – в основата си всички те са израз на тревожност.

Самоуспокоението като вид себе-грижа ни идва на помощ, за да почувстваме отново контрол, да се усетим по-уверени, да понижим тревожността, в търсене на самостоятелност, комфорт итн. Този подход помага и при страхове, безпокойство, стрес и липса на самочувствие.

Изключително важно е да развием навици на себе-грижа, които са добри за нас. Някои от тях са да идем на масаж, да си вземем вана, да пием топъл чай, да дъвчем дъвка, да си направим ароматерапия със свещи (приглушена светлина), да гледаме комедия, да лежим в природата и да наблюдаваме преминаващите облаци, допирът с гушкави тъкани и материи, електрическото одеяло, да си пуснем бавна музика или да спим на специален музикален фон. Съзнателното дишане и дъвчене на храната, утвърждаващият вътрешен диалог в проява на великодушие и прошка към себе си, медитацията с поставяне на ръка на сърцето (в средата на гърдите), бавното и съзнателно галене на кожата… Всички те регулират нервната система и подреждат мислите и емоциите.

За съпоставка: някои нездравословни начини за справяне с тревожността са злоупотребата с психоактивни вещества, пушенето, тайните навици, хазартът, шопинг-терапията, преяждането, недохранването и консумацията на вредни храни, недоспиването итн.

За да се научим сами да си даваме ласка и утеха, е нужно да признаем страховете си, да сме отворени да изпробваме различни видове себе-грижа и да си създаваме свои нови такива, както и да проследяваме дали процесът работи. В кръга на шегата: добрата себе-грижа е „да се поглезим“, недобрата себе-грижа е „да се почерпим“.

Само-успокоението и себе-грижата са на разположение за всички, дори да нямате тревожни преживявания. Те са начин да си даваш любов и приемане, самият ти на себе си. Това е преживяване на доверие в себе си. Проверете дали нещо (сред хилядите оправдания) ви пречи да си го позволите – в такъв случай оставам на разположение.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук и в YouTube, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Трансферно удържане в Естествената психотерапия

В рамките на обучението си по Естествена психотерапия написах тази статия за различните проявления на трансферното удържане. Приятно четене!

Основен въпрос в психотерапията са уменията на психотерапевта да регистрира и удържа трансферните проекции на своите клиенти. Тези способности са необходима предпоставка за ефективност и резултатност на психотерапевтичното взаимодействие. В настоящата статия нека навлезем в дълбочината на този процес и изследваме неговата значимост.

Идеята за удържането (поради превода на понятието съществуват известни неясноти кой го използва първи и какво значение влага в него) има своето начало в принципите на австрийският психиатър и основател на психоанализата Зигмунд Фройд. Според Фройд е важно психоаналитикът да регулира преживяването на страдание от страна на пациента си, като му предоставя безопасно пространство. Тук се имат предвид своеобразната болка и страданието, пробудени от самия процес на психотерапия. За да не бъде излекуването на психологическата рана (травма) по-болезнено от самата рана…

И така въпреки очакванията на клиента той да понесе облекчение от съвместната си работа с психотерапевт, се оказва, че ходенето по този път също е мъчно и пропито със страдание (екзистенциална тревожност, д-р Пламен Димитров). Ролята на специалиста тук е да гарантира такъв психодинамичен обмен, който да позволи воденето и продължаването на терапията по посока осъществяване на нужните оздравителни промени у клиента. Без тя да става твърде непоносима.

В класическата психоанализа днес наблюдаваме едно тясноспецифично и донякъде стерилно отношение между аналитика и неговия пациент. В Естествената психотерапия обаче емпатичното акордиране, любящото окуражаване и автентичната подкрепа на клиента въобще не са професионално табу. Общуването с клиента и въздействието преминават през присъщата на всички нас общочовешка способност за топло свързване.

Трансферните сили, с които е пропита психотерапевтичната динамика, улесняват клиентите във фантазното формиране на очаквания, техният терапевт да ги обезпечи със спасение и безгранична благодат. Реални резултати, разбира се, биха могли да възникнат само в следствие на отговорността на клиента да живее своя живот без идеализация и след отстраняването на собствените си невротични обструкции да агира овластен от мъдрост и едновременно с това в любящо смирение.

Удържането по същество се състои в невписването от страна на психотерапевта в тези зачислени му клиентски надежди и самозаблуди. За тази цел той първо е отмил догматичната вяра в абсолютното вездесъщие на терапевтичния метод. Запазвайки своята интрапсихична и поведенческа автентичност, терапевтът създава нова питателна социална ситуация в диадата на психотерапията, където ведно съжителстват емпатийноискрено желание за подкрепа и приземеност на собственото пряко участие (и това на професионалния метод) в житейската промяна на клиента. Естественият психотерапевт не би изтъргувал, не би заменил своя проектиран в сътрудничеството вътрешен център срещу социални награди, одобрение или възхвала.

Контратрансферът също подлежи на наблюдение и тук вече смислово различно удържане. Много по-уместно в терапията е психологът да стои на дистанция от субективния житейски сценарий на клиента си, без да въплъщава някой от неговите възникнали в първите години анимирани обектни образи. През зрялото удържане на съпътстващата това усилие фрустрация той спомага отсяването и утаяването на когнитивните скриптове на клиента, за които се търсят възможности и решения.

Клиентът от своя страна също има нелеката задача да издържи пропукването на своите инфантилнопреносни очаквания, че специалистът ще конструира и съгради промяната вместо него. Спомням си като че ли беше вчера един такъв момент от моя личен анализ, когато аз в някакъв квадратен опит за равносметка на хода на терапията изисках от моя терапевт своята „предплатена“ промяна. Последва гръмотевично автентичен отговор с посланието, което вплитам и в настоящата статия, перифразирам: Копеле, в терапията просто няма „хайде ти вместо мен“!

Смея да опиша в повече детайли преносните сили спрямо психотерапевта. Те могат да се изявят, както в случая при мен самия в клиентската роля, особено интензивно по отношение на най-болезнената житейска трудност, най смислово и времево натовареното поведенческо предизвикателство. Преживяването ми в този момент е сред най-ярките в моя живот; то е сред миговете, които полагат нова плоскост в мисленето и отнасянето към процеса на психотерапията и действителността изобщо.

За един опитен терапевт моментът също е преломен, основен акцент обаче бележи как преносните очаквания биват изразени, формата на експресия. С дълбоконеосъзнат садизъм, както преди 15 години сторих аз, или със зряла готовност в отговор да бъде чуто уточнението на психотерапевта в по-подходящ рифрейм. Каквато нагласа изрази мой клиент онзи ден още по време на първата ни работна среща.

Решаваща за утвърждаването на понятието удържане в психоанализата е работата на британските психоаналитици Доналд Уиникът и Уилфред Байън. Уиникът описва средата на удържане (containment) като стадий на развитието, при който новороденото в своето съзнание още съставлява неделимо единство с майката. Смисълът на майчинското удържане е любящо да обгрижва малкото дете, предпазвайки го от по-късно настъпващото разбиране за два отделни индивида. Тя не бива да допуска до детето да достигне вест за предотвратените опасности или неуредици в отглеждането му (например при набавянето и приготвянето на храната) – целта на тази фаза е да фасилитира развитието на автономия. Аналогично Уиникът аргументира нуждата от удържане и в регулярната психотерапия.

Байън пък концептуализира своята теория около идеята, че бебето проектира своите труднопоносими емоции на страх, болка, объркване, дискомфорт итн. върху своята майка. Майката усеща тези емоции и ги интроектира, но не им реагира първосигнално. Вместо това ги задържа (holding), смила ги ментално и ги връща към бебето в структурирана и преработваема за него форма. Така бебето вече може да ги интегрира като свои. Отнесен към психотерапията този принцип осигурява път към рефлексия на клиенти с екстремни, дълбоки травми, които иначе не успяват да ги вербализират и изобщо да работят с тях инструментално. И Уиникът, и Байън, и Мелани Клайн виждат необходимост както от позитивни, така и от неприятни емоционални състояния у бебето за неговото здравословно развитие.

Систематично протичащото удържане в Естествената психотерапия води до постепенно развиване на способност у клиента сам да преобразува непоносимите чувства в умерено, приемливо и обикновено-необикновено преживяване. Настъпва овластяване на Аз-а посредством идентификация с психотерапевта. Естественият терапевт, който умее да удържа, не сдава отговорността на позиция си. Клиентът пък спира да дели емоциите на позитивни и негативни. Те всички вече са приети и поради това готови за асимилация.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук и в YouTube, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Етика и естетика в психотерапията

Написах тази статия в рамките на обучението си по Естествена психотерапия. Приятно четене!

За да има висока ефективност в Естествената психотерапия, е нужна комбинация от елементи. Основен план е съчетанието между нивото на процеса на терапевтично въздействие от една страна и рамките, в които то се осъществява, за да остане обозримо и трайно от друга. Тези два водещи принципа се преплитат в магическа синергия. Условното разделение на две има множество измерения. Първият принцип ще наречем естетически, защото той се отнася до следните аспекти на взаимодействието между терапевт и клиент: емоционален обмен, обгръщаща сърдечност, спонтанност на работата, интуитивно сътрудничество и свързване, сближаване и доверие в контекста на душевния танц, както и благотворенето, уповавайки се на любовтa. Втората норма в хода на работа е организиращата и последователна линия на етиката. Тук отнасяме всичко, което подлежи на мярка, планиране и контрол в терапията. Например чисто формалните и времеви параметри на консултиране; аналитичния, интелектуален облик на взаимодействието; волята и налагането и в отношенията.

Двата естествени когнитивни потока, които тук обособяваме, са известни от древността като обект на любопитство както за елинските философи, така и за индийските. Според гледната точка можем да оприличим етиката и естетиката съответно на мъжки и женски подход заради типичната им същност. Първата (етиката) държи на директното и последователно разгръщане, на дисциплината и строгостта в границите. Естетиката от своя страна по-скоро излъчва красотата в привличането и духовното сливане на двата субекта по пътя на лечебната трансформация.

В индийските философски учения принципът на сърдечното обгръщане и медитативно смълчаване и блаженство, които също имат съществена роля в психотерапия, се нарича ананда. В този смисъл Естествената психотерапия е помитаща съзидателна сила, свободна спонтанно да обгърне клиента в качествено друга, плътно плодородна реалност. Идеята за тапас, която по-силно кореспондира с етичния принцип, пък въплъщава устремения натиск по посока на адаптацията, нормирания план за действие и настъпване, разчистването на непроходимата вътрешна джунгла стъпка по стъпка в проправянето на път към душевното Ел Дорадо.

Ананда можем да сравним с трансформиращата тантра, където усещането за единство е всепоглъщащо. Дъхът, тялото и преживяването стават самостоятелни, потопени в пълно доверие към заобикалящия ни свят. Оставяме енергията на живота грижовно да ни замеси наново, да промени нашата психокулинарна рецепта, позволяваме на излишното да изтече встрани и си даваме време съдържателно новата жива смес от психологически наличности да узрее и втаса. Тапас повече подхожда на философията на йога – последователност в пътя, безброй повторения, градация, baby steps и усилия по предварително известна програма за изпълнение.

Особено интензивен и естетически обусловен в Естествената психотерапия е процесът на пренос. Теоретично с това понятие обозначаваме възприемането, овладяването от страна на клиента на позитивни, конструктивни, здравословни модели, нагласи и поведения, които терапевтът демонстрира чрез характера си. Със своята отвореност, уязвимост и копнеещо доверие клиентът прави възможно осъществяването на един дълбоко сърдечен обмен в посока към себе си – подмяна, обновление, ъпдейт на собствените маладаптивни схеми от предишния си социален опит и обектни отношения. Затвърдените от авторитети и значими възрастни по време на детството когнитивно-афективни интроекти отстъпват на здрави аналози, които терапевтичната работа предава с помощта на богат арсенал от техники и подходи. Красотата на резултатите обаче се изразява най-вече в живописта на това единение и сплотеност в психичното резониране; със съпътстващите ги странични ефекти на вдъхновение и възторг, усещане за олекване и облекчение, които клиентът изживява. За да поощри питателната среда и зададе добър ритъм на работа, естественият психотерапевт активно и премерено дозира процеса на пренос (в психоанализата позитивен пренос) на всички нива. С което утилизира своето максимално емпатично отдаване на терапевтичната връзка с клиента, наричана в трансперсоналната психология недуално единство.

Процесът на пренос не е самоцелен и има своя смисъл доколкото той е полезен. В случай че клиентът няма възможност да удовлетвори потребностите си за любов и близост в своя социален кръг, е възможно преносът да прерасне във влюбване в терапевта. За да няма произвол и изпускане на отговорността, от помощ са някои етични аспекти на терапията, сред които рамка, лимитираща във времето; стройна структура и движение към конкретни цели и решения. Ако влюбването не надхвърля определена степен и клиентът разполага с нужния когнитивен капацитет, то може да се използва за преработване на проекциите върху терапевта, чиято асимилация клиентът да превърне в израстване. Идеализираният образ, който бива наложен върху терапевта, е изцяло продукт на несъзнаваните клиентските очаквания и представи за общуването с интимен партньор. След като те бъдат процесирани в контекста на конкретната ситуация и бъдат сведени до заземената реалност на терапевтичното отношение, клиентът добива и разширява своето самопознание, а новоразкритият психичен ресурс е добре дошъл за продължаващата психологическа работа. По-рядко, когато влюбването е твърде интензивно, се налага прекратяване на терапията и пренасочване на клиента.

Не е изключено и терапевтът да се влюби в своя клиент и тогава етичната рамка също бива прекрачена. Това се случва, когато стремежът на терапевта за емоционално съзвучие, с чиято помощ да бъде постигната позитивна промяна у клиента, загуби почва под краката си и се измени във влюбване. Обикновено можем да приемам едно такова развитие за необходимост от допълнителна работа от страна на терапевта по собственото си емоционално съзряване, дефицитите в социалния опит, както и вътрешнопсихичната си стабилност. Ако позитивният контрапренос надхвърли своята конструктивна функция и разгръщането му стане необозримо, най-уместно е клиентът да бъде пренасочен към друг консултиращ колега.

За поддържане на успешна дейност, терапевтът има нужда от светкавично бърз ум и висок коефициент на интелигентност (IQ), тъй като в психотерапията са ангажирани почти всички когнитивни и метакогнитивни процеси. От психолога се изискват също отзивчива и дружелюбна памет, както и високи показатели по параметрите на вниманието. Последното е наложително поради траещият часове работен ден на терапевта, запълнен с аналитична и синтетична мисловна обработка на информация. Важно е терапевтът да вижда мигновено и цялостно психичните образи и мултидименсионални пейзажи, които клиентът може да разкрива само линейно и постепенно заради лимитите на езика. Тази интуитивна способност му позволява своевременни малки или по-сериозни интервенции в терапевтична посока. Сполучливото обединение на мощни когнитивни способности и дълбока любяща сърдечност у психотерапевта водят до директно преживяване и познание за вътрешния свят на клиента. На фона на тези предпоставки споделеното пътуване във визията на мъдростта става не само възможно за клиента, но и силно удовлетворяващо за помагащия специалист.

За клиента също важи да има обширен потенциал за осъзнаване спрямо вътрешните си разговори и автоматизми, тъй като емоциите се повлияват до голяма степен от мислите. За щастие, до тях достигаме и през тялото, дишането и поведението. В крайна сметка високите интелектуални способности са нужни и на клиента с оглед на един траен и всепроникващ терапевтичен резултат. Пълноценното участието в терапевтичния процес, разбира се, е благоприятствано и от редица други фактори, чиято наличност изследваме с мотивационното интервю. В идеалния случай, при среща на клиент и терапевт с висок интелект в условия на доверие и мотивация, последователни усилия във времето итн. работата на така формираната диада е вдъхновена от достъпа до дебрите на човешката природа, колективните и недра и разцъфтяващия, разтърсващия творчески потенциал за лична промяна.

Когато клиент и терапевт си паснат интелектуално, не е изключено да се прехласнат в празни мисловни разходки без терапевтична стойност и странствания в света на менталното. Етичният принцип задължава специалиста да задава терапевтичната посока и предпазва клиента от отклонения от този сорт. Без да вижда вторичните печалби от невротичното си състояние, клиентът се намира в капана на своите рационализации. При ниско ниво на мотивация за промяна интелектът работи на празен ход в безброй други защитни механизми и когнитивни изкривявания. Отговорност на терапевта е да ги регистрира и поднася на своя клиент като храна за размисъл. Допирът с тях и опознаването им от клиента улеснява тяхното осъзнаване и корекция. При посредствено интелектуално ниво на клиента трябва да се внимава за емоционалните реакции, възможни и от двете страни, поради проектираните очаквания на терапевта клиентът му да има висок интелект и тези на клиента за постигане на траен терапевтичен ефект. Решение тук е работа на или около интелектуалното ниво на клиента дори това да налага по-опростен подход.

Научната основа на психотерапевтичната методология, както и нейната обозрима, последователна структура позволява на клиента да преживее стабилност, прикрепяйки своите колебливи и непредвидими психични съдържания към установената „постройка“ на терапевта. Прилагането на подходящи методики и инструменти тогава носи успокоение и внася ориентир сред бушуващите емоции, фрагментираните и непълноценни когнитивни процеси, на фона на властващите житейски неблагополучия. Основна роля за преминаването от мотивационни към действени потенциали, разбира се, заема харизматичната и зряла личност на терапевта, която води клиента напред, поддържайки висок емпатиен синхрон.

При работа с психотелесни и трансперсонални методи напр. дихателни практики, молитва, метидация или хипноза клиентът преживява душевен екстаз. В него се разкрива вяра и сила сам да сътворява съдбата си. Провеждането на клиента през тези опитности разкрива у него взор към неподозирани до сега възможности за взимане на решения и предприемане на действия там, където в миналото е тегнала плоскостта на ежедневието. Макар да са терапевтични сами по себе си, в Естествената психотерапия прилагаме биоенергетичните и транс-персонални похвати и предизвикани състояния в психотерапевтичната рамка и канализираме ефекта им в терапевтична посока.

Факторът на личността на терапевта, неговата зрялост и сила на психична енергия носи основното лечебно въздействие в терапията. Влиянието му е по-важно от конкретния използван метод. Със своята личностова интегрираност и творчески потенциал той отмива пластове невротичност у клиента, докато се покаже блясъка на героя, докато от пепелта се възроди новата Феникс, млада и силна. При всеки клиент пътешествието по пътя на психотерапията е неповторимо. Влаганите методи също са различни; с времето възникват собствени, често нови и гениално обикновени. Еднакво богато и мощно трябва да остане любящото присъствие и емпатично акордиране на терапевта. Именно тогава клиентът изоставя илюзиите и започва да разглежда проблемите си като обогатяваща житейска опитност.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук и в YouTube, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

По-важната петолъчка

Здравейте и благодаря, че се отбихте!

Едно известно клише казва, че човек заприличва и се нагажда според петимата други, с които общува най-много. Това, разбира се, е фундаментално вярно. Затова не е лошо да се вглеждаме – дали хората около нас ни дават чувство за заедност, което единствено леко сваля тревожността ни. Или действително от тях прихващаме здравословни модели на мислене и поведение. Модели, които утвърждават Живота.

Често компанията ни ни служи да се съюзяваме срещу някой и да го плюем. Това носи известна утеха в нещастието. С мои приятели на шега подмятаме обиди по чужд адрес, за да се надсмеем над собствената си фрустрация и детска нужда от сигурност и утеха.

Трудно е за всеки поотделно да прецени дали средата му е подкрепяща или само му дава измамен комфорт във вече познатото. Обикновено навикът ни държи с едни и същи хора, с които имаме сходни неизказани психологически проблеми. Вината се хвърля само върху външните обстоятелства, външните фактори. Мъжът, жената, децата, тъщата, свекървата, измамниците, неморалните пропадняци, кметът, правителството – те са лошите!

Хората, индивидите, които могат да те извадят от нивото, на които си, където общуваш с най-близките си – те не се срещат случайно. И в тяхната компания не се остава случайно. Защото те не са станали по-справящи се случайно. Нямам предвид финансов успех, а вътрешно спокойствие, приемане на Живота и съзвучие с него.

Това обикновено са ментори, хора с определен имидж, дейни и активни хора, които някой уважава. За да се учи от тях, човек се задвижва към тях и гледа да остане в обкръжението им. Като клиент или доброволец например. Там гледа и учи. „Краде“ стойностни решения за своите затруднения. Така се учи и то от много такива светила, в продължение на десетки години.

Разберете, че „сам ще се оправям“, „сам ще водя моята битка“ – това са охранявани от вторични печалби нагласи, които не водят до по-добро. Човек не е създаден сам да се оправя, това не е адаптивно поведение, нито дава ефективни резултати. Може сам да носиш призванието си, но подкрепата в постигането му идва отвън.

Вижте дали търсите промяна към по-добро, но се надявате да се случи, докато все сте с едни и същи хора около себе си, които нямат такава цел. Илюзия е, че така някой ден ще дойде щастието. Това несъзнавано очакване е пълна фантазия. Затова не псувайте, а търсете. Търсете Човеците, които ще посеят у вас идеи за здраве и благодат. Заслужавате ги. И вървете се срещнете с тези „инфлуънсъри“. Да ги следваме в Интернет, не стига.

С благодарност и любов към моите учители!

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук и в YouTube, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Трябва ли?

Здравейте и благодаря, че се отбихте!

Наскоро участвах във водена групова медитативна сесия, в която поставихме фокус върху всички онези „ТРЯБВА“, които носим със себе си. Пред всеки беше поставен въпросът за собствената му асоциация с думата „трябва“. Около мен аз често забелязвам употребата и и имам съответната чувствителност…

Чакайки своя ред, за да изразя наглас собственото си разбиране, се потопих в търсене на подходяща асоциация. Имах усещането и се поразрових за точната дума. Слушах отговорите на другите, а после от устата ми се изтърколи „необвързаност“.

Знам, че звучи парадоксално и противоположно на семантичния заряд на „трябва“. За да внеса още повече объркване, бих добавил и „неангажираност“.

Защо отговорих така? Защото си дадох сметка, че поне що се касае до вътрешния ми диалог, „трябва“ при мен почти не се среща. Съзнателно не си налагам каквото и да било насила. В изговорените думи май отново не съм голям почитател на ригидната фракция „трябва“. Знам, че не употребявам думата често спрямо околните заради собствената си осторожност и непоносимост, щом някой ме зашлеви с нея.

Слизайки по-дълбоко в медитацията, видях всеки от нас с едно аватарче, екранче или пък прозорче над главата си. Това беше символът на „ТРЯБВА! „, който всеки носи. Бяхме създали цяла верига от „трябва“. Помислих за своите майка и баща, които цял живот са вървели с товара на „трябва“, изпитах състрадание, но и възхищение, че въпреки това, въпреки яростно защитаваните си ограничения са стигнали толкова далеч.

„Трябва“ наистина вече не ме трогва. Ако някой ми издудне „Ти трябва…“, си припомням своята несигурност, когато и аз от страх съм поставял изисквания и съм тропал с краче. Когато панически съм се опитвал да задържа контрола. Виждам се като удавник, който всячески се бори да си поеме въздух, без да съзнава, че ще се понесе по повърхността, ако релаксира. Край с това хълцане!

Дори преди да не бях направил подобна връзка, вече виждам как открай време съм се насочил към изпробване на поведения, които разширяват кръгозора, топят страховете и разкриват нови реалности. Така дори несъзнаваните ми „ТРЯБВА!“ нямат шанс. Те вече са нормални части от личността ми, без особена привлекателност. Останал им е само комедийният талант. Тези сладури, които галя с любов и с умиление наричам „моите малки беззъби тЛябва“.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук и в YouTube, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

За кофеина. И колко много не знаем за него…

В студентските си години съставих този реферат по Физиологична психология, в който научваме интересни факти за кафето и кофеина. Извинявам се за спестяването на цитираните източници и изследвания. Приятно четене! 

Въведение

Най-значимите «доставчици» на кофеин са чаеният храст (Camellia sinensis/Thea assamis), кафеният храст (Coffea), латиноамериканското повивно растение гуарана (Paullinia sorbilis), ядките кола, храстът мате, както и семките на какаовото дърво. Общо над 100 растения от всички континенти съдържат кофеин. Най-разпространената форма на консумация е извличането на екстракт от растения, при което части от тях биват варени, а разтворителят поглъщан заедно с кофеина.

По този начин той се съдържа в кафето, черния и зеления чай, колата, «енерджи дринкс», продукти от гуарана и какао, както и в шоколада. Кофеин се предлага и под формата на таблетки. Преобладаващата част от населението консумира кофеин.

Химичен състав

Чист кофеин бива изолиран за първи път през 1819/20 от немския химик Фердинанд Рунге от кафени зърна, а през 1895 Емил Фишер осъществява първия синтез.

Погледнато от химична гледна точка той представлява вещество близко до пурините с обозначението 1-3-7-триметил-2-6-дихидроксипурин или 1-3-7-триметил-ксантин. Кофеинът спада към групата на растителните алкалоиди, а химичната му формула е C8H10N4O2. Образува се при обмяната на веществата на много растения, където изпълнява функцията на естествен пестицид, увреждайки нервната система насекоми и паразити, тъй във високи дози много от алкалоидите са отровни.

В чистата форма кофеинът представлява бял, безмирисен, горчив, водноразворим прах от фини кристали. Срещаният в чая теин и кофеинът са идентични.

В кафето с мляко или капучиното има по-малко кофеин, тъй като той е напълно разтворим единствено във вода. Филтрирането също е от значение, понеже тогава биват отстранени липидите кефестол и кавхеол, които могат да доведат до краткотрайни високи стойности на холестерол в кръвта. Това до някъде обяснява неразпространената консумация на нефилтрирано кафе в Западна Европа.

Въздействие

На първо време кофеинът въздейства върху Централната нервна система. Въпреки че обмяната на веществата на човешкия мозък се различава невероятно много от тази на насекомите, е изненадващо, че съществуват някои съвпадения в молекулярния механизъм. Нашият мозък погрешно счита кофеинa за невротрансмитера/медиатора Аденозин. Високата му концентрация води до подобно на застой състояние, което предизвиква увеличаваща се умора. Когато човек работи, нервоните също са много активни и в клетките се образува Аденозин. Когато концентрацията му достигне определено ниво, тази субстанция навлиза в свободното пространство между невроните. Отвън Аденозинът се свързва с рецепторите за Аденозин на клетъчното тяло, което от своя страна предизвиква различни промени вътре в клетката: предаването на информация между невроните както и снабдяването им с кислород за забавя, за да не се преуморяват. Тоест, ако човек е уморен, неконцентриран и му се спи, нивото на Аденозин е високо.

Пурин основата на кофеиналдехида има сходна с Аденозина структура. Тази основа може да се отдели по рецепторите навместо Аденозина и по този начин да ги блокира, което води от спокойно състояние към активност. По този начин не се дава възможност на нервната клетка за почивка. Кръвоносните пътища в мозъка се разширяват, в следствие на което кората на главния мозък получава повече кислород, а там са разположени и основните характеристики на човек: интелект, език, чувства. Поради това учени твърдят, че кофеиновите напитки увеличават скоростта на мислене, повишават вниманието, активират центъра на езика и скъсяват времето за реакция. Също така се изострят сетивата и асоциативната сила се подобрява. Във всеки случай тялото свиква с честата употреба и този ефект отслабва. Когато всички рецептори на Аденозина се заемат от кофеин, последващите дози не помагат срещу умората. Съществува предположението, че продължителното свръхактивиране на мозъка по този начин може да има отрицателни последствия, за това обаче няма преки доказателства.

Много учени опитват да допринесат за разбирането на ободряващото му действие на молекулярно ниво. Според тях кофеинът действа дълготрайно в мозъка върху протеина DARPP-32, който е във висока концентрация в базалганглиите. Генетично променени мишки, при които той бил отстранен, не изпитват какъвто и да било ефект от консумацията му. Кофеинът блокира нервни клетки, които обикновено отговарят за успокоение и редуциране на неволни движения. Този процес се осъществява в специализиран център в мозъка – ивичестото тяло (стриатум). Екипът от учени успява с помощта на DARPP-32 да локализира специфичната цел на стимуланта. В следващи опити се установява, че белтъкът играе важна роля при редовна употреба на кофеин дори и в малки количества.

На кофеина се приписва заслугата за подобряване на постиженията, което не е съвсем вярно: той повлиява само вниманието и концентрацията. При комплексни деликатни задачи, които изискват добра координация на движенията, ефектът е обратен.

Други действия на кофеина в нормални дози са ускоряване дейността на сърцето и обмяната на веществата; повишаване на кръвното налягане и телесната температура; слабо повишено отделяне на хормоните адреналин, норадреналин, допамин и кортизон; стимулиране на периферната мускулатура; разширяване на бронхите – стимулиране на дишането; засилен позив за уриниране и отделяне на калции; увеличаване секрецията на стомаха и жлъчката – изгарят се калории, без да се доставят нови. Хора с наднормено тегло се възползват от тези свойства на кофеина по време на диета, а също и за задържане на нормално тегло след такава.

Изброените по-горе преимуществени свойства са предвестници на кофеиновата интоксикация при спонтанно предозиране или продължителна употреба в големи количества. Токсичното действие се изразява в обща напрегнатост, мъчителна безпомщност и подчертано безсъние. Появява се сърцебиене, високо кръвно налягане, промяна на възприятията, опиянение и гадене, които са последвани от спонтанни болезнени схващания и неориентираност. За това обикновено са необходими около осем чаши кафе. Предполага се, че смъртоносната доза кофеин е над 4 грама.

Кофеинът е най-мощният легален психостимулант. При продължителна консумация от около 350 мг дневно се наблюдава подобно на пристрастяване привикване с подчертано развитие на толерантност, което при отнемане се изразява чрез силно треперене на ръцете (тремор), безсъние, раздразнение, безпокойство, главоболие, сърцебиене, изпотяване, бързи промени в настроението, гадене и някои други неприятни съпътстващи явления. Когато става дума за кофеин обаче, не говорим за опасност от пристрастяване, а от привикване. Изненадващо е, че ефектът се постига в известна степен и с кафе без кофеин. С други думи: дори очакването, ароматът и вкусът играят значителна значителна роля.

Кофеинът няма доказан ефект върху системата за възнаграждение в мозъка, така че неговият пристрастяващ характер е оспорван. Затова Световната здравна организация е определила кофеинът като непредизвикваща зависимост съставка, тъй като отсъстват основните критерии на наркотиците като антисоциално поведение, неработоспособност, неконтролируемо желание при продължителна консумация.

Разграждането на кофеина в черния дроб трае от 2 до 6 часа, но е индивидуално различно и зависи от фактори като възраст, време на денонощието, консумирано количество и чувствителност на организма. Затова няма точно дефинирана доза, която повлиява отрицателно на здравето. Който например има по рождение бърз метаболизъм, преработва кофеина по-бързо – тоест действието е по-краткотрайно. Обикновено хора с по-високо тегло, бременни и жени, които взимат противозачатъчни, преработват кофеина по-бавно, пушачите обратно, а по-възрастните са по-чувствителни от младите. Съществуват и парадоксални въздействия: на 1 до 3 % от хората чисто и просто им се доспива.

Действието на кафето е интригуващо за атлети, особено занимаващи се със силови спортове, тъй като след един изморителен работен ден кофеина може да предизвика липсващия кик за продуктивна тренировка. Кофеинът обаче е допинг средство и е забранен от Олимпийския комитет в концентрации в урината над 12 мг на литър (около 6 кафета).

Трябва да се отбележи, че кофинът е диуретик, тоест стимулира уриналното отделяне. Въпреки че става въпрос за слабо обезводняващо действие, при определени условия този ефект може да има значително влияние върху постиженията. Поради увеличеното отделяне на вода се повишава температурата на тялото и може да се стигне до прегряване и дехидратиране. Спортистите трябва да имат предвид, че поради споменатия диуретичен ефект голямо количество минерални вещества биват отмити и трябва да бъдат възстановени. Това обяснява защо по време или след тренировка не бива да бъдат употребявани напитки съдържащи кофеин, те не са пригодени за възстановяване на изгубена течност, а наместо това водят по-скоро до нарушения на съня.

Кофеинът не води до по-бързо разграждане на алкохола в кръвта, човек става по-буден, но не и по трезвен.

Днес се приема, че резултатите от различни студии, които имат за предмет изолираното въздействие на кофеина, са недостатъчни. Кафето за себе си е микстура от много субстанции, които имат необозримо различни действия и затова не винаги може да се допуска сравнение между ефекта на кофеина и кафето.

Патология/Рискове

Гореспоменатите рецептори за Аденозин биват два вида: А1, които са широкоразпространени в мозъка, докато вторият вид, А2, се срещат предимно в базалганглиите. При изследвания за силата на въздействие на кофеина учени установяват, че рецепторите А2 се срещат в 4 разновидности, две от които изглежда са свързани със симптоми на страх. Изследвани лица (ИЛ), притежаващи този тип рецептори реагират на кофеин по-бързо и силно се изнервят. Тези два варианта на гените се срещат и при пациенти, страдащи от страхови атаки. Известно е, че прекомерна употреба може да предизвика пристъп на паника, а при хора страдащи от такова страхово състояние е достатъчно и средно количество. Тогава се говори за “индуцирано от субстанцията страхово разстройство”. Предположението за известна генетична унаследеност обяснява защо хората реагират различно на една и съща субстанция.

В мозъка се предполага връзка между кофеин и норадреналин (норепинефрин), един основен невротрансмитер. Ядрото на мозъчния ствол е и главната квартира на NE. От там се проектират процеси към много други части на Централната и Периферна нервна система: регулация на вниманието, увеличаване скороста на преработка на информацията от дезотералния префронтален кортекс; противодействие на умората и повишаване на психомоторната агитация в лимбичната система; тремор поради повишено дразнене на нервните връзки към малкия мозък; контролиране на кръвното налягане в самия мозъчен ствол; пулса, както и функцията на пикочния мехур от спиналните връзки. Предозиране с кофеин води до пряко свързани с тези процеси симптоми. Именно те биват изживявани като особено заплашващи живота при хора страдащи от страхово разстройство. Както е известно, при пристъпи на страх вегетативните процеси биват интерпретирани погрешно от засегная и изпитани като опасност за живота (при сърцебиене, учестено дишане, изпотяване, треперещи колене).

И наистина, изглежда, че кофеинът и NЕ притежават “синергетичен ефект”, тоест цялостта е повече от сумата на съставните и части. Или действието, което притежава кофеинът или NЕ се увеличава от комбинирането им.

В нормални количества, около 4 чаши кафе, кофеинът е истинска наслада и не вреди на здравето по никакъв начин. Не се препоръчва обаче консумацията му от бременни жени, тъй като е възможно кофеинът да премине бариерата на плацентата и да попадне в кръвообращението на плода. Също така да се внимава с консумацията при кърмещи майки, понеже той преминава и в кърмата. При бебетата в черния дроб липсва ензимът отговорен за разграждането на кофеина. Обикновено при тях консумацията в големи количества води до сърцебиене, съществуват съмнения и за дълготрайни последствия. Изненадващо е, че много бъдещи майки, които по-принцип обичат кафе, спират да го пият и то не от здравословни причини, а по-скоро, защото не им се услажда.

Под формата на кафе той намира приложение дори в медицината за отстраняване на психична умора, при слабо сърце, невралгии, мигрена. Кофеинът се добавя към различни болкоуспокояващи, засилвайки действието им. Заради разширяващото му действие върху дихателните пътища кафето се препоръчва при астма и сенна хрема.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук и в YouTube, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Здрава и болна емпатия

В рамките на обучението си по Естествена психотерапия написах тази статия за различните проявления на емпатията. Приятно четене!

Свързването на душите, свързването на индивидите един с друг в диада или група води до сплотеност и сътрудничество. Този принцип е водещ и в психотерапията, която изисква именно такава среда, за да постигне висока ефективност. Специфичната за този тип отношения близост (задушевност) и доверието в комуникацията между терапевт и клиент са необходими не само за отговорно водена програма и план в хода на успешната терапевтичната работа, но и за самата диагностика. Фундаментално умение и външен израз на поведение от страна на психотерапевта в тези условия се явява емпатията – от една страна като инструмент за адресиране на конкретно споделяне на клиента, а от друга като всеизпълващо присъствие на терапевта в любов и безусловно приемане.

Емпатията позволява да се осъществи обмен отвъд предаването на житейска фактология. Защото тя е нужна за осъществяване на контакт между реалностите на специалиста и търсещия подкрепа. Без емпатия те вероятно биха останали напълно изолирани в собствените си емоционални измерения. Необятният вътрешен свят на всеки човек не може да бъде опознат без един вид вживяване в неговото съществуване. Това ще рече да придобиваме представа за личния смисъл, който клиентът внася в преживяното и преживяването. Радост, безсилие, чувство за вина, ужас и мрак. Има изискване към терапевта да познава всички тях от близо. Болката, затъването в плаващите пясъци на тъгата, депресията, бездната. За да даде възможност за проява на емпатия у себе си и чрез нея да се свърже адекватно с материята на поставения проблем, терапевтът разчита на своя пъстър и богат житейски опит, често наситен с лично страдание и предизвикателства.

Емпатията е реално докосване на болката и страха у другия, ближния. Не просто тяхното интелектуално разбиране. Докосване, което ти изгаря ръката, ако се увлечеш твърде силно да съжаляваш клиента. Без допир до демоните на клиента обаче емпатия няма. Добрата новина е, че естественият психотерапевт има увереност, когато протяга отворена длан към мрака на сенките; той не бяга от тъмното. Защото знае през своята приживелищност, че там ще срещне стари познати, стари кримки. Не някой, който харесва, но такъв, който приема, уважава, поздравява, прегръща… Когато бил малък, Илон Мъск се стрaхувал от тъмното, но прочел, че тъмнината е отсъствие на фотони във видимия спектър и усетил, че няма смисъл да го е страх в мрака. Клиентите в психотерапията обикновено не са имали късмета да се освободят от страха си така леко. И нуждата им не е от психологическа лекция, а от любомъдро присъствие на човек, находчив и оправен дори когато лъчите светлина в душата ги няма.

Зрелостта на личността съчетава емпатията с чувство за самосъхранение. Защото да се метнем на вълната на драмата или хипоманията на клиента неимоверно увлича. Повлича най-вече, когато има оскъдица, неудовлетворение и непреработени съдържания в собствената душевност. В този смисъл нездравата емпатия често дружи с мелодрамата. Всеизпълващата смирена любов към живите чувстващи създания не можем да приравним със сляпата, неутолена емпатия, която изпитват потребителите на плитки сериали и идеализирани фантазии за романс. Емпатия, произлизаща от крайна саможертва и отдаденост, не би била подходяща в психотерапевтичните отношения. Не е грешно обаче да наречем емпатията, която клиентът заслужава, майчина, отпускаща и топла. Такава ще е и тази, която той може да усвои и отнесе към себе си в своя живот за след приключване работата с терапевта.

Умението да си представим преживяването на другия изключва каквото и да било осъждане. Естественият психотерапевт няма задължение да се съгласи с мнението на клиента, но може с лекота да приема неговата валидност и аргументация дори да не е непременно здравословна. Позицията му в емпатия така или иначе не е да одобрява или дискутира. Емпатията по-скоро отразява в дълбочина чисто човешката стойност на клиента, без да я асоциира с дадено морално или техническо становище. Емпатията, любовта към клиента, признава неговото право да бъде пълноценен в изживяванията и взаимоотношенията си. Тя храни крепката вяра на терапевта, че всички еднакво сме заслужили да ходим по тази земя. Че всеки потенциал и талант е орисан да се осъществи и разгърне, независимо от настоящата ситуация. Имплицитно емпатията изразява увереност и подкрепа към клиента, че сега или скоро той ще е способен смело да крачи по нови, неотъпкани пътеки.

Естественият психотерапевт въплъщава и излъчва здрава емпатия, защото е автентичен. Здрава емптатия би било той да изкаже с думи неспособността си в дадения момент да си представи мащаба на болката, свързана със споделено колосално травматично събитие. Може би в такива случаи дори живеенето в здрава емпатия не е абсолютно и съвършено. По-важно е страхът у терапевта да не е така ужасяващ, както у неговия клиент. Да не го втриса и него и заключи в града на сенките! И дори страхът да е вцепеняващ и леден, терапевтът да има пълната способност и желание за отпускане в тази режеща болка. Защото за естествения терапевт е съществено вече да е направил в себе си място за Живота с главно „Ж“. Провеждането и приемането на тази непредвидима стихия и благодат му позволява да е великодушен и емпатичен, състрадаващ без жал.

Тялото на добрия терапевт не вярва на лъжи. По своя път на вътрешна работа той е изобличил своите интернализирани душмани, простил им е и ги е погалил сърдечно. Обзел ги е в интеграцията като висша инстанция. Затова и взорът му в симптомите и страданията на клиента е изпълнен с нежност, любопитство и трезвина. Ако терапевтът има тотално непосрещнати демони, ако той не ги е поканил в съзнанието си като скъпи гости, като обичани части от себе си, като собствените си ръце, крака, пръсти и уши, неговата емпатия ще е вяла, сива и бледа. Нестабилна; пред срутване заради липсващия център. Боледуваща. Дава ли психотерапевтът в дългосрочен план своята съпричастност безразборно, без да съобразява общия баланс на терапевтичното отношение, с несъзнавано желание да замени реалните родители на клиента, неговите истински майка или баща, той пътува към прегаряне. Купил си е най-евтиния билет за ада на собственото си безсилие и се вози във вагона на умиращите да бъдат харесани и се почувстват полезни терапевти.

Болната емпатия обитава света на идеализираните фантазии за пълна хармония и синхроничност като единствени властващи сили. Признак за болна емпатия е изпитването на отвращение във всяка ситуация и спрямо всеки субект, който си позволява например леко своеволие, видима сексуалност, грубост, егоизъм, хитрина и тарикатлък. Тук съпътстващо явление е отделянето от действителността, в която тези поведения са нормални и дори адаптивни. Арсеналът на естествения психотерапевт не е изчерпателен, ако той остава наранен от общуването с такива индивиди. Ако той превръща собствената си неспособност да даде ход на сенчести импулси в страх от ежедневни техни изяви, той остава непохватен, схванат, не владее движенията, нито може да борави с енергията, която им прилежи.

Разбира се, емпатията включва техники като перифразиране, обобщаване, отразяване на емоциите, задаване на отворени въпроси итн. Но в дълбочина техниките не съставляват същността на емпатията. Така например тя може да бъде изразена и с мълчание в осезаемо присъствие, в една или няколко паузи. Въздействащата емпатия идва до някъде от осъзнаването на терапевта, че клиентът не седи пред него с нуждата да бъда съжаляван. Терапевтът не е призван да се присъедини в оплакването на дадена болка, физическа или душевна. Той вече е част от нея. Бил е част е нея много преди самия клиент, който всъщност бяга и се противи на болката. Естественият психотерапевт вижда болката, конфликта, неблагополучията, знае къде ги е усещал в собственото си тяло. Той усеща универсално човешкото в тази болка, тази тежест. Терапевтът се е изправял пред всякакъв вид „непреодолими“ склонове. Сам е киснал в безизходицата, приведен, унил и седнал в калта в основата на планината. Висял е заклещен по отвесните стени в търсене на път нагоре и познава чувството „ни напред – ни назад“. И също знае, че върхът не е целта. Пристигането в себе си е целта. И то е максимално вътрешно постижение, по-малко въпрос на външни обстоятелства. От тази гледна точка естественият психотерапевт пулсира в емпатия. Той владее Тишината.

Здравата емпатия не е плод на амбиция, тя не може да се изфабрикува. Лекуващата емпатия също не може да бъде забравена, щом веднъж е била постигната. Тя е човешката форма на по-висша „енергия“, която психотерапевтът провежда. В тази връзка тя не е продукт на усилие или труд в тесния смисъл на думата. Здравата емпатия не търси да помага или да разрешава – тя обгръща, тя обзема, тя получава в отговор доверие и благоразположеност. Гласът на здравата емпатия е космически и вечен. Той отеква и се помни, защото носи част от абсолюта. Не става въпрос за някакво убеждаване или благородна манипулация; става въпрос за сила, пред която се предаваме, предава се и съпротивата, осъществява се директен достъп до травмата. Емпатията е живото ядро на Естествената Психотерапия, именно защото ни позволява да работим пълноценно с травмите през всеки от познатите ни и налични психотерапевтични методи.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук и в YouTube, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Оралният характер

В рамките на обучението си по Естествена психотерапия съставих този текст за една от главните и преобладаващи характерови структури. Приятно четене!

Основните описателни характеристики на оралния характер произлизат от типичното за този клъстър личностни прояви травмиращо събитие, реално или въображаемо, което тук е изоставянето, безлюбната самота. В съществото си, в своето ядро динамиката на „оралката“ се предопределя от вътрешната липса на емоционална самостойност, зрялост и интегритет. Липсата на собствен център на любяща грижа, прегърната принадлежност и безусловна сигурност. Вместо тях в гърдите зее огромна дупка, през тях се проточва обемен цилиндър на оскъдица и пустинна празнота. Постапокалиптична пустош, нищо стойностно и ценно тук не смогва да върже цвят.

Този ужасяващ душевен свят на самота е завладян от нерешителност, преживявана от самия човек и изразявана навън като ажитирана безпомощност. Властва страх, че без другия на тази планета няма живот, няма оцеляване (което обяснява известната предразположеност към паническо разстройство и агорафобия). Оралната личност се задвижва към останалите жадна да се вкопчи, да се захване в спасително тяло и така да си гарантира съществуване. Това е нейната маска – закачане, висване, заключване на важния друг в някаква непълноценна, почти биологична симбиоза, с чиято помощ да преодолее самотата. Самотата – самата Смърт. Оралната личност не умее да понася самотата, в нея тя трагично агонизира; пържи се и цвърчи в страхове от болести, аварии и безпомощност пред настъпващия край (на света).

Суеверията и фатализмът са възможни проявления на една оралност. На повърхностно ниво те са зов за помощ и подкрепа. Изразяват болезнена нужда от закрила и опора. Без тях наистина настъпва най-лошото. Съответна на тази картина е и динамиката на отношенията, които има оралната личност. Изгарящият страх от изоставяне формира връзка на зависимост, която оралният „продава“ на света като самопонятна версия на любовта. Въпреки нарушената или тотално неналична автономност имаме изискващо и поставящо условия паразитиране без привнасяне на истинска стойност във взаимоотношенията. В отчаяни опити за контрол се натрапва невротичното желание за постоянно присъствие на другия. Нарушаването на чуждите граници е заложено в тази динамика и общо взето неминуемо.

Важно е да разберем, че страхът да не си обичан се преживява от оралната личност като унищожителен. Често в комбинация с непоносима ревност, той може да принуди оралния човек да изостави своя партньор, за да предотврати собственото си изоставяне. Но не и преди да има на разположение нов гостоприемник. Описаното до тук поведение е придружено от опростена визия за реалността и околните. Нещата са винаги или-или: добър/лош, болка/удоволствие, черно/бяло. Тази склонност към поляризиране не оставя място за нюанси. Затова във вербалната аргументация, присъща на оралния характер, лесно разпознаваме защитните механизми, с които той най-често си служи, а именно интелектуализация и рационализация.

Оралката директно осъществява дълбоко емоционално сливане с човека срещу себе си и затова обича да общува. В това обаче той е безпомощен и уязвим, защото може да емпатизира само болестно и незряло. Заради неумението да се заявява и поставя граници тук той поема изцяло както радостта от екстаза, така и разкъртващата болка на другия.

Възможните предпоставки за формирането на орален характер са донякъде общи и спекулативни, но дават добри насоки за терапевтирането на клиент с такъв компонент в личността. Първата група от условия говорят за свръхпротективност от страна на родителя и отнемане възможността на детето да се справя в непозната среда, например извън семейството. Такъв родителски стил на възпитание може да корелира и със свръхобгрижващо поведение. Втората евентуална предпоставка е недостатъчното гушкане на детето и като цяло неудовлетворяване на неговата сензорна потребност, основно от обич и допир. Именно в тази фаза на детското развитие (орална/сензорна), от раждането до първата година на инфанта, се стига до неразрешена фиксация и засегнатите вече последствия.

Според американския психолог Джефри Йънг на оралността са присъщи четири отчетливи схеми, които ще разгледаме обобщено, макар вече да ги изложихме описателно в предходната част. Йънг ги систематизира така:

  1. Зависимост/Некомпетентност.

Убеждение, че не можем да функционираме пълноценно самостоятелно. Че без помощ не бихме могли да се грижим за себе си, не можем да се справим с ежедневните задачи, не можем да преценяваме правилно обстоятелствата. В оралността тази схема се преживява като безпомощност.

  1. Уязвимост на нараняване и болест.

Казано по-свободно, тук имаме страх от това небето да се сгромоляса върху нас. В конкретика страховете заемат три категории: а. страх от здравословни неблагополучия (например болести) б. загуба на емоционален контрол (полудяване) в. страх от битови аварии, природни бедствия, поголовно насилие, световен апокалипсис и пр.

  1. Вкопчване/неразвит Аз.

Емоционална преплетеност с важните други и несамостоятелност (преживяна като безпомощна непълноценност) вместо автономно социално функциониране. Усещане за двупосочно вселяване и емоционална неразделност с близките, породено от липса на психична диференцираност. Крайните форми са чувство за безперспективност и липса на смисъл в живота.

  1. Провал.

Вярване, че провалът е неизбежен. Усещане за неадекватност във всички сфери на личния, социалния и професионалния живот. Често имаме убеденост за липса на базови умения за справяне, усещане за неудачност, предстояща лична гибел и разруха.

Разбира се, не бива да стигматизираме оралния характер като неспасяем случай. Напротив, като всеки друг от условно разграничените от Бернаскони характери той минава през трансформация, достигайки здравословни еквиваленти на маладаптивните си наличности. Етикетът на преработената му форма е „емпат-лечител“. Емпатът-лечител е овладял енергията на движението смирено доверие (здраво подчинение), в плана на Естествената психотерапия прилежащо на любовта. От тази позиция на доверие към самия себе си, той може да се довери и на другия. Това му освобождава пътя към удовлетворяването на неговите най-съкровени потребности: любяща заедност, безусловно приемане, общностна съпричастност, любящо единяващо сливане.

Емпатът вече е същинско въплъщение, извор на любовта. Той има уравновесена връзка с нея, като и позволява да тече навън и бъде споделяна, защото чувства директно. Даването му е сърдечно, подтиквано от напиращата отвътре радост, свързана с него. Заради директната си фина свързаност с „ти“ обекта мигновено реализира дълбок сърдечно-енергиен синхрон, с което печели и привлича хората. Поведението му е самостойностно, потапянето в самотата преработено и комфортно – емпатът представлява добра компания на самия себе си заради превръщането на несигурната му амбивалентна привързаност в сигурна… свързаност.

В комуникацията емпатът-лечител вече умее да се заявява, макар това да му коства известно усилие. Връзката с реалността е отлична, живата му спонтанност хваща за ръка препланирането и го повежда към кръшни хора̀. Емпатът има умерен темперамент навън и навътре. Екстраверсията и интраверсията са еднакво добре изразени; пътят е чист и широк както към потапянето в собствената душевност, така и при насочването на либидото към средата. В преработената си версия обаче локусът на контрола се измества навътре – към едно убеждение за реална автономност, висока способност за самообгрижване и вътрешна осъзнатост.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук и в YouTube, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Защо тя все се дърпа

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Понякога ние мъжете се задвижваме и сме отворени към другия пол и си мислим, че сме свършили духовната работа, която ни позволява да сме автентични, свободни, обичащи. Седяли сме с часове в медитация, гънали сме се на йога постелката, киснали сме в полето на семейните констелации, имаме зад гърба си какви ли не церемонии и терапии.

Не щеш ли, се оказва, че в реални условия, в ежедневието например, привлекателните жени на улицата, в магазина или в парка не са станали изведнъж по-предразположени към нас и не изгарят от страст да ни дадат номера си. Отказват ни да излязат с нас или отменят срещи. Дори няма да споменавам за нещо повече.

Защо ли е така, се питам аз. Може би и други мъже, за които пътешествието по духовния път е напреднало, срещат тези предизвикателства. Надявам се в този кратък текст заедно да достигнем до повече отговори.

Любовта, ах, любовта! Духовните хора как обичат любовта! Любовта е прекрасна. Да видим от какво се състои съвършената любов. За мен лично в нея има сексуално/външно привличане, дълбока обич и харесване. Когато всички те са налични, любовта към другия е разтапяща и зряла.

Сексуалното привличане е въпрос на поведение – дали жената с външния си вид, движенията, маниера си и гласа си те възбужда. Дълбоката обич е въпрос на емоции, дали между вас има интимност (или потенциал за такава). За дълбока обич към партньорката си мъжът първо се е свързал със собственото си чувство за уязвимост и изпитва любов към себе си, носи я в собствените си гърди. От там идва енергията на доверие и безусловно приемане на другия. И последно, харесването. Харесването е (мисловен) въпрос на осъзната симпатия и съвместимост, например при съжителство.

Какво прави един духовен мъж, когато срещне красива жена? Той може да изкаже пред нея своето привличане (че то е очевидно!). Той умее да даде приемане, да предаде без думи, че приема себе си, че обича себе си и че има способност да развие дълбоко чувство на обич и свързване към жената. И отново накрая, със своята вселенска благост и спокойствие той не се свени да покаже, че я харесва, някак имплицитно предполага, че двамата имат взаимна съвместимост.

В реалността предположението, че двамата са съвместими, е грешно в голяма част от случаите. Харесването често той изразява с нищо неподозиращо любопитство към ежедневните и банални неща от живота и. За жената това е твърде много и звучи неоправдано и незаслужено. Винаги вежливото отношение (като от нейните приятелки) не е естествено, то е подправено и потенциално манипулативно (също в позитивен смисъл, подкрепящо). При непознати то не е минало проверката на реалността.

Най-вече изразът на сексуално привличане (недвусмислен комплимент например или дискретно докосване), но и демонстрацията на здраво самочувствие (нечувствителност на отхвърляне) е нужно да бъдат балансирани с умерено чувство на скептичност към жената. Може би тя не прави вкусна мусака без лук, може би тя не умее да плува, може би тя не разбира от психология, може би тя не познава добре България, може би тя прекалява с грима, може би, може би…

Ние мъжете, духовно „извисените“ мъже, нямаме извинение да се държим като найс-гайс. Нямаме извинение да не сме заземени в реалността. Съвместимостта между партньорите е щастлива случайност и ние можем да я търсим, но нека не е в сферата на фантазиите. Съвместимостта, харесването – те се разкриват с времето и са добра възможност да изправим жената пред предизвикателство – с или без чувство за хумор . Вместо да я виждаме като точно за нас. Защото може и да не е.

Да открием, да проверим, да сме малко скептични дали си пасваме и да го включим в разговора, е част от свалката. В началото фокусът е върху собствената ни отговорност като хора в този процес – за самите себе си. Да, да дадем възможност на любовта, но да не даваме възможност на някаква криво и нездравословно обвързване.

Свържи се с мен, ако искаш да развиваш своите социални умения и изживяваш повече удовлетворение от общуването с жени.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук и в YouTube, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Бъди 100% жена

Здравейте, любящи дами! Благодаря, че се отбихте.

Днес ще разгледаме няколко начина да бъдеш неотразима, женствена и запленяваща за всички мъже – без изключение. Моля те, приеми, че това е базов, а не изчерпателен списък с идеи:

1. Бъди жена, която го кара да се понапъне.

Жените, които обземат тотално ума на мъжа, са онези, за които той се налага да се потруди. Това стимулира решителността и инстинкта за действие у мъжа и затова въздействието на тези жени е по-интензивно.

2. Бъди жена с женствен стил и излъчване.

Може да сте били познати с години и извендъж той да те види с рокля и токчета, което тотално да смени възприятието му за теб. Дрехи, които подчертават женствеността, са най-доброто средство за по-силно привличане между вас.

3. Бъди жена, която го кара де се чувства необходим.

Най-простият начин е да го помолиш за помощ и след това да изразиш, че цениш неговата подкрепа и го уважаваш. Ако не го правиш, той ще се поотдръпне, за да потърси жена, която да го свърши вместо теб.

4. Бъди жена, която му се отдава напълно в спалнята.

Това не означава да го оставиш да пренебрегва потребностите ти, а просто да се съобразиш с неговите желания и очаквания. Дотолкова, че да не се почувства неловко или че все едно насилва нещата. За един мъж е безкрайно важно да има впечатлението, че си пасвате сексуално.

5. Бъди жена със собствен живот.

Вярно, че ако сте в периода на влюбването, може би прекарвате цялото си време заедно. Но в дългосрочен план това не е добра идея. Привличането между партньорите спада, когато няма никаква мистерия, защото тогава и сексуалното напрежение липсва напълно. Понякога нови лични ангажименти извън дома са добра идея – впрочем и за двамата.

6. Уважавай заниманията му.

Мъжете често имат доста нърдовски или детински хобита. За него е фантастична жената, която го остави на мира да се наслади на тези необясними и глуповати занимания, без да ги обезценява или осмива.

7. Жена, която може да гледа деца.

Мъжете подсъзнателно търсят жена, която би била добра майка, дори самите те да са решили да нямат семейство. Земна, мила и грижовна жена.

8. Разбирай се с роднините и приятелите му.

За него това е вид тест, който показва има ли за теб място в живота му. Ако не вижда такова, дори не би те запознал с тях. Ако не можеш да ги понасяш или се преструваш, шансовете ви намаляват.

9. Бъди жена, която търси помощ.

Не че на него ще му хареса да те види безпомощна. Мъжете просто чувстват удовлетворение от това да откриват решения на дадени проблеми. Това е място в живота ти, което той с удоволствие би заел.

10. Бъди (разумно) обгрижваща жена.

В неговите очи ще си желана, ако умееш например да сготвиш, да му разтриеш гърба, да бъдеш нежна с него. Освен да си уверена и независима (което правиш за себе си), ще ти е нужно и това, този път заради него.

Свържи се с мен, ако искаш да работиш за своята връзка и имаш трудности, които искаш да преодолееш.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първа новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Не бъди манипулатор

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Жените често са жертва на нарцисисти, емоционални насилници и други манипулатори. Затова много жени са изключително внимателни и недоверчиви преди да се доверят на непознат мъж. Днес ще посветим няколко реда на това как да не бъдеш отхвърлен и отсвирен, защото твърде рано изискваш нейното пълно доверие.

Мъже, които по-късно злоупотребяват с партньора си, обикновено придобиват власт над връзката в началото и, като подвеждат или директно принуждават жената да им се довери. В хода на този процес насилниците използват богата палитра от номера и тактики, които ще изброим. Смятам, че по този начин ще се научим по-добре да предразполагаме жените и ще си спестим недоумението към тяхното поведение.

1. Спасение от криза.

Нарцисистът е способен да изфабрикува криза или да се възползва от внезапно възникнала кризисна ситуация, за да влезе в ролята на спасител, който предлага решение. Тъй като жената често не е наясно, че обстоятелствата са предизвикани от манипулатора, дори е възможно да изпитва признателност за неговата намеса. От позицията и всъщност изглежда, че нейна нужда намира своето удовлетворение благодарение на този „добродетелен“ човек. Тя усеща, че има нещо гнило едва по-късно, когато нарцисистът многократно „надпише сметката“ за услугата си или въобще не спре да я кара да се чувства негов длъжник.

Твоя задача и цел е да търсиш автентично общуване и да не се превръщаш в спасител на жена, която познаваш от ден-два с идеята, че това ще ви сближи.

2. Приказна среща плюс секс.

Нарцисистът може да заведе жената на необичайно вълнуваща и продължителна среща, в чиито ход преднамерено да събуди у нея различни свръхинтензивни емоции. Сексът като завършек на невероятната среща води до почти сигурно обвързване от нейна страна, като за целта доверието е извлечено от нея по неестествен начин. След такава силна спойка е вероятно тя да се окаже емоционално зависима от манипулатора и да и е трудно да се отдели от него дори при насилие и тормоз.

Жените стават подозрителни, ако от самото начало всичко между вас е някак твърде перфектно и тя прибързано се увлече по теб, затова не се опитвай да гониш такъв ефект. Ако все пак изглежда, че ще има секс при първата ви среща, помисли дали всъщност не работят теб.

3. Налагане на нещо неприемливо.

Манипулаторът предварително е наясно, че тя счита нещо за неприемливо, но въпреки това ще се направи на ударен и изненадан. Не е изключено да и вмени срам и вина от това, че не е съгласна да го направят заедно. Ако например са се разбрали той да я вземе от някъде и закара вкъщи, но идва с мотора си, въпреки че тя се страхува от мотоциклети. Така тя е принудена да избира дали да се вози с него или да си търси друг транспорт.

Не поставяй момичето, с което си излязъл, пред свършен факт. Или се приготви да получиш отрицателен отговор.

4. Непоискан съвет или непоискана помощ.

Да бъдеш мил и вежлив често е избор и стратегия в общуването, а не черта на характера. Емоционалният насилник често предлага своята помощ и многократно настоява въпреки евентуалния отказ, за да притисне своята жертва и да я „дресира“ да се съгласява с него. Започва се с незначителни жестове, които търпят градация до момента, в който действията му се превръщат в  престъпление.

За един мъж е важно да бъде лидер, но ако забележиш, че тя се чувства некомфортно от готовността ти да и бъдеш от полза, бъди сдържан. Остави тя първа да изрази с жест своето доверие.

5. Изискване да се усмихва.

Манипулацията е в репликата „По-красива си, когато се усмихваш.“ или „Не бъди толкова сериозна!“ Целта е тя да се поддаде и последва желанието си да се хареса, докато на по-дълбоко ниво всъщност е принуждавана да се усмихва дори не всичко да е наред.

Не е зряло да подканваш някого да се смее, усмихва, не се обижда или каквото и да било. Може би и сам си наблюдавал подобни неадекватни опити за сближаване.

6. Нарцисистът се преструва, че имат еднакви интереси, цели или мечти.

Илюзията за едни и същи хобита, любими сериали, стил музика итн. се използва манипулативно за изкуственото създаване на доверие. Затова не изтъквай такива прилики между вас освен ако не е очевидно, че те съществуват. Ако се запознаете по време на точно такава дейност например.

7. Купува и скъпи подаръци.

Подаръците в началото на връзката са съмнителни, защото с тях често опитваме да купим доверието на другия. Особено неподходящи са скъпите подаръци, поемането на наем, дългове или други сериозни разходи.

Няма разумна причина да я подкупваш с пари и подаръци. Това поведение е изключително странно от женска гледна точка, затова се спри навреме дори да искаш да и вземеш целия магазин с цветя.

8. Той си прави реклама.

Манипулаторът често изтъква колко е благороден и компетентен, как заслужава доверие. Понякога той дори поучава останалите и оповестява, че му дължат своето доверие. Ако се въздържиш от подобни нелепости, жената ще има възможност да те приеме за нормален. В противен случай ще определи поведението ти като нагласено и неестествено.

9. Той казва на жената, че имала проблеми с доверието.

В отчаяния си опит да изкопчи нейното доверие, мъжът емоционален насилник може да припомни на жената нейн предишен опит – нещо, което я прави уязвима – с идеята да я злепостави. А себе си да изкара онеправдана жертва, задето получава отказ…

Никога не използвай като оръжие информация за някой, която той е споделил в момент на слабост (по същество това е емоционално насилие). Логично е да не изнудваш и жените по подобен начин.

Свържи се с мен, ако искаш да развиваш своите социални умения и изживяваш повече удовлетворение от общуването с жени.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук и в YouTube, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Мислиш ли въобще?

За много години, силни мъже! Благодаря, че се отбихте.

Имаш ли конкретна идея в главата, когато ти предстои да излезеш с привлекателно момиче? Или я питаш къде и се ходи, какво и се прави… А чудиш ли се как ще се запознаеш с жената от твоите фантазии, ако я срещнеш случайно.

В този кратък текст искам да подчертая разликата между това да не знаеш какво правиш, когато си на среща, и това да си уверен и спокоен, да умееш да се наслаждаваш на вълнуващи моменти в компанията на красива жена.

Няма как да си спестиш усилията, които се очакват от всеки мъж – да търсиш запознанство с нея, да поискаш данните и за контакт, после да се свържеш с нея, да я поканиш на среща итн. Също е важно да разговаряш с нея като мъж: да не си крайно мил, учтив и сервилен; да не се страхуваш от сексуални теми, да имаш куража да изразиш своето чувство за привличане към нея по ненатрапчив начин.

Нагласата, която променя отношенията ви, елиминира твоето притеснение и ти дава цялостна картина, е да си кажеш по нейн адрес „Дано ми хареса!“ Обратното е да се надяваш тя да те хареса. Разбираш колко вредна е втората нагласа, която често ние мъжете несъзнателно подхранваме.

Ако наистина гледаш на жените по този начин, това ще те направи по-уверен и „нормален“ в нейните очи. Защото ще си по-отпуснат и няма постоянно да се тревожиш, че може да я обидиш и тя да си тръгне. Заради липсата на тази тревога у теб жената предполага, че без особени усилия можеш да срещнеш друга като нея и че в миналото се е случвало именно това.

Би ли продължил да търсиш връзка или секс, ако разбереш, че тя има криминални прояви? А ако виждаш, че между вас има пропаст в уменията за общуване? Или в твоите очи тя просто е адски скучна.

Нужно е да имаш праг на търпимост и да можеш да се откажеш от жената, щом видиш, че ценностите ви са трудно съвместими. А не да прекараш допълнителни часове и дни с нея само за да получиш секс.

Здравословно е да си дотолкова наясно със себе си, че да можеш да се чувстваш добре дори тя да те отсвири. Основно, защото ти сам се харесваш и приемаш такъв, какъвто си.

Подобна нагласа ти позволява да видиш колко прекрасно бихте могли да си изкарате заедно. Да планираш и караш тия моменти и събития да се случват. Вместо да се страхуваш, че ще бъдеш отхвърлен и затова да си налагаш ограничения. Удоволствието да си с жена започва с пълноценно общуване и минава през страхотен секс, удовлетворяващи трайни взаимоотношения, създаване на семейство, деца итн. Всяка отделна стъпка носи и на двамата нещо приятно, без те да трябва да извървят целия път заедно.

Потърси ме, ако искаш да развиваш своите социални умения и изживяваш повече удовлетворение от живота.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

От кой тип си?

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Ще ти се да разбираш жените и им даваш утеха или искаш хладнокръвно да ги съблазняваш, а може би и двете? Важно е да си зададеш този въпрос, защото когато имаш желание за сексуална близост с жена, аналитичните способности и искрената симпатия не винаги са от полза.

Типично за мъжа е да търси смисъла и логиката в поведението на жената. Тя обаче обикновено в много по-голяма степен се ръководи от емоции, отколкото от логика. Затова вманиачените опити да разбираш жените и си обясняваш техните реакции, не водят до нищо позитивно. Всъщност често жените също имат затруднения да изкажат мотивите си – при тях решението може да се формира като интуитивно усещане, а не в резултат на старателно и безпристрастно претегляне на аргументи.

На практика няма смисъл единствено да демонстрираш разбиране и да показваш съчувствие, ако идеята ти е да си легнеш с нея. Типично е две жени да осъществят емоционална връзка и си дадат подкрепа, като отделят много време, докато се наговорят. От теб като мъж обаче това не се очаква и по този начин не възниква сексуално напрежение и привличане.

Също ние мъжете не бива да чувстваме вина, ако жената реши да откаже близост, да не дойде на среща, да не вдигне телефона или дори да не отговори на съобщението ти. Може би тя просто така се чувства в този момент и първопричината няма нищо общо с теб. Не търси грешката винаги у себе си (ако знаеш, че вече си направил възможното). Понякога ситуацията или самата жена влияят на резултата от общуването много повече, отколкото ти самият. Препоръчително е да пренасочиш тези усилия, преценявайки до каква степен двамата сте съвместими и като цяло да търсиш такъв партньор.

Втора важна насока, която ще ти помогне – обръщай внимание на държанието и (освен на думите, които изрича)! Тя може да твърди, че не е такова момиче, но накрая да се озовете у вас, да се съблечете и да се окаже, че всъщност тя май е точно такова момиче. Жената може да отказва на думи например заради своята несигурност, но да не си тръгва и да не ти отнема напълно възможността да я прелъстиш, защото има нужда да чувства повече доверие към теб.

Като продължение на първа точка ще посоча, че идеята да търсиш съвет за интимни взаимоотношения от друга жена (колежка, роднина итн.) може въобще да не сработи, както очакваш. Ако някоя лелка ти заръча с жените винаги да си галантен и мил, да им носиш цветя и винаги изпращаш до вкъщи, не взимай този съвет присърце. Това няма да ти е достатъчно. Няма да спечелиш никоя стойностна жена, ако тя усети, че си тотално зависим от нея и си под нейн пълен контрол. Жените имат нужда да усетят у теб поне за миг дивата и сурова мъжественост, инициативата, активността, действието.

Полезно е обаче да обърнеш внимание на поведението на мъже, които жените боготворят, да отнесеш видяното към себе си, а после да го приложиш. Така ще разбереш по-добре какви потребности имат жените, въпреки че може те да ти се сторят странни и нелогични… Да бъдеш романтичен кавалер от време на време, е готино. Но ако правиш само това, няма как да си атрактивен за повечето жени в сексуално активна възраст. Освен да можеш да слушаш, ще е нужно да можеш да решаваш бързо и да водиш непоколебимо. С думи и действия.

Свържи се с мен, ако искаш да развиваш своите социални умения и изживяваш повече удовлетворение от общуването с останалите.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Гещалтпсихология

В студентските си години съставих този реферат по История на психологията. Фокусът умишлено е почти изцяло върху историята на възникване на Гещалттеорията.

Съдържание:
1. Въведение в историята на мисълта за целостта:
1.1 Античност.
1.2 Ново време.
2. Основни позиции на Гещалтпсихологията:
2.1 Гещалттеория.
2.2 Гещалтпсихология.
2.3 Гещалттерапия.
3. Школи на Гещалтпсихологията:
3.1 Грацка школа.
3.2 Франкфуртска школа.
3.3 Берлинска школа.
3.4 Лайпцигска школа.
4. Значение и принос на Гещалтпсихологията.

……………………………………………

  1. Въведение в историята на мисълта за цялостта:

 1.1 Античност:

Непреките корени на Гещалтпсихологията могат да бъдат регистрирани на много места, тъй като могат да бъдат свързани с основите на цялостното мислене и мисленето, свързано с образи. С поглед към хилядолетните философо-психологии трябва да се подчертае, че цялостното мислене е толкова старо, колкото и самата история на психологията. То се среща в древното китайско учение «Янг и Йин», чието възникване се приписва на китайските императори, живели 3000 години пр. Хр., и е записано в систематизиран вид за пръв път от Конфуций (552 – 479 пр. Хр.) в «Книга за превръщането». Цялостното мислене може да се срещне и в гръцката античност, например при Аристотел (384 – 322 пр. Хр.), който формулира един от основните принципи на Гещалтпсихологията, според който «цялостта е повече от сбора на елементите и». Аристотел говори и за това, че «цялостта възниква преди частите». Пример за цялостно мислене от времето на Просвещението е Готфриид Вилхелм Лайбниц (1646 – 1716) със своето «Учение за монадите».

1.2 Ново време:

Непосредственото начало на гещалтпсихологическото мислене в психологията в развитието след институционалното и обособяване като наука в последната третина на 19. век би трябвало да се търси преди всичко в антиелементарното мислене на така наречената «психология на актовете» както и в «психологията за целостта». С това течение са свързани имената на Франц Брентано (1838 – 1917), Ернст Мах (1838 – 1916), Карл Щумпф (1848 – 1936), Алексиус Майнонг (1853 – 1920), Кристиян фон Ееренфелс (1859 – 1932) и изследователските разработки на Макс Вертхаймер (1880 – 1943), Волфганг Кьолер (1887 – 1967), Курт Кофка (1886 – 1941), Курт Левин (1890 – 1947) и др. Тези учени дават своя принос преди всичко във Виена, Грац, Прага, Вюрцбург, Франкфурт и Берлин. Приблизително по времето но бихевиористката революция в САЩ те се борят с «елементаризма», който доминира в рамките на експерименталната психология на отминаващото 19. столетие и който е ориентиран към «психофизиката» на Ернст Хайнрих Вебер (1795 – 1878) и Густав Теодор Фехнер (1801 – 1887) или към физиологичната психология на Вилхелм Вунд (1832 – 1920). Този експериментален научен модел произхожда от идеята, че психичните явления са изградени от различни елементарни единици (напр. усещания, представи) според модела на химията и поради това са разложими на елементи при изследователските процеси. Този елементаризъм бива допълнен от «асоционизма», който търси динамиката и формите на връзка между психичните елементи в асоциативните форми на Аристотел, като обръща недостатъчно внимание на понятия като «значение» и «стойност».

Срещу това гещалтеоретиците изтъкват «феноменологичния анализ» на едно психично явление като първи стъпки в рамките на едно научно психологично изследване или казано по друг начин: посоката е от явленията към същността, а не обратното, тъй като същността се разкрива в явленията и двете не са идентични. Експерименталната методика и математиката са ключът към за този емпиричен анализ. По-късно към това се добавя и «биотичният», тоест близкият до реалността експеримент срещу «изкуствения» лабораторен експеримент. В унисон с тези властващи психологични и научни разбирания това са винаги явленията,  «феномените», които трябва да изграждат научната изходна позиция, а не стоящите в основата им «въздействащи условия». Само през тези  «психични феномени» може да се проникне до психичните структури и процеси, тоест до «актовете», в смисъла влаган от Франц Брентано, или до «функциите» в смисъла на Карл Щумпф.

  1. Основни позиции на Гещалтпсихологията:

        2.1 Гещалттеория:

Гещалттеорията е друго название на Гещалтпсихологията и чрез него се обръща внимание на това, че тя е психологическа теория, релевантна като метатеория извън пределите на психологията. Тя определя рамката за различни психологически знания и тяхното прилагане. Гещалттеорията разглежда човека като имащ активна позиция в отношението си към околната среда, като отворена система – такава, която обменя с обкръжението си енергия и материя и в следствие на което тя може да бъде представена единствено с помощта на модел и то само приблизително. Гещалттеорията представлява виждане за възникването и организацията на психичните процеси при възприятието, както и при мисленето, чувствата и поведението и организирането им според определени образци. В този смисъл Гещалттеорията не се ограничава единствено върху понятието за гещалта, цялостта и определящите възприятието фактори, а се разбира доста по-всеобхватно:

  • Приматът на феноменологичното: Основно изказване на Гещалттеорията е признаването на човешкия вътрешен свят като единствена непосредствено зададена действителност;
  • Интеракцията между индивид и ситуация, разбрана като динамично поле, се определя от изживяванията и поведението, а не само от желания, външно зададени условия или непроменими личностни характеристики;
  • Връзките между психичните явления се създават по-лесно и са по-продължителни при съществени взаимовръзки, а не поради повторение и затвърждаване;
  • Мисленето и решаването на проблеми се определят от същинно- и предметноориентирано структуриране, преструктуриране и централизиране на даденото по посока на целта;
  • Структурите в паметта се изграждат и диференцират поради асоциативни връзки. Те следват тенденцията на оптималната организация;
  • Несъвместими познавателни процеси водят до дисонантно изживяване и нови познавателни процеси, които опитват да намалят този дисонанс;
  • В надиндивидуална цялост съществува тенденция към отлични отношения при играта между сили и потребности.

Макс Вертхаймер обобщава със следната формула до какво се отнася Гещалттеорията: «Съществуват зависимости, при които това, което се наблюдава като цялостен процес, не се извежда от това какви са и как са съствавени отделните части, а обратното, където това, което се случва с една част от цялостта, се определя от вътрешни структурни закони на принадлежащата цялост… Това е гещалттеорията, ни повече, ни по-малко… » («За Гещалттеорията». Доклад пред Кант-обществото, Берлин от 17.12.1924. Издателство на Философската академия: Ерланген 1925).

От познавателнотеоретична гледна точка схващането на Гещалттеорията защитава критичнорелистична позиция. На равнището на методологията се върви към едно смислено обединение на експерименталния и феноменологичния подход, без да липсва  експериментална строгост. Гещалттеорията не трябва да се разбира като фиксирана научна позиция, а като една развиваща се парадигма. След средата на 19. век като теория за собствената организация на системи тя се разпространява и в науки като философия, медицина, биология и др.

 2.2 Гещалтпсихология:

μoρφη (гр.): форма, образ, силует.

Централната максима гласи, че на различните процеси на съзнанието се полага едно качество, което сумата на отделните части не притежава – гещалта. Той се образува в мозъка от получаваните стимули като затворена духовна представа. Гещалтът се съставя от отделните образи или компоненти, например при едно произведение на изкуството. Гещалтпсихологията приема, че цялостите – гещалтите – са основни съставящи единици на психиката. Те са неелементарни образования, които осъществяват смислов принцип. Феноменологичният свят притежава много гещалти, например: музикално произведение, роман, картина, природонаучна теория, философска постройка, мироглед или религия. Целостта се състои от части – тези компоненти, които са са свързани с изграждащия принцип на целостта и са стимулирани от него. Постройката, подредбата на на частите и организираната цялост на взаимовръзките се нарича структура. Едно музикално произведение представлява цялост: смисловият принцип може да бъде този на арията. От него се определят акордите, ритмите, тактовете и нотите. Заради смисъла на музикалното произведение, на целостта, частите имат задача, място и роля в него. От тук всеки тон изпълнява смисъла на арията чрез позицията си. Затова целостта и частите са подредени йерархично –  целостта горе, частите долу – помежду частите и  между частите и целостта действа функционална зависимост.

За да систематизират принципите, произлезли от изследванията си и обяснят начина и причината за изживяването на композиции като цялост, гещалтпсихолозите формулират няколко основни закони за възприятието, които постулират собствената си независимост от условията на стимулите:

  • Закон за близостта: Елементи, разделени от малки разстояния, се възприемат като взаимнопринадлежни;
  • Закон за приликата: Изглеждащи сходно елементи по-често се изживяват като взаимнопринадлежни отколкото различно изглеждащи;
  • Закон за правилното продължение: Елементи биват свързани, когато са подредени в правилна линия;
  • Закон за завършеността: Неналични части в една фигура се добавят при възприятието;
  • Закон за общата съдба: Елементи, които се движат равномерно, се изживяват като цялост;
  • Закон за правилния гещалт: Образни единици винаги се изграждат така, че резултатът да представлява възможно най-прост и най-лесно запомнящ се гещалт (Praegnanztendenz).

Примери при визуалното възприемане са възприемането на непълен кръг като цялост или струпването на точки като определена форма – мозъкът допълва липсващите части чрез  «екстраполация» – пресмятането на поведение извън областта на осигурените знания. Студии сочат, че прости елементи или композиции, при които значението се схваща директно, представляват по-малко предизвикателство за мозъка отколкото комплексни и заради това първите биват предпочитани.

Не «trial and error», опит и грешка в смисъл на «пробата води към решението», а организацията на гещалтите е от значение. Волфганг Кьолер постулира «учене чрез просветление» (Insight), което той приписва и на маймуните при неговите експерименти с животни. Те използват предметите от околната среда като помощно средство за достигане на храната и преструктурират полето в смисъла на «правилния гещалт», което е и решението на задачата.

Основните схващания на Гещалтпсихологията за формулирането на тези закони са следните:

  • Не съществува еднозначна и константна връзка между стимулите и усещанията. Всяко възприятие е вплетено в предмета на нашите изживявания и предопределено от контекста;
  • Даденостите на възприятието се подчиняват на тенденция за организиране в гещалти – структуриране;
  • При кратковременно представяне в паметта се проявява тенденцията несъвършените гещалти да се преобразуват в прости и симетрични. Последните се възприемат по-лесно и по-трудно се подават на влияние от стимули на средата. Особено прегнантни са геометричните фигури кръг, квадрат и равнобедрен триъгълник;
  • Гещалтите се изживяват като «носещи смисъл»;
  • Гещалтите се отличават като «фигури» от неопределения «фон». Колкото по-прост е гещалта, толкова по-голяма е вероятността да изпъкне като фигура;
  • Съставящите части се влияят една от друга. Промени в една част водят до промени в целостта.

За обяснение на гещалтфеномените освен принципа на прегнантност (закон за правилния гещалт), от който се извеждат и останалите закони, се използва принципа на психофизичния изоморфизъм, който гласи, че между психичните и принадлежащите им физиологични процеси съществува съвпадане на гещалта, тоест двата вида процеси са структурирани еднакво. Следователно винаги трябва да бъдат търсени основите на психичното в организма.

Първоначално гещалтпсихологията се занимава предимно с ефекти у възприятието и преди всичко с Фи-феномена: Две светлини, които са поставени близо една до друга и пресветват за кратък интервал една след друга, се възприемат като една светлина, която се движи от позицията на първата към тази на втората. Гещалтпсихологията заключва от този ефект, че нашите преживявания зависят от това как те самите са организирани и от образци, които се образуват от стимули.

Гещалтпсихолозите отхвърлят метода на интроспекцията също като бихевиористите: но същевременно се борят «ожесточено» срещу тяхната теория. Гещалтпсихологията прилага форма на изучаване, наречена «Феноменология», която извлича изследователски данни от субективните възприятия на хората и техните оценки. Заради този подход гещалтпсихологическите изследвания са противоположно на Бихевиоризма предимно качествено измерими. Поради тази причина Гещалтпсихологията често бива отхвърляна като нестабилна и ненаучна теория. Въпреки това чрез особената си гледна точка тя допринася за много настоящи изводи и изследователски теми.

2.3 Гещалттерапия:

Гещалттеоретичната психотерапия е изведен от Гещалттеорията метод за психотерапия. Тя възниква като резултат от старанията на Ханс Юрген Валтер – ученик на Волфганг Метцер – въз основа на възможностите за интеграция на съвместими принципи на Психоанализата, Дълбинната психология, Когнитивно-поведенческата терапия, Говорната терапия и други психотерапевтични школи.

Гещалттеоретичната психотерапия последователно се ориентира към експерименталнопсихологически знания от Гещалтпсихологията и нейното феноменологично изложение. Използваните техники се вариативни и индивидуални, типичен обаче остава стремежът за стимулиране на активиращи преживяванията интервенции над интеграцията на чувства, усещания, мислене и поведение. Психотерапевтичната позиция и образът на човека представят тясна връзка с индивидуалната психология на Алфред Адлер (1870 – 1937).

Изградена върху тази основа Гещалттеоретичната психотерапия се разпространява в Германия, Австрия и Швейцария. В англоговорящите страни сравнително по-рано се развиват подходи за прилагането на Гещалттеорията в областта на психотерапията. В съществената си част това се случва в широкото разбиране на връзката между Гещалттеория и Психоанализа. Отговорност за това носят работите на ученикът на Курт Левин Юниус Ф. Браун и сътрудника на Макс Вертхаймер Ервин Леви.

  1. Школи на Гещалтпсихологията:

3.1 Грацка школа:

Със своите идеи за теорията на ценностите, тази на познанието и гещалттеорията Алексиус Майнонг взима решаващо участие във все по-ясно изпъкващото собствено развитие на австрийската философия през втората половина на 19. век. Майнонг получава научното си образование при Франц Брентано във Виена и макар че неговите по-късни философски изследвания надхвърлят основните позиции и принципи на учителя му и поемат по собствени си пътища, през своя ранен период на творчество Майнонг се занимава мнoгoкратно с психологическа проблематика, както тя бива подготвена в програмата на „дескриптивната“ психология от Брентано. През 1894 той успява да постигне откриването на психологична лаборатория към Университет Грац и точно този институт е от решаващо значение за възникването на „Грацката школа“. От учениците, които Майнонг успява да събере около себе си през четиригодишната си дейност в Грац, внимание заслужават преди всичко: Щефан Витасек, Виторио Бенуси, Рудолф Амзедер, Вилхелм М. Франкл, Едуард Мартинак, Ернст Мали, Франц Вебер (France Veber); освен това Майнонг поддържа връзка с приятелите си от доцентстването си във Виена: Алоа Хьофлер и Кристиян фон Ееренфелс. В автобиографията му (1921) се срещат имената на не по-малко от 19 ученици и сътрудници.

В по-тесен смисъл с наименованието «Грацка школа», за която често се употребява названието «Австрийска школа», се имат предвид чисто психологическите разработки.

Решаващият подтик, който довежда не само Майнонг, но също и обкръжението на неговите сътрудници от Грац до интензивната преработка на гещалтмисленето, се оказва известната научна студия «За качествата на гещалта», която Кристиян фон Ееренфелс публикува през 1890 година.

Поемайки импулса, даден от Ернст Мах, фон Ееренфелс развива понятието за «качеството на гещалта» върху класическия пример на възприемането на една мелодия: В най-простия случай тя се състои от последователност на самостоятелни тонове; сумата на последователно възприетите тонове образува един комплекс от представи, който действително не може да съществува без изграждащите го елементи, но и не създава мелодия само от чистото обединение на отделни звуци. Също така може да се покаже, че същата мелодия може да има в основата си съвсем други тонови елементи, когато се транспортира в друга тоналност. Тоест, това, което определя комплекса от елементи като особен образ на представите – а именно като мелодия, е «качеството на гещалта», за което в сила са двата критерия, по-късно именувани на Ееренфелс, на «надсумативност» (Uebersummativitaet) и «транспортируемост» (Transportierbarkaeit). Докато в по-нататъшния ход на своите изследвания Ееренфелс опитва да докаже голямото разнообразие на гещалтовите феномени преди всичко чрез класификацията на времеви и невремеви гещалти, за Майнонг, който следи изложението на Ееренфелс с най-голям интерес, от по-голямо значение остава теоретичното прецизиране на понятието за «гещалта».

Майнонг (1891) разглежда представите за гещалта и тяхното съдържание като такива образувания, които като «вкоренени съдържания» (fundierte Inhalte) са зависими от своята основа (Fundament) и предлага понятието «качество на гещалта»  да бъде заменено от термина «основно съдържание», а в по-късната концепция – «предмет от по-висок ред» (Gegenstand hoeherer Ordnung). Отвъд терминологичното отдалечаване Майнонг дотолкова изразява променена позиция спрямо схващането на Ееренфелс, с която той принципно се съгласява, доколкото той не е съгласен, че «представата за гещалта» (Gestaltvorstellung) върви заедно с нейната основа и счита за необходим такъв психичен акт, при който от от зададените елементи произтича съответното «впечатление за гещалта» (Gestalteindruck). Тоест, представата за гещалта е резултатът на психичен процес, който трябва да се разбира като «производство на представа» (Vorstellungsproduktion). При Витасек теорията за производството (Produktionstheorie) на Грацката школа е обяснена най-ясно. Той също така препраща към особения случай на творческа дейност, където мнoгoкратно и спонтанно биват създавани представи за гещалта, без да се изхожда от зададени представи за елементите.

С полагането на теоретичните основи в Грац започва фаза на всеобхватна експерименталнопсихологическа изследователска дейност, която е основна заслуга на по-младите сътрудници на Майнонг: преди всичко Щефан Витасек (1870 – 1915) и Виторио Бенуси (1878 – 1924). Към техните приоритетни изследователски обекти спадат феномените на така наречените геометрично-оптични измами. Провежданите от тях експерименти, използващи фигурите на Цьолнер и Мюлер-Лаер, имат за цел да потвърдят експериментално теорията за производството: Ако се произхожда от еднакви условия на стимулация и усещане, при наблюдаването на такива фигури биват констатирани различни представи за гещалта: «Би трябвало между сетивните впечатления, които остават постоянни, и представянето на фигури, което може да даде различен резултат, да се извършва още един процес X, които според това как ще протече, води до представи със съвсем различен предмет – при и въпреки условието за съвпадащи сетивни впечатления» – Бенуси, 1914.

С това се обяснява и появата на «мнoгoстранност при тълкуване на гещалта» (Gestaltmehrdeutigkeit), която бива предизвикана чрез неадекватността на представянето, тоест чрез обстоятелството, че субективно получената представа изглежда неуместна спрямо първоначалния предложен от сетивното възприятие «комплекс от факти» (Tatsachenkomplex). Тази основна концепция, според която представите за гещалта почиват на синтетични, несензорни преработвателни процеси, се превръща в характеристика на Грацката школа и именно този обяснителен модел в последствие се превръща в основния пункт на критичните занимания на гещалттеоретиците от Берлинската школа.

Бенуси отстоява твърдо позицията си въпреки повдигнатите възражения от страна на Берлинската група, макар че и той се отдалечава от понятието за производство на представи и вместо за «произведена представа» (produzierte Vorstellung), той говори за «представа на извънсетивна провенентност» (Vorstellung aussersinnlicher Provenienz) – (1914). Хьофлер също опитва терминологични въведения по този въпрос, като предлага вместо «производство» (Produktion) понятието «коиндуциране» (Koindukation, Koinduzieren).

След експерименталните изследвания на геометрично-оптичните измами Витасек се занимава също и с въпроси за възприемане на пространството и основните теми на естетиката, докато Бенуси се обръща по-късно към изследвания за разбиране на времето и на тактилните усещания. През 1920, когато Грацката лаборатория навлиза в третото десетилетие на успешно съществуване, нейният основател умира. Със смъртта на Майнонг психологичните занимания на Грацката школа също затихват, след като още преди това тя остава без своите основни дейци: Витасек умира съвсем неочаквано през 1915. Бенуси се премества в Италия преди края на Първата световна война и получава собствена катедра по психология в Университет Падуа през 1923. Там той успява да продължи в известна степен Грацката традиция.

В самия Грац последователят на Майнонг, Ернст Мали (1879 – 1944), отново се съсредоточава върху философска проблематика. Към последните произхождащи от Грацката школа психолози спадат Фердинанд Вайнхандл и Фриц Хайдер, които непосредствено преди завършване на докторатите си (1918 – 1920) напускат Грац и продължават научното си образование в Германия.

3.2 Франкфуртска школа:

Гещалтпсихологията във Франкфурт се свързва с името на Макс Вертхаймер (1880 – 1943). Началото на експерименталните изследвания на така наречения Фи-Феномен Вертхаймер поставя в годината 1910. Според анекдот, които самият той по-късно разказва повреме на лекции, основната идея за неговите експерименти му хрумва като на шега, докато пътува във влак през Франкфурт. В следствие на това той прекъсва своето пътуване, за да изследва «привидните движения» (Scheinbewegungen) – киноефекта – в една хотелска стая с помощта на стробоскоп-играчка.

«  … Забелязах определени движения на играчката … Въртиш тук (вътршната плоскост) и виждаш филмовите картини в процепа (външната плоскост) … Набавих си няколко нови ленти и телефонирах с Франкфуртската лаборатория … (Тамошният) Асистент Др. Кьолер беше изпратен при мен. По-късно успяхме да спечелим и Кофка… » (Вертхаймер, 1937, цитирано от Лучинс & Лучинс, 1972).

Във Франкфуртската добре оборудвана лаборатория Вертхаймер използва радтахитоскопа на Шуман, за да изследва самостоятелните явления, характерни за Фи-феномена. Две години по-късно той се хабилитира с тази тематика във Франкфурт, с което му се отдава първият мултифакторен анализ на «гещалтите на движенията» (Bewegungsgestalten). Той изследва съответните гещалти на движенията не само с нормално зрящи хора – основно със своите приятели Волфганг Кьолер (1887 – 1967) и Курт Кофка (1886 – 1941) – а и с неврологично заболели с тежки мозъчни увреждания:

«Споменавам, че един неотдавнашен патологичен случай по-скоро говори за централно обосноваване на «зрението за движения» (Bewegungssehen). Във виенското … Др. Пьоцл говори за засегната пациентка:’ … ако върху нея действа силен източник на светлина, изпълнявайки по-бавни и по-бързи движения, изглежда, че тя не възприема движението на обекта; тя определя това, което вижда, като много (изолирани) светлини…’ През май 1911 се обърнах към автора Др. Пьоцл и имах възможността, да изследвам пациентката както с … действително движение така и с … (привидно движение)»   – Вертхаймер, 1912.

Основите за едва по-късно публикуваните закони за гещалта (Gestaltgesaetze) биват създадени от Макс Вертхаймер през 1923 – също по време на този франкфуртски период (1910 – 1914). Още през тези години заедно с други колеги и приятели той успява да разшири значително експерименталната изходна основа на гещалтпсихологията.

През втория си творчески период във Франкфурт (1929 – 1933) Вертхаймер продължава своите експериментални изследвания вече като редовен професор и директор на институт заедно с асистентите Е. Леви, В. Метцер и докторантите Й. Бекер, Е. Голдмайер, H. Копферман, В. Кролик, Е. Опенхаймер, Г. Зиемзен и М. Туран. В тогавашната психология на възприятията решаващи са следните два изследователски аспекта: (a) За повечето психолози експерименталният анализ на феномените е ориентиран основно качествено; противно на това работите на Вертхаймер са от части количествено ориентирани. (б) Експериментални опити тъкмо относно Фи-Феномена на Вертхаймер през тридесетте години са все още в центъра на голям интерес. Вертхаймер, който обича музиката от младежките си години, често по време на лекциите илюстрира стоящите в основата гещалтфеномени с помощта на музикалнопсихологически примери. Някои теми от вертхаймерските лекции по това време: Възприятие и познание; Продуктивно мислене; Гещалттеорията във философията и психологията.

Вторият работен период на Вертхаймер (1929 – 1933) завършва в началото на 1933 година (заради еврейския му произход), което се потвърждава от следния цитат от най-големия му син:

«Бяхме отпътували за Чехословакия през март 1933, в деня преди Мартенските избори. Баща ми и майки ми бяха чули речта на Хитлер по радиото два дни преди изборите; той избра да замине на следващия ден, защото, както ни каза, децата му не трябва да живеят в страна, където човек като Хитлер може да се кандидатира с изгледи за успех за най-високата държавна служба. През 1933 баща ми усети, че Хитлер не беше временен феномен – и потърси къде можеше да се премести. Имаше покани от Лондон, Йерусалим и Ню Йорк; той избра последното предложение»   (писмо без дата от Валентин Вертхаймер до Грейс Хайдер, САЩ, приблизително 1965; цитат от Сарис & Мих. Вертхаймер, 1987)

В лицето на Вертхаймер Франкфуртският институт по психология безспорно притежава най-гениалния и влиятелен представител през това столетие.

3.3 Берлинската школа:

Цялостното мислене достига до Берлин преди всичко благодарение на Карл Щумпф (1848 – 1936), който е ученик на Франц Брентано и Рудолф Херман Лотцес (1817 – 1881). Берлинските ученици на Щумпф като например Волфганг Кьолер (1887 – 1967), Курт Кофка (1886 – 1941), но също и Курт Левин (1890 – 1947), както и берлинските сътрудници на Щумпф Макс Вертхаймер (1880 – 1943) имали задачата да разширят психологичната научна концепция през ’20 и ранните ’30 години на 20. век, която влиза в историята като «Берлинска школа на Гещалтпсихологията». Тази школа черпи вдъхновение освен от работите на Брентано, Лотцес и Щумпф преди всичко от разработките на Макс Вертхаймер във Франкфурт.

Типична разработка, продукт на гещалтпсихологичното мислене и експериментиране, е работата на Макс Вертхаймер от 1912. В едно експериментално изследване той разкрива значението на факта, че някои продължителни и краткотрайни дразнения на оптичния сензориум създават сходно продължително възприемане на движенията. Така възприятието се осъществява «според гещалта» (gestalhaft), а не «според стимула» (reizhaft) – тоест неелементарно (на база на елементите) – такъв е научният му извод. Тук става дума за прочулата се по-късно студия за така наречения «Фи-феномен», за стробоскопичния ефект или за привидното движение. Аналогични експерименти биват проведени по-късно в областта на зоопсихологията (Кьолер, 1917), психологията на мисленето (Дункер, 1935; Вертхаймер, 1982) и психологията на паметта (Кьолер & фон Ресторф, 1933; 1937).

През 1921 Вертхаймер заедно с Кьолер, Кофка, Курт Голдщайн и психиатъра Ханс Грууле основава списанието «Psychologische Forschung», което се превръща в основен орган за публикуване на гещалттеоретическите разработки.

Така в крайна сметка в края на ’20 и началото на ’30 на 20. век теорията и методиката на Берлинската школа на Гещалтпсихологията се разпростират върху много различни предметни области. Тя започва основно като психология на възприятията и мисленето, а по-късно дава значим принос за развитиетото на психологията на мисленето и психология на развитието. Преди всичко заради Курт Левин, който предприема разширяване на гещалтпсихологията чрез своята психологична «теория за полето», сферата на влияние се пренася върху много други проблеми, например изследването на поведението и афекта.

До известна степен към берлинската гещалтпсихологическа традиция спадат също Ерих Мориц (1877 – 1935) със своите етнопсихологически и сравнителни музикално-научни изследвания и Карл Дункер (1903 – 1940) с когнитивно-психологическите си изследвания (1935).

Поради поемането на властта от националсоциалистите плодотворното научно развитие на Гещалттеорията в немскоговорящото пространство затихва: Вертхаймер, Кьолер и Левин емигрират или биват изгонени, а Кофка се мести още преди това в САЩ. Волфганг Кьолер е единственият незасегнат от законите на националсоциализма в Германия, който по повод оставката на носителя на нобелова награда за физика Джеймс Франк намира смелост да протестира открито срещу расистко-политически мотивираните уволнения в своите лекции и в една знаменита статия на «Deutsche allgemeine Zeitung» от 28. април 1933. Той също така се противопоставя на политиката на университета и научните общности, докато след уволнението на неговия асистент през 1933 не му оства друг избор освен през 1935 да последва емигриралите си приятели в изгнание.

След 1933 известно развитие на гещалтпсихологическо мислене в Берлин се осъществява чрез дейността на Курт Готшалд (1902 – 1991).

Готшалд, който е ученик на Волфганг Кьолер, Макс Вертхаймер, Курт Левин и Ерих Ротхалер (1888 – 1965), работи от 1935 до 1962 в Берлин и повлиява значително едно поколение психолози, които след Втората световна война, в късните ’40 и преди всичко през ’50, започват и завършват следването си при него в университет Хумболд, Берлин.

След емигрирането на основателите на гещалтпсихологията традицията продължава Волфганг Метцер (18991979), който се превръща в най-влиятелния представител на гещалтпсихологическата школа в Германия. Работата му се публикува и превежда на много различни езици, най-тесни връзки той поддържа с изследователи в Италия и Япония, където е високо ценен заради неговите изследвания на възприятието.

3.4 Лайпцигска школа:

Освен гещалтпсихолозите цялостна позиция заемат и други психолози: Нарцис Ах, Ерих Р. Йенш и представители на «генетичната цялостна психология» в Лайпциг. Водачът на тази така наречена втора лайпцигска школа е Феликс Крюгер (1874-1948), който заедно с Чарлз Спиърмен засяга метода на факторния анализ. Крюгер произхожда от теорията за чувствата на своя учител Корнелиус, който приписва на чувствата качества на гещалта в смисъла влаган от фон Ееренфелс, при което Крюгер освен това развива теорията за комплексните качества, тоест качествата на душевните цялостни образувания и учението за приоритета на целостта на преживяванията над частите. Психичната цялост се превръща в особено важен момент, при който чувствата и мисловните процеси – базирани на предишен опит (диспозиционни психични структури) – са обвързани като действащ комплекс в едно надхвърлящо момента цяло.

Конкретният изследователски принос се намира в психологията на развитието: Фриидрих Зандер (1889-1971) определя понятието на актуалния генезис: Възникване на гещалтови преживявания от дифузни пред-гещалти. Индивидът може да повлияе положително този процес чрез обръщане на повече внимание; освен друго това се отнася до продуктивното мислене.

  1. Значение и принос на Гещалтпсихологията:

Погледнато от днешната позиция на експерименталната психология Гещалтпсихологията е един съществен посредник между класическата експериментална психология през втората половина на 19. век на Вилхелм Вунд (1832 – 1920), Густав Теодор Фехнер (1801 – 1887) или Херман Ебингхаус (1850 – 1909) от една страна и днешната експериментална психология от друга страна, преодолявайки критично особено «елементаризма» и «асоционизма» на класическата експериментална психология.

Най-съществените и разбирания са навлезли в канона на съвременната  експериментална психология. В наши дни нейният цялостен поглед се среща в холистични, системно-теоретични и екологично-психологически представи.  Нейното отхвърляне на физичната характеристика на стимула като първа и съществена изходна позиция на един факторноориентиран анализ на феномените прелива в информационнотеоретичните концепции в рамките на психологията. Висока евристична оценка заслужава и постулираният от гещалтпсихологията принцип на изоморфизма, който днес се среща в задължението винаги да се осведомяваме за основите на психичното в организма в допълнение към психологичния анализ.

Ограниченията на Берлинската школа като синоним на Гещалтпсихологията се състоят в това, че нейните най-знаменити представители разглеждат принципите на гещалтпсихологията, а от там и теорията и методиката си като притежаваща претенции за монопол, тоест като универсален подход за анализ и обяснение на всякаква психологическа проблематика. В съответствие с тази позиция Берлинсkaта школа се бори с останалите психологически концепции, подчертава и радикализира противниковите научни разбирания или прости ги игнорира (Щумпф, 1939). В този смисъл Берлинската школа на гещалтпсихологията е типичен представител на «ерата на школите» в рамките на най-новата история на психологията, която значително повлиява развитието на науката в годините 1890 – 1940.

Използвани източници:

  1. Александров, Павел (2000). «История на психологическата мисъл». София.
  2. Lueck, Helmut E.; Mueller, Rudolf (2002) «Illustrierte Geschichte der Psychologie». Beltz Verlag: Weinheim und Basel.
  3. «Woertrbuch der Psychologie» (1976). VEB Bibliographisches Institut Leipzig: Leipzig.
  4. Microsoft Encarta Enzyklopaedie 2001. 1993 – 2000 Microsoft corporation.
  5. de.wikipedia.org
  6. einsichtiges-lernen.de
  7. gestalttheory.net
  8. homepages.compuserve.de
  9. inf.ethz.ch
  10. kommdesign.de
  11. medialine.focus.de
  12. sign-lang.uni-hamburg.de
  13. stangl-taller.at
  14. tobias-elze.de

Защо все те режат?

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Нека днес да поговорим за трите типа мъже, с които млада и красива жена не би си легнала… Някои мъже притежават нещо, което ги превръща в магнит за дамите, които зърнат. Други обаче нямат този „късмет“ и могат само да завиждат на елитните типове, които в повечето случаи обират каймака. Да започнем с трите обречени на провал иначе свестни мъже:

1. Разговорливият.

Жените обичат да общуват със социални, приказливи, разбиращи мъже, защото благодарение на това им качество жената е в състояние да научи повече за този човек. Така от една страна тя може да прецени, че не си психопат или маниак, но от друга емоцията от комуникацията с теб не и достига.

Жените са емоционални същества и ако ти си някаква латерна, която не спира да дрънка, на нея от това ще и стане скучно. Действително, ти имаш уменията да спечелиш приятелство и, но не пораждаш у нея сексуална тръпка.

В дискотека или клуб например на теб би ти липсвала интензивната емоция, която момичетата очакват в една такава среда. Нямаш потенциала да избухнеш, което да я понесе на вихъра на вълната.

2. Забавляващият.

Ако владееш добре енергията си и умееш да сграбчваш вниманието на хората, ти няма да имаш проблеми със запалването на емоции. В твоята природа е да караш приятелите си да се смеят. Затова в нощно заведение, на първа среща и дори на улицата ти имаш силен коз, с който неусетно разчупваш леда.

Хуморът ти позволява да се смеете заедно, което засилва доверието помежду ви. Тук има пречки обаче – ако използваш хумора, единствено за да скриеш своята тревожност, или се опияняваш от собствените си шеги. Последното те кара да изглеждаш недостижим и действа като стена в процеса на свързване. Освен това Забавляващият често не изразява своя интерес към жената в сексуално отношение и тази празнина накрая я кара да се насочи към друг потенциален партньор.

3. Сексуалния маниак.

Ако се разпознаеш в тази група, имай предвид, че малко преувеличавам с използването на този етикет. Този мъжага е добър в показването на намеренията си чрез думи, както и с помощта на езика на тялото. Така от самото начало жената е информирана за неговите мераци в спалнята. Проблемът му е, че твърде рано започва с докосванията и прекалява със сексуалните намеци. Именно така му излиза лошо име.

Със своята нетърпеливост той показва липсата си на опит с жените. И тъй като при избора на сексуален партньор жената донякъде разчита на одобрението на останалите жени, шансовете му стремглаво намаляват.

За да извлечеш най-доброто от трите описани поведения, ги комбинирай в умерени дози. Жената би могла да си каже, че с теб лесно се говори; съвсем земен си; не си някакъв откачен; можеш да я накараш да се засмее и уверено изразяваш своята сексуалност. Съчетанието на трите черти би донесло пълно удовлетворение на повечето жени. Няма много мъже, които умеят да се държат по описания начин. Затова, ако се справиш, това би те превърнало в уникален съблазнител.

Свържи се с мен, ако искаш да развиваш своите социални умения и изживяваш повече удовлетворение от общуването с останалите.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Невъзможната любов

Здравейте, скъпи дами! Благодаря, че се отбихте.

Днес ще се спрем на въпроса защо невъзможната любов е толкова пристрастяваща, как да я преработиш и продължиш напред в живота си.

Любовта понякога няма добра перспектива, защото вече имаш партньор; влюбена си в обвързан мъж или някой, който не отвръща на чувствата ти; имате различна религия; той е бивш на най-добрата ти приятелка; дели ви разстояние или пък сте роднини.

Реално ти знаеш, че любовта ви няма бъдеще, но чувството доминира над мисълта и тотално те обзема. Много хора изживяват такава драма и ако не внимаваш, тя може да остави траен и болезнен отпечатък в живота ти. Надявам се, не искаш да преследваш някаква фантазия и останеш подвластна на този неосъществим романтичен филм.

Но как да осъзнаеш, че си в капана на невъзможната любов?

Може би си наясно, че любовта ви никога няма да бъде изживяна или пък още си във фазата на отричането. Нека изредим няколко явни симптома, за да не оставяме съмнение по въпроса:

*често го сънуваш.
*имаш сексуални фантазии с него.
*постоянно ти липсва.
*ревнуваш от партньорката му (ако има).
*нон-стоп мислиш за него.
*сърцето ти „прескача“, когато се сетиш за него.
*редовно гледаш дали ти е писал.
*спомняш си всеки момент, когато сте заедно.
*седмици или месеци наред очакваш с нетърпение следващата ви среща.
*мислиш за него, докато си с партньора си (ако имаш такъв).

Добрата новина е, че има начин да се пребориш с това пристрастяване. Някои от необходимите стъпки са:

1. Осъзнай, че проблемът е преди всичко твой. 

Защото ти сама създаваш романтиката в невъзможната връзка с този мъж. Знаеш, че не можете да сте заедно, ала любовната мъка ти дава възможност поне наужким да си с него.

Реалните партньори и отношения не са перфектни – винаги има отхвърляне, конфликти итн. Недостижимият мъж обаче играе изцяло позитивна роля и тази фантазия те държи в хватката си. Мила, по-добре свали розовите очила.

2. Приеми  преодоляването на този момент като огромно предизвикателство.

Помисли за предимствата от това да не се занимаваш повече с него и си ги запиши. Ще имаш например много повече време за останалите си близки; няма да живееш повече в болка и несигурност; ще бъдеш отворена за мъж, който ти се отразява добре. С това упражнение ще направиш стъпка към осъзнаването, че връзката ви не съществува.

3. Потърси начин да се поразсееш.

Излез от вкъщи, спортувай, купи си книга, изпробвай ново хоби, приготви нова рецепта, срещай се с роднини и приятели. Изборът ти дава възможност да останеш огорчена и потисната или да преобразуваш енергията си в нещо позитивно.

4. Не говори постоянно за него.

Ако с приятелките си не спирате да обсъждате твоето увлечение, то само ще се засилва. Дълго ще останеш нещастна, щом повтаряш единствено колко ти липсва.

5. Дай шанс на други мъже.

Дори да си решила да се отървеш от невъзможната любов, това може да си остане адски трудно. Прекарвайки време с други мъже в неформална обстановка, ще оцениш и техните предимства, което малко по малко ще те върне към реалността. Защото там има много мъже, които всъщност си заслужават.

6. Вземи си сбогом.

Дори вече да си го премахнала от живота си физически, може би все още таиш надежда, че между вас може да има нещо. Дистанцията не е достатъчна. Приеми, че фантазирането вече не е желателно и не допускай възможност за някаква чудодейна промяна, която да ви събере. Изтрий телефона му и го блокирай във фейсбук. Не говори повече за него с майка си или с приятелките си. И, разбира се, спри да се срещаш с него.

7. Погледни нещата отстрани. 

Милиони хора по света страдат от любовна мъка. Повечето от нас дори по няколко пъти в живота. Преживяването е различно за всеки, но има и далеч по-незавидни състояния. Все още не е дошъл края на света и скоро нещата ще се нормализират.

Свържи се с мен, ако имаш подобна ситуация, която искаш да преодолееш.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първа новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Аз съм страшилище!

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Защо не успяваш да спечелиш момичето на мечтите си, когато това за теб се е превърнало във фиксидея? Мозъкът ти работи на максимални обороти, опитвайки се да измисли стратегия как да станеш част от живота и и или поне да получиш достъп до спалнята и.  Загубил си съня си и отчаяно търсиш път към нейната симпатия. Нямаш ли обаче чувството, че въпреки твоите кански усилия целта не става по-достъпна, а напротив – отдалечава се? И оставаш капо.

Когато полагаш неимоверни усилия да си с нея, а тя е все така недостижима, накрая в теб се загнездва едно тягостно чувство на разочарование, изтощение и тъга. Много по-криво ти е, отколкото преди да се впуснеш в отчаян опит да я свалиш. Това незавидно състояние настъпва, защото действията ни са продиктувани от страха, нашата болезнена самота и неспособността сами да се грижим за потребностите си като мъже.

Страхът в този случай е изражение на чувството за непълноценност. Страхът е там, където непременно искаме да имаме нещо, непременно искаме да сме с някоя иначе прекрасна жена. Ала изхождайки от трайното състояние на страх и оскъдица вътре в нас, ние отблъскваме любовта. Защото любовта и страхът са полярности, които не могат да съществуват заедно.

Чувството за несигурност, колебанието в собствените способности и тревогата са емоции, които се опитват да ни подскажат, че не сме на правилния път към сърцето и. А той е да бъдем, вместо да планираме и изпълняваме сложни стратегии за завладяването на дадена жена. Да изоставим амбицията като средство при съблазняването. Съблазняването идва от подходящата вътрешна нагласа на спокойствие, щедрост и независимост. Да даваме без очакване тя да ни се отблагодари или изплати по някакъв начин.

Ще продължа да онагледявам противоположностите на страха и любовта, за да направим картината по-пълна. Страхът отнема спокойствието и радостта и ни пречи да се свързваме с околните. Той води до отдръпване и изолация вместо към открито изразяване. Страхът е постоянно напрягане, любовта е отпускане и наслада.

Стъпките, които можеш да предприемеш, за да се придвижиш към по-добра изходна точка, са да приемеш себе си за човека, който има нужда от любов и грижа. Спри нон-стоп да дълбаеш и кроиш планове как да я вкараш в леглото си. Вместо това си подсигури спокойствие и възможност за отпускане – медитирай, иди на йога, разходи се в планината. За да изразходиш нагнетената негативна енергия на страха. Жените обичат страхотната енергия! Тоталното обсебване от определена жена и страданието, свързано с това изживяване, не са знак за точна самооценка, не са признаци на уважение, обич и грижа към себе си. Как тогава можеш да ги предложиш на нея, ако не можеш първо да ги дадеш на себе си?

Нека главните ти усилия ти се концентрират в подсигуряването на собственото ти здраве, щастие и доволство. Едва тогава протегни ръка в желанието си да се свържеш с Нея.

Пиши на мен пък, ако искаш да развиваш своите социални умения и изживяваш повече удовлетворение в общуването с останалите.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Пълен смешко!

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Днес ще говорим за това, че смехът може да те накара да изглеждаш зле в очите на жените в твоето обкръжение… Когато са в компанията на красива жена, някои мъже започват да се смеят абсолютно преувеличено. Ефектът обикновено е следствие на нейното дружелюбно отношение. Това поведение отнема от привличането, която тя евентуално изпитва към теб, защото изглеждаш твърде реактивен и подвластен на нейното одобрение. Сякаш приятната женска енергия, която тя ти дава с присъствието си, дотолкова те опиянява, че изпадаш в някакъв безумен кикот. Вместо да запазиш своята фокусираност като мъж.

Уверените хора със здравословна самооценка не се опиват от енергията на други дори когато има силно сексуално привличане. Една идея в случая е да провериш дали си концентриран и изживяваш настоящия момент осъзнато, дали си спокоен и релаксиран. Разбира се, че можеш да се смееш и да пускаш шеги – забавлявай се! Но имай предвид ти ли караш другите да се смеят или просто се лигавиш, без въобще ситуацията да е забавна.

Често, когато жената даде индикация, че харесва своя мъжки събеседник, той несъзнавано освобождава своята нервност, като залива да се смее и киска, сякаш някой го гъделичка. Жената забелязва, че вниманието и го прави екстремно щастлив и това я отблъсква. Защото мъж с висок социален статус запазва своята собствена позиция като ориентир за емоционалността си. За него общуването с красиви жени е ежедневие, той просто не се впечатлява.

Добро решение на проблема е да следиш и успокояваш дишането си, да имаш усещане за тялото си, да търсиш стабилност в стойката и походката, да се стремиш да си фокусиран и заземен. Това ще те върне в зоната на мъжката емоционална енергия и комуникацията ти няма да е изкривена.

Свържи се с мен пък, ако искаш да развиваш своите социални умения и изживяваш повече удовлетворение от общуването с останалите.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Не казвай „Обичам те!“

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Трябва ли редовно да казваш на приятелката си, че я обичаш? Кога да и го кажеш? Идва ли ти въобще наум да и кажеш „Обичам те“? Разбира се, че няма точна рецепта за всички тези въпроси. На първо време единственият ориентир е да изричаш думите тогава, когато действително изпитваш любов към нея.

При навлизане в дълбоки води ще стигнем и до следващо, също изключително важно съображение – казвай на партньорката си ‘“Волим те“ само ако знаеш, че тя също те харесва и обича. Нека поясня. Ако казваш на жена си, че я обичаш и си искрен, но за нея любовта ви е под въпрос заради траен конфликт или защото постоянно правиш непростими гафове, то тогава твоите обяснения в любов може да влошат нещата. Защо?

Защото тя ще осъзнае, че ти я обичаш, но тя вече не е влюбена в теб. Ще види колко си отчаян в опитите си, че си зависим от нейната любов, че губиш мъжката, водещата енергия. Това ще я накара копнее за нов, силен и стабилен партньор.

За нея идеалната връзка е тази, в която тя изпитва импулса да ти каже, както и да ти покаже, тоест да те накара да се чувстваш обичан – като се грижи за теб (една възможност). Тя иска да се чувства точно по този начин, защото това я прави щастлива. Разбира се, понякога жените изпитват несигурност да изрекат самите думи. Заради травма от детството или разочарование от предишна връзка, в която тя е вложила твърде много. Тя не би искала да я приемаш за даденост или да си помислиш, че можеш да я въртиш на малкия си пръст.

За да избегнеш всички усложнения трябва да си желан и зрял мъж, достоен за любов. Да притежаваш всички качества, които я карат да се прехласва по теб. Както и от време на време да и споделяш, че я обичаш, когато се чувстваш именно по този начин. Това ще и носи вълнение и ще я кара да си мисли, че е спечелила джакпота от Националната лотария.

Абсолютно излишно е да се помни кой е казал последен „Обичам те!“ или кой е наред да го изрече. Също внимавай да не започнете да си го подмятате всеки ден – това ще унищожи емоционалния заряд на думите. Дамите изгарят от вълнение в очакване на следващия път, те прекарват маса време да умуват как се чувства партньорът им. Някои (не всички) са пристрастени са към одобрението на своя мъж и трупат мотивация да го обгрижват по всякакъв начин, да демонстрират своето уважение. Стига той също да дава и ежедневно съблазнява жената до себе си.

Като мъж е важно да знаеш, че момичето ти има нужда да печели любовта ти постепенно и живее с идеята, че твоята любов към нея ще расте с времето. Че потенциалът ти да я обичаш е безкраен и че нейният принос към семейството и домакинството и позволяват да разкрива и открива все повече от този потенциал. Постарай се да не я оставяш с впечатлението, че вече даваш своята максимална, измъчена обич. Живей с мисълта, че ви предстои да растете и се развивате като личности, както и като двойка, което ще ви доведе до нови висоти в изживяването на взаимна любов.

Свържи се с мен, ако искаш да полагаш усилия и изживяваш повече удовлетворение в своята интимна връзка.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Златотърсачките в БГ

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Нека веднага се запитаме: Искат ли жените да откраднат парите ти? Да започнем в началото. Базова психологическа потребност на жените е да се чувстват в безопасност. По стечение на обстоятелствата днешния свят парите предоставят достъп до ресурси, които гарантират относителна безопасност. С пари можеш да си осигуриш професионална закрила, непристъпен дом, охрана, здравословна храна, лечение итн.

В най-общия случай това са необходими предпоставки за жена, която има намерение да създаде дом и семейство, да даде живот на ваши потомци. Затова тя сериозно ще се поинтересува от твоите финанси, ако е решила да се задомява. Често жените са водени от тази цел, понеже сериозната връзка и бракът те асоциират с щастие и успех.

Тук водеща е разбираемата и прагматична нужда на жената да се адаптира по най-добрия начин. Нейният инстинкт да създаде поколение е по-силен от нуждата да бъде щастлива, поради което много жени изпълняват мисията на живота си да станат майки, след което търпят тормоз, домашно насилие, злоупотреба с алкохол и какви ли още не садизми.

Принципно жената не се чувства в безопасност до разорен мъж – някой, който няма кеш. Не се притеснявай, защото има няколко уточнения! Ако си под 30 или си студент, или си в началото на своята кариера, една нормална жена би разбрала, че ти едва започваш своя път на успеха и няма как вече да си натрупал богатства. Не пречи да ги имаш, но като цяло не го мисли толкова. Ако имаш солидни средства в ранна възраст, това дори може да ти изиграе лоша шега. Защото около теб ще се навъртат моми, които искат връзка и може да те накарат да чакаш дълго, преди да правите секс.

В тази възраст (под 28-30г.) най-важно е да демонстрираш амбицията да постигнеш нещо съществено. Да имаш усет за спестявания и имаш идея от инвестиране, да не си безработен, мързелив или пропаднал комарджия.

Съществува една особена група жени, които също преследват успеха. Те имат впечатляваща кариера, ръководят кол-център или агенция за недвижими имоти. При тях нуждата от заможен мъж не е толкова изразена, защото се чувстват комфортно да изкарват пари, а мъжът да им бъде опора и помага повече вкъщи. Имам познати, където през двайсетте си той се занимаваше с изкуство, с което по-късно проби и стана известен. В този период тя привнасяше значителна част към общия бюджет благодарение на своята кариера в аутсорсинга.

Като оставим настрани амбициозните жени, в общия случай е достатъчно да разполагаш с ресурси, които отговарят или още по-добре надхвърлят нейните. Може временно и тя да изкарва прехраната, докато ти инвестираш време и усилия, готови да се изплатят с известно закъснение. Проблем възниква, ако си трол, който се залежава, не си мърда пръста и предимно рефинансира своите кредити. Бъди сигурен, че в този случай привличането към теб напълно ще се изпари и само ще си причинявате страдание.

Стигаме и до най-пикантната страна на въпроса. Ако момичето търси приключения и се израдва да я завлечеш у вас на първата вечер или пък си търси другарче за секс, тя вероятно няма да обърне внимание дали имаш кинти. Много по-съществено тук е дали си мъжествен, атлетичен, висок, дали си секси. За този сценарий не ти трябва сухо, може да дължиш пари на половин Студентски град. Тъпо става, когато срещнеш по-специално момиче и искаш да поостанеш с нея. Тя може и да не отговори на чувствата ти за сериозна връзка, знаейки, че животът ти е пълен хаос.

Каква тогава е разликата между обикновено момиче, което очаква да си отговорен към парите, и злата златотърсачка? Отговорът: Златотърсачките полагат свръхгрижи за външния си вид с идеята да не изглеждат евтино. Или това поне е една от идеите. Правят го, за да не ги заведеш на вечеря в Happy, а в най-скъпия ресторант. С абсурдния си външен вид искат да демонстрират колко високо ниво имат в социалната йерархия и да намерят съответен партньор. За тях Happy би представлявал невероятно разочарование и обида. Един вид значително подценяване. Те ти казват, че заслужават повече.

Заведи ме на кино, заведи ме на ресторант, ела да ме вземеш, айде да ме закараш, купи ми дрехи, кога ще ме заведеш в Париж, дай си колата… С хубаво, нормално момиче няма да се чувстваш използван и издоен по същия гаден начин. Нормалното момиче не иска да имаш пари, за да разчита на теб и бъде зависима от теб; тя просто иска да си мъж на място с кариера, чувство за отговорност и като пожелателна опция – нюх към успеха.

Свържи се с мен пък, ако искаш да развиваш своите социални умения и изживяваш повече удовлетворение в отношенията с останалите.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Да реве!

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Днешната тема е защо не бива да се опитваш да направиш щастлива приятелката си или която и да е жена… Човек и добре да живее, рано или късно в живота започва да излиза с мрачно и нещастно момиче, изпитвайки желание да я спаси и освободи от обзелата я тъга. Много мъже полагат неимоверни усилия, влагат години време и харчат безумни средства в желанието си да ощастливят клетата мома. Припомни си за секунда колко енергия си хвърлил на вятъра в тази неравна борба…

Но нека помислим в следващите тягостни минути възможно ли да превърнеш потъналата в меланхолия жена в щастлив и жизнерадостен човек. Не е, друже! Защото нейната потиснатост идва отвътре, от самата нея. Затова е и нейна отговорност да намери или казано иначе да постигне щастие.

Добре, де – не е ли все пак смислено да помислиш какви са нейните нужди и какво ще и донесе радост, с какъв подарък да я изненадаш, на какво романтично пътешествие да я заведеш? Милите жестовете, разбира се, ще разведрят твоята изгора, но в последствие тя вероятно отново ще намери път към удобната за нея потиснатост и изолация. Изводът за нас, мъжете, е, че външните фактори имат пренебрежимо слаб ефект върху нейното състояние.

Разбери, че личното щастие е отговорност на всеки един от нас. До голяма степен то е въпрос на избор; избор поне да се опитваме, да работим сами върху удовлетворяването на потребностите си. Ако тя не избере оптимизма и не започне да работи върху емоционалните си въпроси, ако при нужда не потърси специалист, твоите жестове и жертви няма да сработят, бро.

Най-доброто, което можеш да направиш в ситуацията, е щадящо да и припомниш, че нейното щастие си е нейна отговорност и че само тя може да предприеме действия, за да се отърве от мизерията в душата си. Проблемът тук е и, че негативните емоционални състояния често предизвикват зависимост у техния преносител и в крайна сметка несъзнавано намират начин регулярно да се изявяват. С по-цинични думи: Някои хора обичат да са си нещастни.

В стремежа си да имаш добра връзка ти можеш да следиш вашите общи цели и начинания и да допринасяш значително за тяхното развитие. Ти можеш да си готин и любящ, да споделяш радостта и удовлетворението с жената до себе си; можеш да я съблазняваш отново и отново; можеш никога да не я приемаш за даденост. Но да носиш отговорност за чуждото щастие е глупаво и в дългосрочен план само ще те изпълни с емоционална чума. А при нея „смъртността“ е бая висока.

Свържи се с мен, ако имаш подобна ситуация, върху която искаш да работиш и която искаш да преодолееш.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Майката на флирта!

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Днес ще обърнем внимание на три важни принципа за оптимална комуникация с жените и по-специално как да флиртуваме като шампиони. Идеята ми е да задълбаем малко повече от стандартните съвети, които ще прочетеш в мъжките лайфстайл-списания. Започваме:

1 . Как да флиртуваш наистина добре?

Но нека започнем с това какво е кофти флирт. Лош пример за флирт са стандартните подмятания „много си карсива“ или „много добре изглеждаш“, казани с несигурен глас и намерения. Гадна тук преди всичко е неувереността (когато я има), съчетана с очакване да разбереш от отговора дали и тя те харесва. Тази липса на мъжественост тотално убива тръпката за жената.

Друг аспект на един такъв иначе нормален комплимент е следното разминаване: Съблазняването като цяло е даване и удовлетворяване на дадена потребност у жената без изискване на нещо в замяна. Тоест съблазняването е един вид безкористно даване на момент смях, радост, подкрепа, лидерство, безопасност, възбуда итн. – според нейните индивидуални нужди.

Разминаването изниква, когато с комплимента уж даваш на жената емоция, но всъщност манипулативно се опитваш да разбереш дали тя има симпатии към теб – тоест взимаш. Подобен опит за флирт е конфузен и неавтентичен, комплиментът трябва да бъде спонтанен и неизискващ, за да постигне своето предназначение.

Жените са изключително интуитивни и надушват фалша в такъв един подход. Усещат преструвката и това ги отблъсква. Затова прави искрени комплименти и дори не очаквай отговор, камо ли някаква позитивна реакция.

2. Събуди у нея емоция!

Научни изследвания на Антонио Домазио показват, че хора с определени нарушения в центъра на мозъка, обработващ емоциите, не са в състояние да взимат решения по същия начин като здравите индивиди. Затруднения при тях възникват дори при съвсем банални избори като например какво да вечеряме. Така е, защото емоционалният център на мозъка повлиява значително процеса по взимане на решения.

Грешката, която много мъже правят, е да пробват да убедят логически жената да ги хареса. Като например се хвалят и изтъкват свои постижения и натрупани богатства. Решението да излезе с теб обаче тя ще вземе, опирайки се на своето емоционално състояние, а не на фактите, които ти и предоставяш. За да предприеме действия и дойде на дейт с теб, тя ще трябва първо да изпитва нещо, а не да е калкулирала решението като математик.

3. Отново за автентичността.

За някои от нас разговорите с красива жена са доста стресиращи. Понякога имаш чувството, че сърцето ти ще изкочи от гърдите (аз със сигурност имам такива моменти). Затова и прибягваме до наизустени реплики, които да изрецитираме в подходящия момент. Това не е грешно и може да бъде от помощ на мъж с висока тревожност, който постепенно иска да се научи да бъде по-уверен в комуникацията си с жените.

Искам обаче да знаеш, че жените усещат, когато го правиш. Понякога не ги бърка, защото така или иначе вече те желаят, но липсата на автентичност може да ги отблъсне, ако е особено фрапираща. Затова, ман, е важно да имаш собствени мисли и чувства и да имаш куража да ги изразяваш.

Не казвай всеки път едни и същи реплики и не повтаряй нон-стоп един и същи комплимент! Ставаш пълен робот, а повечето жени по-скоро търсят човечен мъж, отколкото точно регулирана машина. Запознай се отблизо с принципа на автентичността, искреността и спонтанността и неговото влияние в общуването.

Ако си нервен, че говориш с привлекателна непозната, изрази пред нея, че се чувстваш нервен. Ако не ти идва нищо на ум и не знаеш какво да кажеш, можеш да споделиш точно това с нея – както и че непременно си искал да я поздравиш, за да размените няколко ободряващи думи.

Свържи се с мен пък, ако искаш да развиваш своите социални умения и изживяваш повече удовлетворение от общуването с останалите.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Как да Го закопчаеш (част 4)?

Здравейте, мили дами! Благодаря, че се отбихте.

В първа и втора и трета част на тази поредица изброихме петнадесет начина да задържиш до себе си желания мъж. В тази последна статия ще се спрем на още няколко важни момента по пътя към вашия дълъг съвместен живот:

16. Запази тази част от живота си, която те прави щастлива.

Смъртен грях е да променяш целия си график според новия си мъж и да го пренареждаш изцяло заради него. Единственото, което ще постигнеш така, е да изглеждаш отчаяна. Ако вече се държиш като лепка, следващата стъпка в грешната посока е много мъничка. А именно да започнеш да омаловажаваш неговите недостатъци и да си затваряш очите за тях.

Продължи да планираш и следваш дейностите, които и преди са играли позитивна роля в живота ти. Иначе постоянно ще мислиш за него, а това може да ти изиграе лоша шега. Желателно е да внесеш във връзката своята най-добра версия. Това може само да благоприятства развитието на отношенията.

17. Позволи му да печели.

Мъжът иска да печели и да бъде победител. За разлика от него, в най-генерализирания случай вместо това жената предпочита да бъде с победител. Затова му позволи да направи най-доброто си усилие, за да бъде с теб, да те спечели. Тук имаме предвид не само секса, но и цялото преживяване да те има до себе си. Напрежението от борбата ще му донесе по-голямо удовлетворение.

18. Излизай с повече от един мъж.

Въпреки многобройните предразсъдъци можеш да имаш полза от тази тактика, защото тя ще ти помогне да държиш под наблюдение емоциите си. В допълнение, няма да е голяма трагедия, ако отношенията с един от тях се скофтят.

По-лесно ще ти е да общуваш с всеки от тях и ще преценяваш по-обективно отрицателните им черти. Със сигурност ще избегнеш и чувството за пропиляно време, когато нещата с Единствения не потръгнат, когато междувременно не си обръщала внимание на никой друг.

19. Научи се да приемаш, че някои мъже не търсят моногамност.

Ако се чувстваш некомфортно да излизаш с различни мъже, вероятно ще поставиш въпроса ребром пред своя избраник. За него ще стане ясно, че той може да те има само ако поеме ангажимент, и в противен случай вероятно ще те загуби.

Работата е там, че определени мъже ще изберат да останат необвързани, което може да те накара да почувстваш отхвърляне. Благодари се, че той поне е бил открит с теб за собствените си потребности. Ако от неговия отговор те заболи и се почувстваш наранена, помисли по какъв начин ти самата отхвърляш себе си. Защото свободната воля ни дава възможност сами да взимаме решения, като някои от тях вероятно няма да се понравят на всички.

Не го чакай, но и не разрушавай отношенията с него. Дай си шанс да приемеш както неговото решение, така и цялата ситуация. Търпението ще ти даде сили да намериш подходящ мъж със същите идеи и цели в интимния си живот като теб.

С тази последна статия серията за сега приключва. Свържи се с мен, ако имаш подобна ситуация, по която искаш да работиш.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първа новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Що ме заряза, ма?

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Как така жените в живота ти първоначално проявяват силен интерес към теб, но с времето той намалява, докато напълно изчезне? Ако този модел на взаимоотношения се повтаря във връзките ти, бих искал да опиша няколко възможни причини за подобен развой на събитията:

1. Твърде често се съобразяваш с нея. 

Говоря за случая, в който ти дотолкова много се равняваш по нейните потребности и прищявки, че поведението ти става напълно неестествено.

Ако например никога в живота си не си ходил в музей и не искаш повече да си такъв австралопитек, те съветвам да приемеш нейното предложение да посетите Националния исторически музей. Не изкривявай обаче поведението си специално за да и угодиш. Това в прав текст означава да не участваш в дейности, в които не искаш да участваш – разходки в планината, нежелани пътувания, хранене в ресторанти, висене по дискотеките или друго занимание, на което не си фен.

Тя може да не забележи, че не си ентусиазиран, но ще засече липсата на автентичност в поведението ти и това ще отнеме от силата на привличането помежду ви. Нагласеното държание жените считат за манипулативно, а това мощно ги отблъсква. Добра алтернатива е да предлагаш повече от дейностите, които ти правиш с удоволствие, и те да имат лек превес при вашите съвместни занимания. Без значение дали тя ще се присъедини или не.

2. Оставяш решенията на нея.

Жените особено силно го ненавиждат. Да кажем, че тя те попита нещо елементарно, например „Какво искаш да вечеряме“ или „Какъв филм ти се гледа“. Ако често отговаряш на подобни въпроси пасивно с „Не знам“ или „Ти избери нещо“, жената не се чувства възприемана като такава. А ти пропускаш възможността да изпълняваш своята мъжка роля, водена от мъжка енергия. Мъжката енергия кара жената да се чувства поласкана, затова не и отнемай този подарък. Нека и жената решава за двамата понякога, но имай повече инициатива от нея и води по-често.

3. Губиш амбиция и не се развиваш.

След като известно време си с някоя жена, е възможно да занемариш своите цели и своя фитнес заради чувството на комфорт и удобство. Не може обаче да оставяш на нея въпроси, за които ти сам носиш отговорност. Кариерата или бизнесът ти, здравето и външният ти вид са били и винаги ще бъдат твоя задача.

4. Ставаш прилепчив.

Ако само и ходиш подир гъза, постоянно и пишеш съобщения и и звъниш, считай, че си приключил. С това демонстрираш липса на опции, липса на самостоятелност, липса на мъжество. Ако действително си толкова досаден, тя те съжалява и е с теб само от състрадание. Защото тя не би чувствала признание и утвърждаване от вниманието на някое отчаяно мъжле.

Преди да имаш сериозна връзка, обърни внимание на здравето, кариерата, финансите, на бъдещето си. Дългата връзка се явява голяма инвестиция и не бива да губиш времето на някой с твоите лични грижи и лутания, без да си поел поне в приблизително ясна посока. Жената няма да уреди въпросите, за които ти носиш отговорност (освен ако не си егати късметлията). Тя само може да те успокои и разсея от проблемите за момент.

Свържи се с мен, ако имаш подобна ситуация, която искаш да преодолееш.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Искаш ли да ти се лепят?

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Как да впечатлиш жена, която харесваш? По-лесният начин всъщност е да докараш нещата до там, тя да изпита желание да впечатли теб, а не обратното. При този сценарии ти и позволяваш да те спечели, вместо да и сваляш звезди като някой разгонен абитуриент. Повечето момчета се пробват с последното, в следствие на което жената ги отхвърля или ги превръща в свое другарче. И никога не би си помислила да ги последва в спалнята.

В общи линии по-трудният начин е да се стараеш като луд и да опиташ да заслужиш нейната любов, като се държиш примерно и безупречно. Това, разбира се, те кара да се съмняваш дали отговаряш на нейните стандарти. Такива мъже обикновено показват своята симпатия по начин, който и дава да разбере, че вече и е отредено място в сърцето им. Много преди самата тя да изпита какъвто и да било интерес към него. Той също непременно ще се опита да покаже колко е „страхотен“, като изтъкне своите постижения и разкаже за обещаващите си бъдещи си планове. Проблемът е, че 98,63% от мъжете се държат по този предвидим и скучен начин.

Много от мъжете поставят избраницата си на пиедестал и тотално омаловажават себе си. Сякаш жената е някаква богиня и нейното присъствие е небесна привилегия. Пълен абсурд още преди да са я целунали или дори докоснали…

Правилният път въобще не е да искаш да я впечатлиш. Красивите жени се наслаждават на тръпката те да съблазнят и спечелят своя партньор, с който привидно или действително нямат шанс. Ако имаш способността да накараш жената да се чувства по този начин, ти определено вече си я впечатлил. С нея всеки срещнат иска да си пробва късмета, тя обаче много рядко среща мъж, който очаква това от нея. Така достигаме до въпроса как да го постигнеш.

Не приемай разговора ви толкова сериозно.

Всеки неопитен мъж се отнася с една красива жена по-добре, отколкото с останалите, като така се надява да спечели одобрението и. Разбирай, че си въобразява скоро да спи с нея. За нея това е скучно, предвидимо и досадно, защото постоянно и се случва. Всеки ден, всеки час някой и се слага и иска да я вкара в леглото си. Проблемът за нея е, че това поведение не е мъжко, а манипулативно. То е изпълнено със страх от директно изразяване на сексуалност чрез флирт и хумор. Неуверените момчета единствено искат да стоят до нея и да се къпят в женската и енергия, без да рискуват да бъдат отсвирени, ако кажат нещо сексуално и неуместно. Тази пасивност рядко води до задоволителни резултати.

Как тогава да избягаме от нея? Отговорът е прост – с ведър хумор. Представи си, че с девойката се засичате в понеделник и тя пита как си изкарал уикенда. Няма никакъв проблем да отговориш учтиво и по същество, след което да върнеш въпроса и така да проведете един нормален разговор. Ако обаче искаш да и дадеш уникалното чувство, че тя е тази, която би извадила късмет да се уреди с мъж като теб, отпусни се и не приемай този диалог крайно сериозно. Направи си майтап с нея и зарежи нуждата да и се харесаш. Така тя ще се зарадва на усещането, че не искаш от нея същото като всички други мъже. С такова поведение ти се свързваш със своята увереност и функционираш като мъж.

Търсения ефект можеш да постигнеш с отговор в стил „Хаха, щеше ти се да знаеш, нали…“ След като я цъкнеш с този коментар, разбира се можеш да споделиш какво си правил през почивните дни. Но можеш да оставиш това и за по-късно, за да засилиш сексуалното напрежение. Така ще я извадиш от рутината и тя ще се зачуди какво толкова пък си вършил, може би си бил с друга жена?! Мислите или по-скоро емоциите на жената работят именно по такава изумителна схема. Възползвай се, като не отговаряш на всяка нейна реплика 100% сериозно!

Ако тя настоява да разбере и се тръшка, грабни възможността и обясни, чеее хм… още не си решил дали е добра идея да и кажеш. Забавно е също да я обвиниш, че има прекалено развинтено въображение, че задава скучни въпроси или че е прочела тeзи реплики в списание Cosmopolitan. Накратко, от един обикновен въпрос, който тя ти отправя, успяваш да събудиш нейното любопитство, предизвикваш у нея вълнение, привличане към себе си, караш я да се съмнява дали не си бил с друга итн.

Мадамите рядко срещат мъж, който очаква от тях да му се доказват. Затова подобно поведение дълбоко ги впечатлява. Не бъди някакъв пропадняк – подари този уникален шанс на жените, които срещаш в ежедневието, и им гледай сеира.

Свържи се с мен, ако искаш да развиваш своите социални умения и изживяваш повече удовлетворение от общуването с останалите.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Право в емоцията!

Здравейте и благодаря, че се отбихте!

По време на нашето образование в училище ние постоянно зубрим как да мислим и анализираме, но в крайна сметка не получаваме уроци за това как да чувстваме. Което е изключително жалко, защото поведението ни почти изцяло се определя именно от емоциите. И по-конкретно – основно как да си създадем удоволствие в ежедневието и да избегнем болката и дискомфорта.

Управляването на емоциите е ключов фактор в постигането на нашите цели в живота, включително поддържането на успешни взаимоотношения – особено с жените. За да опростим нещата, ще изредим осем основни емоции, които са: спокойствие, любов, радост, гняв, тъга, страх, вина и срам.

Емоциите са абсолютно първични и възникват в най-старата част на мозъка ни. За разлика от мислите, които са относително нова способност за хората на фона на общата ни еволюция. За кратък период от време мислите могат да задържат дадена емоция, но в дългосрочен план тя ще си намери път и изражение в това как човек се държи.

Целта на емоциите ни е да ни насочват към нашата биологична функция да оцеляваме и се размножаваме. Благодарение на тях установяваме връзка с останалите. И не на последно място, емоциите ни помагат да помним кое е полезно и кое вредно за нас. Изживявайки травма, емоциите продължават на носят силен заряд в продължение на десетилетия, което ни държи на дистанция от опасността. Този заряд, който може да бъде усетен в тялото, ни кара да усещаме най-различни непренебрежими симптоми като учестено дишане, треперене, топлина, изчервяване, скованост…

Бебетата изразяват свободно своите емоции по начина, по който те възникват у тях, защото са напълно завладени от тях. Тъжно ти е – плачеш, радваш се и се усмихваш, ядосан си – бушуваш и чупиш. С времето децата започват да преживяват реакциите на родителите и така учат да напасват своето поведение. Когато самите родители имат много непреработени негативни емоции от своето минало, те показват раздразнение към детските „лиготии“ и се опитват да потиснат свободното детско изразяване.

Ако спрем да даваме ход на нашата радост, гняв, тъга или страх, нашата психика се превръща в тенджера под налягане, защото емоционалната енергия търси път да се освободи навън. Дългото и потискане води до психически и телесни заболявания, за които нашите доктори нямат решение и наричат „на нервна почва“.

Решението всъщност е много просто. Когато си ядосан, казваш на глас „Ядосан съм.“ Когато си уплашен, казваш „Страх ме е.“ Когато си нервен, казваш „Напрегнат съм.“ итн. итн. Не можем да сме напълно необуздани и да започнем да чупим всичко наоколо, когато сме гневни, но можем да тренираме с боксова круша, от което никой няма да пострада. И още… ако съм сърдит на някой, мога да му кажа: „Виж, когато каза, че съм идиот, се ядосах/разочаровах/уплаших“, според самата ситуация. Щом чуем гласа си да изразява емоцията, натрупаната енергия тръгва да се освобождава и ни олеква.

Понякога чувстваме особено някоя част от тялото си под влияние на задържани чувства, например схващане на врата или гърба, стягане на гърдите. Когато си дадем сметка за това, е направена още една стъпка в правилната посока.

Ако човек няма практика да говори за чувства, в началото е трудно да намери точните думи и те му се изплъзват. В такъв случай не е грешно да се експериментира, докато думите започнат да се подреждат по-лесно.

Когато капсулираме емоциите и ги игнорираме сякаш не съществуват, не говорим за тях, не им даваме никакъв шанс да се изразходят, тяхната енергия става деструктивна и започва да руши тялото отвътре – разболява ни. Самите ние ставаме неразумни и се забъркваме в неприятни житейски ситуации, защото потиснатите емоции поемат контрола над поведението и ни саботират.

Психологическата работата  при преодоляване на емоционални травми и освобождаване на „задръстена“ емоционалност е продължителна и често болезнена. Опитът обаче показва, че контактът с човек, който те приема напълно и умее да те подкрепя по пътя на облекчението, израстването и излекуването е един от най-утъпканите и безопасните.

Свържи се с мен, ако имаш подобна ситуация, която искаш да разрешиш.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Лъжкиня!

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Днес ще се спрем на една алтернативна възможност да тълкуваме женските думи и изказвания изобщо. Надявам се, този различен начин на активно слушане да ти даде нови идеи в комуникацията с твоята приятелка, съпруга итн., от което да спечели разбирателството между вас.

Концепцията се състои в следното: Ако тя каже, че чувства нещо – засягащо теб или пък не – след края на изречението сложи от себе си едно „в момента“ и поразмишлявай как нейното изречение звучи с тази добавена фраза в края.

Ако приятелката ти пък отказва да направите заедно еди-какво си, след края на изречението добави едно „с теб“ и отново си дай малко време, за да прецениш как се променя смисълът на това изказване.

Нека се спрем поотделно  на всяка една от двете схеми… Когато например тя изразява любовта си и казва „Обичам те“, имай предвид, че чувството и се ограничава до настоящия момент и след известен период от време ситуацията може да се трансформира. Така, както в миналото тя не те е обичала, защото още не се познавахте или нямахте никакви контакти, така и в бъдеще обстоятелствата могат да се променят и тя вече да не изпитва обич към теб. Дори ти самият да нямаш обяснение за това или пък тотално да си пропуснал това изменение.

Когато тя не желае да участва в някакво занимание, използвай превода „Не бих го направила с теб.“ Отново е нормално да приемем, че твоята партньорка охотно би се включила в същата дейност, само че с друг. Може би някой, който по-добре я предразполага или някой, на който тя отчаяно иска да засвидетелства своето доверие. Банален пример може да бъде гледането на страшни филми, по които тя след време да се запали, когато е с друг мъж до себе си. Вариант е също един ден тя да се впусне в нови приключения с мъж, който по-удачно стимулира нейната сексуалност. И да изпропбва практики, за които ти беше казала, че смята за гнусни и отвратителни.

Разбирането ти на женското поведение ще се обогати, ако си дадеш сметка, че като изразят чувство, желание или резервираност, жените не гледат на това като на закон за вечни времена. В това отношение те са по-гъвкави от нас и понякога не „държат на думата си“ по начина, по който си представяме ние мъжете. Смисълът за жените се състои в следването на емоцията и удовлетворяването на непосредствената потребност – удоволствието, тръпката и насладата. Girls just wanna have fun, man!

Важната поука е, че не тя е лъжкиня, а може би ти очакваш от нея закостеняло и емоционално нездраво поведение, защото самият ти не си в състояние да си позволиш свободата да опиташ всичко незабранено. Запомни: една жена по никакъв начин не е твоя собственост – просто в момента е твой ред да си с нея. Същото важи и за нея спрямо теб.

Свържи се с мен, ако имаш подобна ситуация, която искаш да преодолееш.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Не им робувай!

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Жените боготворят мъже, които сами са избрали своя път в живота. Предводители вместо следващи конформисти. Мъже, които поемат отговорност за съдбата си и сами определят от къде минава пътят им. Затова и на теб ще бъде от огромна полза, ако потърсиш и откриеш кой си и на какво искаш да посвещаваш времето си.

Дори в момента да не е така, за теб може да е нормално да се свързваш с жени и се наслажадаваш на компания им. Когато имаш своя мисия обаче и напредваш по своя път, вниманието и времето, които ти дават дамите, ще нарастне неимоверно.

Да кажем, че родителите ти под натиск са те тласнали към следване или определена професия. Действително в обществото ни има много млади мъже, които не осъществяват собствените си мечти, а правят щастлив някой друг. Родителите си, изпълнявайки техните очаквания или пък шефа си, като му пълнят джоба с всеотдайния си труд.

Гоненето на чужди цели и предписания те превръща в мишле, което неуморно върти колелото, за да достигне сиренцето. Това ще замъгли съзнанието ти и докара до криза, когато осъзнаеш, че правиш всичко, което искат от теб, но въпреки това не си удовлетворен и щастлив. Не ставай един от мъжете, които позволяват да бъдат купени и прегарят, преследвайки чужди идеали и очаквания.

Ако си в такова състояние и имаш късмета да отидеш на среща с хубаво момиче, тя ще забележи и вероятно ще си каже, че ставаш, но не си и нещо необикновено. Като мъж. Ти си мъж, който изглежда нормално и действително не изпъква с външност, атлетичност или власт. Ала това, което смятам, че може да те отличава, е именно изборът на собствен път в живота, а от там и твоят необикновен характер.

Грешката, която не бива да правиш, е да се подчиниш на желанието да бъдеш приеман. Защото то ще те направи невидим за жените. В теб те ще разпознаят поредния студент по икономика или просто служител в някакъв офис, един от многото в тълпата.

Жените ценят мъжа с цел, която той преследва неумолимо. Цел, която сам е определил. Те ще видят блясъка в очите ти и ще доловят ентусиазма в гласа ти. Повече и все по-интересни жени ще правят крачка към теб или поне ще позволят присъствието ти в живота си, с което ще получиш възможност да бъдеш опознат.

Затова помисли за нещата, с които винаги си искал да се занимаваш, и се дистанцирай от онези, които родителите ти, шефът ти или обществото избраха вместо теб. Възможностите да бъдеш някой са многобройни. Мисли редовно за тях с идеята някой ден с това да изкарваш прехраната си или поне да помагаш на други хора да решат своите затруднения.

Вярата в постигането на целта и изпълнението на собствената мисия няма да остане незабелязана от жените и като цяло ще те направи по-завършен и силен мъж. Развивай мъжеството си, развивайки собствената си мисъл и инициатива.

Свържи се с мен, ако имаш подобна ситуация, по която искаш да работиш.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Не бъди такъв мухльо!

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Нека в следващите редове разгледаме разбирането, че жените принципно си падат по лоши момчета и такива, които се отнасят с тях като с парцал. Причините за това поведение са много, но нека първо погледнем с какви опции въобще разполага една жена.

Като противоположност на лошите ще опишем с няколко думи милите и сладки момченца, познати като Муньовци. Проблемът тук е, че те са мили и добрички не по собствено желание, а защото така се налага, за да избегнат проблеми и неприятности. Като търсим сътрудничество и разбирателство на всяка цена, ние казваме: „Не мога да понеса напрежението от евентуален конфликт“, „Не мога да понеса да съм в центъра на вниманието“ итн. Затова и се опитват да угодят на всички останали – за да не бъдат изложени на социален натиск, който не могат да понесат.

Така доброто момче никога няма да си изпроси боя и другите ще търпят присъствието му, но и никога няма да бъде лидер. Защото, за да си лидер и предводител, трябва да имаш позиция. За да отстояваш такава, трябва да си деен, асертивен и инициативен, а не мил и сладичък. Не е сладурско да поискаш, заслужиш и грабнеш нещо, което много други мъже също искат – красива жена, по-висока позиция във фирмата, по-добра сделка… Алфа-мъжкарите обаче постъпват именно така.

Ако от време на време тропваш с юмрук по масата, преносно и буквално, и се отстояваш, но като цяло си дружелюбен и кооперативен – твоята добра страна започва да бъде ценена от останалите. Защото личи, че ти избираш да я покажеш, вместо да я даваш на всеки, за да се скриеш като мишленце.

Самите жени не харесват мъже, които са уличени и попадат в затвора, нито такива, които безкрайно ги тормозят и унижават. Жените обаче изпитват привличане към такъв мъж, който има готовност да повиши глас и ги постави на мястото им, ако се наложи.

Има и друг тип лоши момчета, които не са престъпници или мафиоти, а просто карат мощни мотори без предпазно облекло или се занимават активно с бойни спортове. Тези мъже поемат рискове и са безразсъдни, но често оцеляват, което ги прави привлекателни за жените поради способността си да се справят с истински опасности. Да срещнат мъж, който владее риска, е изключително вълнуващо за една жена и е свързано е с нейната потребност от безопасност и партньор с висок социален статус. Недостатъкът на тази стратегия е, че понякога тези алфа-мъжкари претърпяват злополука или си намират майстора и всичко свършва.

Решението е да започнеш да отстояваш себе си и това, което искаш. Да бъдеш готов да обидиш някого и понякога да бъдеш наречен с обидни думи, за да постигнеш целта си. Сътрудничеството ни носи полза в 90% от случаите, но има и такива, когато като мъж повече би спечелил от премерена (вербална) конфронтация. Ако винаги си мил и учтив, тези твои качества няма да изпъкнат. Те обаче ще бъдат забелязани на фона на не особено дружелюбни думи право, куме, в очи, когато ситуацията го налага. Между другото така не само ще си по-привлекателен за дамите, но и цялото ти обкръжение ще оцени по-високо твоя принос.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Наш’те са пълни психари!

Здравейте и благодаря, че се отбихте!

Една от най-популярните рецепти за психологическото осакатяване на нормално дете е да го отгледаш в семейство от „талантливи“ психари. Затова днес искам заедно да помислим как можем да разпознаем едно такова извратено семейство, а ти да си дадеш сметка дали си израснал в такова. Първото правило в семейство от ненормалници гласи:

1. Да отричаме съществуването на емоции и чувства!

Всички ние имаме чувства, но в дом на откачалници хората се преструват, че нямат и джиткат насам-натам като някакви роботи. Когато стане въпрос, чувствата напълно се отричат, а светът на емоциите изобщо се игнорира. В същото време хората продължават да следват емоциите си и те определят поведението им, само дето никой не си го признава. За едно дете това е изключително объркващо, защото то изпитва силни емоции, но роднините му не изразяват своите и излиза, че показването им е неприемливо и недопустимо.

2. Да избягваме напълно конфликтите.

Психарите в собствения ти дом се правят, че конфликти не съществуват и когато нещо се случи, бягат и се крият в миша дупка, защото са „малко“ уплашени. Те не могат да се изправят пред конфликта, затова го избягват.

Очевидно е, че сред хора, които живеят заедно, с времето могат да възникнат спречквания. Ако твоите родители, братя и сестри не умеят да се справят с конфликти и не могат да се заявяват, в подобна ситуация те ще стават или прекалено агресивни, или прекалено пасивни. И двата варианта са пагубни за психологическото и социалното развитие на всяко дете, защото така му липсва здравословен модел, по който то да комуникира на околните какво му е нужно.

3. Да даваме път на страха вместо на любовта.

В семейство психари всяко действие е провокирано от страх. За любов никога не се говори и родителите никога не казват „Обичам те“, защото това би било емоционално изразяване, а за тях то е ужасяващо. Детето се побърква от това, че всяко действие е продиктувано от избягването на някаква опасност заради страха, вместо причина за дадено действие да е любовта към детето или друг член на семейството. Като резултат можем да очакваме непреодолима тревожност у детето в хода на неговия живот.

4. Да се отнасяме с роднините по-зле, отколкото с непознати.

От грешно разбрана вежливост отношението към странични хора е изключително внимателно, но между самите членове на семейството отношенията са обтегнати, груби и пропити от пренебрежение и зле прикрита омраза. Обикновено е по-логично да ценим най-много близките си, при психарите обаче е точно обратното.

5. Да бягаме от реалността и търсим утешение в света на религията.

В семейство, където чувствата се отричат, конфликтите се избягват, страхът е единствената мотивация и отношението към близките е отвратително, човек има нужда да намери начин за справяне и път за спасение от целия този стрес. Често това се оказва някоя религиозна система, която ни кара да кадим с тамян и ни казва на какви чужди ценности, измислени преди хиляди години, да се уповаваме.

6.  Постоянно да се критикуваме, без да се окуражаваме.

Честите родителски реакции на негативизъм, укоряване, набиване на обръчи и натриване на носа ще унищожат чувството на детето за собствена ценност и ще му съсипят здравето. Окуражаването и подкрепата се смятат за нежелателни, защото биха развивали детето като самостоятелна и независима личност със собствени мисли и предпочитания, която не подлежи на родителски контрол.

7. Да не си позволяваме да се чувстваме удовлетворени и доволни.

В семейство психари не се гледа с добро око на занимания, които единствено имат за цел или водят до чувство за задоволство от собствените умения или постижения. Такива дейности родителите отхвърлят като безсмислена загуба на време, въпреки че те са безкрайно важни за формирането на увереност и самочувствие във всяко дете. По-късно порасналите деца не смеят да се впуснат в занимания заради самото удоволствие от участието и заклеймяват такива дейности като несериозни и безрезултатни.

8. Да санкционираме прояви на утвърждаване и отстояване.

Асертивност е умението да комуникираме как се чувстваме и от какво имаме нужда – да се заявяваме, да отстояваме своите позиции и да не позволяваме да ни мачкат. Това е неизменна способност, необходима за нормалното психично функциониране на индивида. Тя дава възможност да получиш от другите това, което искаш и да бъдеш зачитан като пълноценна личност. Когато детето е наказвано за своята инициативност и асертивност, то става изключително пасивно или тотално се сбърква от наложените му ограничения. В хода на живота порасналото дете постоянно има трудности заради своята потиснатост и депресия.

9. Да мачкаме самочувствието на другия. 

Децата, които израстват с погазвано самочувствие, са крайно плахи, по-късно нямат идея какво да правят с живота си и са тотално зависими и дезориентирани. Те са изпълнени с колебание и не умеят да се доверят на собствените си сили и ресурси.

10. Взаимно да се контролираме и манипулираме.

Желанието на децата да бъде наложена посока в живота вместо да им се даде възможност да открият сами това, което харесват, е типична тактика на ненормалниците вкъщи. Тези абсурдни родители искат в живота си да правиш това, което са предназначили за теб, вместо да те научат да осъществяваш собствените си виждания и намерения! Скандалните психари дори смятат, че да бъдеш добър родител не значи да обичаш детето си, а да му казваш какво да прави…

Да се освободиш от оковите на откаченото семейство, в което си израснал, и отново се радваш на живота си, е привилегия на малцина, които отделят години да работят над себе си. Без подкрепа отвън е мъчно да се разпознаят вредните убеждения, които са им насадени в детството, и да се излекува тази неизмерима психологическа травма. За щастие вече има ментори и психолози, готови да вървят с теб по пътя на това осъзнаване.

Свържи се с мен, ако имаш подобна ситуация, която искаш да преодолееш.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Излиза ли с друга?

Здравейте, дами! Благодаря, че се отбихте.

Днес ще изброим няколко сигнала, по които можеш да съдиш, че любимият мъж, който познаваш от скоро, вероятно хойка и спи и с други жени.

Обикновено е странно да попиташ мъж, с който напоследък излизате дали в живота му има и други жени. Сложно е, защото така според случая би изглеждала като несигурна, прилепчива или ревнива персона. Но все пак, какво можеш да направиш, ако си любопитна дали само двата си уговаряте срещи или са замесени и трети лица?

Първото нещо, което може да ти даде насока, е, ако той иска да излизате само през седмицата или само през уикенда. Причината се крие в това, че той заделя част от времето си за нови познанства или вече има някоя, с която регулярно прекарва тези дни. Ако ти казва, че в определен период е винаги зает, съществува голяма опасност да не гледа на теб твърде сериозно, което може би е добре да обсъдите заради самата теб и твоите потребности в интимните отношения.

Вторият признак е, че той прекалено старателно крие телефона си. Същото е и с мъж, който вече има връзка и изневерява. Тогава той взима телефона със себе си, където и да отиде, и никога не го оставя без надзор. Екранът му винаги е заключен и текстът на входящите съобщения не се изписва. Обикновено това не е добър знак и вероятно мъжът, с който си се хванала, усърдно действа зад гърба ти.

Третият сигнал, че в живота му има още някой, е, че винаги се уговаряте в последния момент. Когато се видите, му предлагаш да се срещнете отново идната седмица в четвъртък, но той реагира уклончиво и се колебае в съвместните планове. Той просто или не помни дали вече няма ангажимент в този ден, или иска да контролира до последно възможностите си.

Следващ намек за това, че не си единствена за него, е, че не те добавя като приятел в социалните мрежи. Той не иска други да видят това, което ти публикуваш, нито ти да видиш нещо, което негови познати пускат. Така той се опитва да те държи встрани от личния си живот, което означава, че именно там се случва нещо, за което не бива да узнаваш.

Петият знак е, че понякога се губи от радара за цял ден или цяла вечер. Разбира се, има и мъже, които не обичат да комуникират чрез съобщения. По-скоро имам предвид онзи тип, за които помниш, че винаги праща по няколко на ден. Не е изключено в този момент той да е с друга и да не може да отговори. Може и да е ангажиран с нещо лично, освен ако не забелязваш това поведение отново и отново.

Последният показател е, че той не отрича да излиза с други жени. Ако един мъж каже, че не хойка, шансът да казва истината е значителен. Разбира се, има и неискрени момчета, но обикновено не сме толкова дръзки. По-скоро би срещнала някой хлъзгав, който да отговори уклончиво нещо от сорта „точно в момента не излизам с друга“.

Правилният ход е да се запитате и да си кажете дали някой от вас спи с повече от един партньор и дали това е приемливо за двамата. Така ще бъде избегнато евентуално недоразумение, както и бъдещ конфликт. Повдигни въпроса между другото, без излишна драма и напрежение. А ако все пак решиш да си го спестиш, имай предвид, че той вероятно го прави  – живеем в XXI век и това е нещо нормално за един необвързан мъж.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първа новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Жените сте гадна твар

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Цитирам в заглавието язвителен коментар по моя публикация от огорчен анонимен потребител във фейсбук, защото смятам този въпрос за супер важен. Ще дам гледната си точка по този вид емоционални изказвания и свързаната с тях психология.

Първо, незряло е да се делим на „Ние, мъжете/Вие, жените“, както и обратния също мега-популярен вариант „Ние, жените/Вие, мъжете“. Не прави чест на възрастен така да говори. Такива обръщения са плод на лична неудовлетвореност и несигурност, поради което човек търси защита в общността и безочливо си присвоява правото да приказва от името на цялата група (всички мъже/всички жени/всички българи).

Второ, жените не са нито гадна твар, нито обикновено искат да ти навредят. Те просто следват своя вроден инстинкт да се защитават, да проверяват този ли си, за който се представяш или си мислиш, че си. Такава гневна нагласа имат мъже, които са били наранени, отхвърлени, зарязани или например са изживели изневяра. Разбираш, някакъв вид травма.

Ако тя те чуе да се пениш, ще знае, че имаш горчив опит с жените. Тоест други жени не са искали да са с теб. Знаем как казват на мъже, на които не им върви в любовта. Искаш ли да те смятат за такъв? Не си заслужава да носиш негативен заряд, защото един ден преди много години си чул баща ти или дядо ти да говорят така в кръчмата и си го запомнил.

Жените не са невинни ангелчета – това също е неоспорим факт – но зад всяко на пръв поглед необяснимо (нелогично) поведение стои някаква причина, някаква потребност, а понякога и мотив. Тя вероятно се опитва да се откъсне от връзка с неподходящ мъж, за да успее да намери успешен мъж, с който бъдещото и семейство и ще е обезпечено и в безопасност. Това означава, че неподходящият мъж в някои от случаите ще си ти, но в други пък ще си щастливецът в хода на твоя живот.

Твоята отговорност като мъж е да не и позволяваш да ти се качва на главата и да поддържаш привличането като си решителен, инициативен и добър лидер в отношенията. За да знаеш, че тя ще иска да угоди само на теб и че отношенията ще са стабилни.

Жените трудно откриват спокойствие, когато са сами, и в дългосрочен план не могат да са щастливи без мъж до себе си. Те копнеят за непоклатима скала, която ги защитава от прииждащите вълни на заливащите ги емоции. Можеш да си тази скала, ако се справяш с усмивка с нейните ежедневни драми.

Така че, когато следващия път някоя ти даде грешен номер, върже ти тенекия, зареже те, изневери ти или ти погоди друга мръсотия, си спомни, че тя не е гадна твар или лош човек. Тя просто не може или по-скоро не знае как да се оправи по друг начин освен този, който и диктува инстинктът.

За съжаление, сред нас не всички сме научени да се заявяваме и отстояваме открито, да казваме „Не“. Като физически по-слаби, в интимните отношения жените предпочитат да избегнат конфликт и разчитат на интуицията си, която явно е колеблива и често си мени мнението 😉

Свържи се с мен, ако имаш подобна ситуация, която искаш да преодолееш.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Как се става мъж?

Здравейте, млади мъже! Благодаря, че се отбихте.

Днес ще говорим за това как да „скъсаш пъпната връв с мама“, като тук имам предвид да прекратиш отношенията, в които тя осъществява емоционален контрол над теб – вместо да се разбирате като двама зрели възрастни.

Връзката майка-син, разбира се, започва с раждането, когато подчинението пред нея гарантира оцеляването ти, защото тя поема грижата за всички твои потребности. За да не крачиш по света като дечко в тялото на възрастен мъж, на първо място е необходимо да спреш да живееш в емоционална зависимост от маминка.

Жените имат силен нюх за потиснати мамини момченца (Муньовци) и интуитивно ще се досетят кой си. Съответно ще привличаш или контролиращи жени с прекомерен майчински инстинкт (помисли пак дали това те устройва), или никакви жени. Трябва да проумееш, че тази история не е секси. Защото инфантилните момченца не са готини и секси.

Нека видим как да се насочиш към живот, който не е сдухан до такава степен:

1. Сам си изкарвай парите.

Ако разчиташ финансово на майка си, трудно ще станеш емоционално независим от нея. Основни моменти тук са да се изнесеш от къщата на ваште и да подхванеш някакво начинание за пари. Това поставя основата на отношенията ви като възрастни – между теб и твоите родители. Очаквай майка ти да се възпротиви на тази важна стъпка, да започнете да общувате като възрастни.

Тук идваме на един кофти момент – ако родителите ти упражняват нежелан контрол над съдбата ти и задават очаквания за твоя личен живот и кариера, няма как да продължаваш да взимаш парите им. Тъпото е, че ще има моменти, когато закъсаш за сухо, и изкушението ще те преследва. Помисли дали от мама искаш уважение и респект или предпочиташ да си хранен, обличан и подкупван.

2. Спри да и търпиш номерата.

Ако майка ти се държи неприемливо спрямо теб, например продължава да смята, че единствените ти потребности са да си сит и на топло, трябва да започнеш да повдигаш тези въпроси. От съществено значение е да си търпелив, тъй като майките не се славят с голяма гъвкавост в това отношение. Повтаряй тъпо и упорито, докато спре да прави това, което не искаш.

Слушай малко: няма логика ти и майка ти да сте съгласни по всички въпроси. Ти си мъж, тя жена – различно сме устроени биологически, физиологично и психологически. Отгоре на всичко сте на съвсем различна възраст. Ако с нея сте винаги в хармония и цари пълно единомислие, това е притеснително, ман!

Не бягай от конфликта с нея и за начало се придържай към формулата:

„Когато ти правиш еди-какво си (това, което не искаш тя да прави), аз се чувствам еди-как си (засрамен, виновен, ядосан, уплашен, натъжен, разочаровам, пренебрегнат, контролиран, унизен итн.).“

Не бива да я демонизираш, но започни с тази схема. Ще почувстваш огромен прилив на мъжка енергия, защото това изразяване е емоционално освобождаващо. С времето или тя ще започне да схваща за какво и говориш (по-малко вероятно), или ти ще разбереш, че отношенията с майка ти не бива повече да са ежедневни и така близки.

3. Ядосай се на майка си!

Не крий гнева си към нея – ако има такъв. Не чувствай вина, че си и се развикал. Не бива да се обиждате – но гневът може да се изрази и по друг начин. Едно гръмко „Престани!“ върши работа, след като многократното ползване на горната формула не дава резултат. С моята майка аз лично съм имал конфликти и на публични места като градския транспорт, което сега ми изглежда комично, но едно време изживявах много силно.

4. Създай нови правила.

След като мама стане по-разбираща за новите ти потребности, постави нови основаващи се на уважение правила. По тази тема диалогът може само да се задълбочава. Бори се за това, което искаш. Ако майка ти не спира да те обгрижва като квачка, ти никога няма да се научиш сам да поемаш отговорността и грижата за себе си.

5. Справи се със страха.

Опълчването срещу навика на мама да те третира като дете може да е предшествано от страх заради дългите години на послушание, които са ни гарантирали да доживеем наши дни. Преодоляването на този страх ще те направи по-уверен в отношенията с жените и други възрастни като цяло. Вече не ти е номер едно цел в живота да си доброто момче на мама. Нито на който и да било друг. Всички възрастни са отговорни да се справят със своите емоции, което се отнася и за нея. Тъй че ако някой път я ядосаш, отстоявайки себе си, няма да настъпи края на света.

6. Започни да избираш сам пътя в живота си.

Възможно е да установиш, че част от решенията ти до този момент са били повлияни от нея. Понякога вземани от нея вместо от теб. С нейната идея какво е най-добро за теб вместо с твоята. Вече няма значение какво ще каже мама, има само значение какво е правилното решение за самия теб. Както винаги, от значение е и дали не правиш някоя адска глупост, излагайки се на непосредствена опасност за своето здраве и живот.

Вече решаваш къде да живееш, кога да ставаш от сън, кога да се храниш, какво да работиш и кого да напсуваш. Свят от възможности се отваря за теб – неща, за които може би само си фантазирал и не си смял да изживееш заради очакванията на родителите ти и най-вече майка ти към теб.

7. Потърси своето място в света на мъжете.

Ако като момче, тийнейджър или млад мъж си емоционално зависим от майка си, отношенията ти с твои връстници и мъже-авторитети, мъже-бащи, лидери също са непълноценни. Мъжете разпознават тази слабост у теб и избягват компанията ти. Потърси разбиране сред други млади мъже и осъзнай, че само ти се чувстваш привързан към мама и нейното мнение. За всички останали тя е просто жена на 40, 50 или 60 години и на повечето буквално ме им пука за нейните мисли, чувства или какво тя смята за важно. Всички останали първо гледат какво е важно за самите тях и това е здравословна нагласа. От приятелски контакти с други мъже (например коучинг – пиши ми от формата за контакт) ще придобиеш стабилност да не се връзваш не нейните драми и истерясвания.

В заключение имам следното послание: Ти и майка ти вече сте майка и син, ти вече не си и дете, а пораснал син. Възрастен. Търсете почва да градите отношения като възрастни – дори тя да няма идея какво значи това и да изпитва ужас от тази промяна.

Свържи се с мен, ако искаш да развиваш своите социални умения и изживяваш повече удовлетворение в отношенията със своите близки.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Как да Го закопчаеш (част 3)?

Здравейте, мили дами! Благодаря, че се отбихте.

В първа и втора част споменахме десет начина да задържиш до себе си мъжа, с който искаш да се обвържеш. В това продължение ще изброим още няколко важни стъпки по пътя към вашето съвместно щастие.

11. Ходи на по-сериозни срещи.

Не е грешно да излезете на кратка първа среща за разходка и питие – така ще разбереш дали въобще искаш да го видиш отново. Нека следващите уговорки обаче намекват за по-сериозни отношения. Ето няколко добри примера:

  • дневна разходка и пикник в парка (+ залез);
  • посещение на музикално събитие в града;
  • увеселителен парк;
  • разходка с велосипеди или лодка;
  • посещение на театрална постановка.

Ако се събирате само вечер, вкъщи или по баровете, това предполага неангажиращи намерения и негласното приемане на такива може да ти изиграе лоша шега. Като например да се отдадеш на страстта в гората на Южния парк след свечеряване и повече никога да не го видиш.

12. Давай му недвусмислени сигнали.

Ние, мъжете, понякога сме объркани от сигналите, които ни изпращате. Разбира се, няма как да му кажеш или намекнеш, че се интересуваш от връзка точно с него, но за сметка на това можеш да направиш друго. Ако трябва да му откажеш виждане в определен ден и час, защото вече си заета, просто му кажи, че денят не е подходящ, би прекарала време с него обаче на следващия или по-следващия ден. Осведоми се кой от двата дни пасва и на него. Така той ще знае, че още е в играта и няма да е на тръни.

13. Бъди готова да се впуснеш в нещо ново.

След разочарования и травмиращи преживявания за една жена е по-трудно отново да се довери. За да намериш и създадеш нова връзка, е необходимо да се изправиш и отново бъдеш готова нещата да не се получат. Друг начин просто няма. За това е добре да наблюдаваш вътрешната си съпротива и не я оставяш да те саботира. Не я оставяй обаче и да те доведе до същата немислима ситуация като в миналото.

14. Не бъди мрънкало.

Недей да мърмориш в продължение на половин час, че са ти сложили скоба или че някой ти е откраднал зарядното в университета. Колко си заета и уморена напоследък и какъв стрес изживяваш. Недей да коментираш саркастично персонала на кафенето, в което сте. Не поставяй свои колеги, близки или приятели в лоша светлина. Всичко това би привлякло само някой мега-критичен и негативен мъж, с който не съм сигурен дали наистина искаш да се захващаш.

15. Скачай в дълбокото!

Първите една-две срещи ще разкрият дали между вас има химия, но това не всичко. Опитвайки се да разбереш дали си подхождате, можеш да си дадеш сметка за следното:

  • колко силно те привлича той всъщност?
  • ще се справи ли с различните нови аспекти от твоя живот?
  • добър събеседник ли е?
  • изглежда ли подготвен за връзка?
  • има ли взаимно уважение?
  • приличат ли си идеите ви за бъдещето?

Свържи се с мен, ако имаш подобна ситуация, по която искаш да работиш. И този път отново следва продължение…

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първа новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Как да я подхлъзнеш нежно?

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Най-бързият начин да получиш отговор на свой въпрос е да кажеш нещо грешно по темата! Защото хората са много по-склонни да те поправят, когато сбъркаш, отколкото да отговорят на директно поставен въпрос, по който изглеждаш неинформиран. Просто много от нас, сред които и група привлекателни жени, не обичат да отговарят на въпроси, а подсъзнателно предпочитат да са контра и да противоречат (като уважаващи себе си тролове).

Когато поставиш въпрос, често ти все едно си някой, който заслужава и изисква отговор. Обикновено началниците имат такава нагласа – че някой трябва да отговаря пред тях (и там е оправдано, защото трябва да контролират процеса на работа). Много хора обаче, сред които попадам и аз, не се кефят да се чувстват като подчинени и да допринасят в нежелан разговор. Затова настоятелните въпроси могат да бъдат възприемани като принуда и опит за налагане на контрол.

В сферата на убеждението и продажбите задаването на въпроси е неизбежно, но хората вече са свикнали, че като крайна цел то води към излишна покупка. Мобилните оператори често прибягват до подобни тактики при разговор с цел продажба на допълнителни услуги. Както и всички събиращи средства за благотворителност на улицата, които искат да знаят дали имаш „само една минутка“.

Да се върнем към основната ни линия и онагледим тази идея. Когато кажеш на красива жена, че прилича на детска учителка/журналистка/мениджър/танцьорка итн., тя ще е много по-склонна да те поправи и евентуално да сподели какво работи. Със сигурност ще прозвучиш по-уникално, отколкото ако ползваш скучното „С какво се занимаваш?“. Защото ти не я поставяш в ситуация да отговаря пред теб. Като силна и независима жена тя няма какво да направи освен да се „запъне“ и да ти противоречи – особено ако предположението е закачливо.

В най-лошия случай ще попита защо точно това си предположил. Избери си причина – например че сестра ти, съдедката или най-добрата ти приятелка е учителка/журналистка/мениджър/танцьорка, а тя ти напомня за нея по някакъв странен начин 😉

Принципът е съвсем естествен, а реакцията несъзнавана, често под формата на рефлекс. За хората е много по-лесно да отрекат нещо грешно, отколкото да се съгласяват с теб и това важи с пълна сила за комуникацията с непознати жени. Изпробвай този подход, широко използван дори при преговори с терористи, и се върни да споделиш разултати.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Как да си поискаш?

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Съществува страхотен трик, с който мигновено можеш да разгорещиш която и да е жена. Без да се налага да и говориш мръсно или да я докосваш. Можеш до толкова да я възбудиш и заинтригуваш, че в един момент с палава усмивка тя да попита „Някъде наблизо ли живееш?“

Номерът се състои в задаването на подходящите въпроси, които да стимулират въображението и. Ето два такива примера:

1. „На кое ново и необичайно място би искала да го направиш?“

2. „Кой известен мъж смяташ за най-привлекателен? Представи си, че сега той мине през вратата. Как би го изкушила?“

Щом започне да се чуди как да ти отговори, нейната фантазия ще се развихри. Тя ще изпита емоциите, за които говорите и ще почувства сексуална възбуда.

С кой мислиш тя ще свърже тези вълнения, след като в момента случайно точно ти си нейната компания? Този метод е ненатрапчив и изключително ефективен. Изпровай го като част от свалката и по-обширния разговор с момиче, което намираш за привлекателно.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Ще бъдеш ли добро момиче?

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Как да накараш партньорката си да изпитва радост и щастие от това, че се отнася добре с теб? Едно условие да го постигнеш е очаквайки повече от нея, като заедно с това показваш, че я обичаш.

Забрави за двете крайности, където например правиш всичко за и вместо нея, защото се страхуваш, че ще започне да вдига скандали и накрая ще те напусне, ако посмееш да искаш повече. Или на другия полюс, където ти изискваш от нея да върши цялата домакинска работа и се гневиш и и натриваш носа, когато тя не се справя перфектно. Разбира се, не можеш да я принудиш насила да прави това за теб.

Можеш да постигнеш напредък обаче, ако показваш, че я обичаш и същевременно изразяваш по-високите си стандарти. Да онагледим малко нещата. Седите си вкъщи и на теб ти се пие кафе. Можеш сам да си пуснеш, но можеш и да дадеш на приятелката си приятно чувство от това тя да ти поднесе кафето.

След като я помолиш, не е изключено да ти откаже, защото била заета или не и се занимава. Идеята е да и покажеш, че ще изпусне нещо, ако не удовлетвори молбата ти – а именно приятните емоции, с които ще я възнаградиш. Но щом не иска, стани и си го приготви сам. Не повдигай повече темата.

На другия ден или при следващ повод отново я помоли да ти направи кафе. Ако пак откаже, не го прави на въпрос, а пак иди и си пусни горещо кафе. Ако във вашата връзка тя изпитва привличане и уважение към теб, тези случки ще я накарат да почувства вина, задето не ти прави тази малка услуга. Жена ти ще си рече „Хм, той не се ядоса, не се впечатли и не го направи на въпрос, когато му отказах. Напротив беше мил.“ В това се състои комбинацията – от една страна да не избухваш в обяснения какви по-големи неща вършиш ти за нея и как смее да ти отказва, и от друга – да не използваш принуда.

От това тя ще започне да изпитва дискомфорт и следващия път вероятно ще откликне на молбата ти. Не пропускай да изразиш признателност с думи като: „Знаех си, че и ти имаш сърце! Сега вече си дойдохме на думата. Ех, като ми направиш сега едно вкусно кафенце-е-е!“ Целуни я и я плясни по дупето, след като ти го поднесе. Това ще я зарадва и разсмее, но и ще засили респекта към теб, защото не си реагирал, изпускайки нервите си. Фактът, че умееш да я накараш да направи нещо за теб, от което тя се чувства по-готино, ще я накара да те пожелае по-силно. Защо ли? Защото този тип поведение се прехвърля и в спалнята, тоест тя ще започне да се чуди какво хубаво нещо може да и се случи под завивките, ако последва твоите желания. Такъв тип увереност е адски привлекателен за жените.

Идеята не е ден и нощ да я молиш за кафета – това е само пример. Идеята е да очакваш повече от своята жена, като съчетаеш това с демонстрация на своята обич и внимание. Работата не е да изискваш да ти готви, разтрива раменете и вади кисело зеле от мазата, защото и правиш услуги, които тя трябва да си заслужи или заработи. Не танто за танто!

По-скоро очаквай от нея да бъде по-любвеобилна и грижовна. Да бъде по-търпелива относно някои неща. Да обръща повече внимание на външността си, когато си наоколо. Да цени времето ти, да се отнася към тем с уважение и да ти угажда, както най-много обичаш. Когато прави тези приятни неща за теб, не е нужно всеки път да и я целуваш, а после плясваш по дупето. Понякога просто кажи „мерси“ или се пошегувай – оплачи се например, че кафето не е точната температура или нещо подобно 😉

Не избирай друга опция във връзката – да и слугуваш, да крещиш и изискваш или да ставате двойка неутрални съквартиранти. Това ще поддържа вълнуващи отношения, не само в домакинството, но и в спалнята.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Що се прайш на недостъпна?

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Много мъже се чудят какво да правят, когато жената го играе недостъпна и изпраща противоречиви сигнали. За това нейно поведение има две основни причини. Първата е, за да си придаде повече значимост и да смяташ, че си постигнал по-голям успех, когато я покориш. А колкото повече усилия си положил и по-доволен си, толкова по-вероятно е да поискаш да запазите връзката си. И евентуално да се грижиш за нея.

Втората причина е, че когато тя отлага интимния контакт, това повишава неговата „цена“. Ако получавахме секс на момента, едва ли щяхме да сме готови да дадем нещо в замяна. Когато обаче сексът е трудно постижим, той „струва“ скъпо и изведнъж ние, мъжете, сме в състояние да предложим на жената грижи, защита и дори издръжка.

Дори равенството на половете да предполага друго, и в наши дни жени, които правят секс без особени скрупули, са обявявани за леки и евтини. Те представляват проблем най-вече за останалите жени, защото така да се каже подбиват цената на сексуалния контакт.

За нас много по-голям проблем е да определим дали тя се прави на недостъпна или просто не проявява интерес. Разликата се състои в това, че жена, която е само привидно недостъпна, изпитва притеснения да не се издъни и затова никога не казва директно, че не те харесва.

1. Момиче, което не те харесва, казва: „Няма да изляза с теб.“ Но момиче, което само се преструва, обикновено казва: „Може да не искам да изляза с теб 😉 “

2. Момиче, което не те харесва, казва: „Мерси, не проявявам интерес.“ Момиче, което само се преструва на недостъпно, по-често казва: „Кой е казал, че въобще си ми интересен.“

3. Момиче, което не те харесва, не отговаря на съобщенията ти. Момиче, което само се преструва на недостъпно, отговаря със закъснение.

4. Жена, която не те харесва, гледа встрани или „през“ теб. Жена, която се прави на недостъпна, гледа повече надолу в краката си.

5. Жена, която не те харесва, се обръща с гръб към теб, кръстосва ръце пред себе си и не се усмихва. Жена, която се прави на недостъпна, само леко се извърта встрани и няма проблем да се смее.

Какво да (не) правиш, когато тя само си играе с теб

Не се престаравай! Не се извинявай! Не пробвай да се измъкнеш със сарказъм!

1. Спомени, че от 30 минути тя се прави на недостъпна, което ти смяташ за малко инфантилно.

2. Кажи и, че е голям сладур, когато се прави на недостъпна, и я целуни по челото.

3. Ако те попита дали я сваляш, и обясни: „Да си представим, че се намираме в някой готин бар. По някое време при теб идва непознат мъж да си говорите. Говорите вече 20 минути, защото той те смята за скучна и безинтересна или може би защото иска да те свали? Мила, не знам колко си интелигентна, понеже не те познавам добре, но защо все пак не пробваш да познаеш.“

Възможности, когато си чатите

Ако пише, че не е сигурна дали иска да излезете, пробвай:

1. „Това не е голям проблем. Можем да сме двойка и по уотсап 😉 “

2. „Много сладурско го каза. Сякаш си 16-годишна.“

3. „Върни малко лентата. Говорим само за запознанство и питие. Ти май планираш да останем до края на дните си заедно.“

Ако отговаря адски бавно, я остави да го прави. Без да изтрелваш твоите отговори на секундата.

Логично е да се запитаме дали не е добра идея да приложим първи описаната тактика… За мъжа не е добра идея да възприема модел на поведение подобен на женския, защото това го кара да изглежда нерешителен и заблуден – все отблъскващи качества у един мъж. Дай си все пак час-два преди да отговориш и понякога забрави въобще да и пишеш за ден или дори малко повече.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Няма да сме никви приятели!

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Въпреки че обичам абсолютните истини, по отношение на жените и тяхното съблазняване 100-процентовите правила наистина са рядкост. Вярно съществуват някои половинчати истини, като например че като цяло е по-добре да доминираш, но и тук винаги има изключения.

За щастие днес ще посветим малко време на няколко категорични твърдения за отношенията ни с жените и по-конкретно как да останете нещо повече от „само приятели“:

1. Никога не оставяй жена, която харесваш, да ти говори за други мъже, които тя харесва.

Ако те занимава с подобни простотии, се обърни на другата страна сякаш нещо по-интересно е привлякло вниманието ти. Така тя бързо ще загрее, че ти нямаш намерение да и ставаш приятелка.

2. Не тя те праща във френдзоуна, ти сам се набутваш там.

Тя ще те вземе за другарче само ако се държиш като такова. Нима може някой да я вини? Трябва да е видно, че си малко разгонено мече, и че когато нещо ти харесва, е нормално да си поискаш.

От друга страна освен да реагираш правилно, няма да ти се размине и поемането на нещата в собствените ръце. Именно това те държи далеч от групата на Муньовците. Дойде моментът да изброим няколко решения на проблема „Нека си останем само приятели“.

1. Вместо постоянно да се съгласяваш с нея, понякога показвай, че не си съгласен (дори да си).

Защото в същността на силата на привличането са емоциите. Като изразиш несъгласие, идеята не е да дискутирате аргументи като научни работници. Никой от БАН не е забил красива жена след убедителна академична дискусия. Стига обаче да повишиш малко тон и с престорено възмущение да заявиш: „Това пък въобще не е вярно.“, след което да я погледнеш в очите се ухилиш, за да схване тя, че си правиш майтап.

Лидерството и самостоятелното взимане на решения са привлекателни качества за жените. Ти сам чертаеш своя път в живота. Не е проблем да отречеш чуждо мнение и с усмивката си да попиташ „Малко се ебавам с теб. Ще можеш ли да го преживееш?“

По този начин комуникираш на ниво емоции вместо активно да търсиш одобрение от околните. Жените очакват това от един истински мъж. Всъщност от всеки мъж.

2. Безобидни закачки.

Как мислиш, до къде ще стигнеш, ако постоянно си миличък и добричък? С жените трябва да се флиртува и повечето носят на майтап, но имай предвид следното:

  • Не си прави шеги с чувствителни теми като теглото и.
  • Избирай незначителни въпроси, където да се закачаш.
  • Не бъди саркастичен със сериозно изражение на лицето.

Много удобни са подмятания, които очевидно нямат нищо общо с реалността като:

  • Ако носи розови „куклени“ дрешки, се почуди на глас защо днес се е облякла така мъжествено.
  • Ако има малки ръце, я обвини, че ръцете и са грамадански като на волейболист от националния.
  • Ако е слабичка, подметни, че прилича на надарена масажистка и че изпитваш ужас от нейния бицепс.

3. Най-голямата грешка е да играеш на сигурно, за да не я обидиш.

Трябва да си готов да и обърнеш гръб, ако нещата не се получат. Но и явно да и покажеш, че я искаш. Няколко недвусмислени комплимента ще свършат работа:

  • „Имаш много нежни устни – въобще даваш ли си сметка…“
  • „Много си секси в тази рокля.“
  • „Не ме гледай така, защото ми се приисква.“

Надявам се тези идеи да ти помогнат да избегнеш френдзоуна и да се насочиш към някоя далеч по-благоприятна позиция в отношенията си с жените, за предпочитане хоризонтална.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Арогантният задник

Здравейте и благодаря, че се отбихте!

Нормално е понякога да казваме недомислени неща, заради които хората, с които общуваме, смутено повдигат вежди и си отбелязват едно наум за бъдещите си отношенията с нас. Днес бих искал да обърнем внимание на няколко такива изрази, които на практика говорят за ниско самочувствие, макар на повърхностно ниво да изразяват доминантност и превъзходство. Имам предвид поведения, изразяващи арогантност. Както знаем, тази нужда на всяка цена да демонстрираме надмощие е свързана с липса на увереност. Предполагам, ще се съгласиш, че поне във важни ситуации (например делови) не е желателно да се проявяваш като несигурен и неуверен. Започваме:

1. „Знам!“

Други варианти са „То това си е ясно“, „то е близко до акъла“ (реален случай „нали не мислиш, че откриваш топлата вода“) итн. Ако отвръщаш по този начин на някой, който смята, че има да ти сподели нещо ново, любопитно и вълнуващо, всъщност ти го пренебрегваш и зачеркваш. С други думи ти му казваш, че тази информация отдавна ти е известна и че той няма с какво да ти е полезен, защото си толкова по-умен и карсив и въобще отдавна си наясно с нещата във вселената.

Много по-продуктивно би било да преглътнеш изгарящата си нужда да си по-по-най и да се включиш в ситуацията като равен. Например с думите „Наскоро четох интересна книга, където обсъждаха темата и бяха написали почти същите неща, които казваш.“ Или „Интересно съвпадение. Дипломната ми работа обръщаше внимание на темата от същата гледна точка. Отне ми две години да я напиша.“ Ако индиректно изразяваш, че знаеш и можеш всичко винаги, ти си просто арогантен и незрял идиот без връзка с реалността. Познай какво ще стане, ако смяташ, че всички около теб са тъпаци.

2. „Не се прави така.“

Сходни опции са „Така ли се прави?“, „Хубаво е да направиш еди-какво си.“ Тук отново подчертаваш колко си вещ в занаята и знаеш какво е най-добро за всички останали. Често тази намеса е непотърсена – пред равни даваш акъл, където никой не ти иска мнението. Обикновено в основата лежи неудовлетворена нужда другите да те възприемат като авторитет.

Можеш да замажеш нещата, добавяйки „ако“ – „Ако имах твоята фигура, щях първо да тренирам повече ХХХ.“ или „Ако търсиш повече клиенти, можеш да разгледаш ХХХ, където аз намерих такава възможност“. Не е библейско да се изтъкваш като егати Властелина на пръстените, но може да споделиш конкретен опит, довел до конкретни резултати. Работата е там, че обикновено задникът няма нито личен опит, на който да стъпи, нито красноречието да обясни проблема логически.

3. „Истинският…“

Като например „Един истински мъж винаги…“ или „Една истинска жена никога…“, или „Ако си истински българин…“ Такъв тип изказване може да свърши работа при хора, които просто искат да са послушни овчици, но за такива със самочувствие, че могат да мислят самостоятелно, подобни обобщения са доста абсурдни. Кой въобще ти дава привилегията да определяш коя гледна точна е валидна и да даваш дефиниции кой е единствено верният път. Безброй различни пътища водят към една и съща цел и безброй различни философии водят до добър и щастлив живот.

4. „Да ве, ама…“

Участниците в един продуктивен разговор имат нужда да усетят, че са чути, и това благоприятства комуникацията и способства постигането на разбирателство. „Да, ама…“ реже събеседника, ако продължи към отхвърляне на казаното от другата страна. Защото често аргументите на противника са сравнително верни и дори няма смисъл да ги оборване, за да представим и утвърдим своята позиция. Само по себе си „Да, ама не“ е вид атака и дисквалификация на предходната обосновка.

Много повече ще ти донесе, ако покажеш, че си чул отсрещната страна, като парафразираш с „Изглежда смяташ, че…“ или „Звучи, като да мислиш, че…“ Така отсрещната страна ще види, че не говори със някакъв безумен и че поне си слушал и разбрал какво ти говорят. Направи малка пауза и тогава изрази мнение дори да не си съгласен.

5. „Това, което аз правя, е много по-трудно, от твоето.“

Ние хората си мислим, че само на нас ни е трудно, а комшията живот си живее. Всъщност някои от нас много умело крият проблемите си, защото не искат да се чувстват уязвими пред обществото. Така остава скрито, че комшията има два лева в джоба до края на месеца или страда от хронично заболяване, или че роднините му го мразят, или че май е алкохолик.

Лесно е да предположим, че нашият товар е по-тежък, че е лесно да си богат; да си мениджър; да си красива жена; че е лесно да си безработен, лекар, нотариус, учител итн.

Реалностите са, че нямаме идея с какви проблеми се бъхтят другите. Освен ако не си се сблъсквал с точно същите трудности и дори тогава е възможно да си притежавал умения, които другите нямат. Не е грешно да правиш сравнения в собствения си личен живот обаче. Например: „Когато бях служител, имах по-малко стрес, отколкото след като ме повишиха, и тогава ми беше по-спокойно.“ Само не казвай, че на оня там животът му е песен, защото дали си щастлив зависи повече от това дали искаш да си, отколкото от външните обстоятелства. Сякаш са ти вързани ръцете и няма как ги да подобриш и с ей толкова.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи/а новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Бий ма – обичам та!

Здравейте и благодаря, че се отбихте.

В идеализираната ни представа за отношенията истинската любов в наши дни включва пълно приемане на другия заедно с неговите/нейните добри, но и не толкова приятни страни. Щом ни настъпят по опашката, сме склонни да отхвърляме коментарите на партньора с призива „Просто ме обичай, каквато/какъвто съм!“

Изпитвайки любов и партньорство, ние обаче не бива да оставаме все същите, нито да очакваме да ни обичат безусловно с всички нешлифовани ръбчета на характера ни. Те могат да са приемани, толерирани и простени, но дали имаме право да изискваме от партньора ни да ги харесва?

Едно от по-непопулярните разбирания за любовта е нежно и търпеливо да си помагаме в това да вадим на повърхността най-доброто един от друг. Взаимно да си помагаме по пътя към осъществяването на пълния си потенциал като личности. Вместо да поощряваме партньора да остане завинаги такъв, какъвто е.

Да се опитваш да помагаш на някой да израства, защото се надяваш да учите един от друг и заедно да се развивате като балансирани характери, не е предателство спрямо любовта. По-скоро това е доказателство за дълбочината на взаимоотношенията и ангажимента в тях. То надгражда и облекчава ежедневната комуникация.

Романтичните очаквания ни карат да посрещаме с подозрение опитите за поемане по пътя на емоционалното преквалифициране в двойката. И аргументите за необходимост от тематизиране на недостатъците, могат да бъдат отхвърлени от партньора като недоброжелателни. Много вероятно е съпротивата, която срещнат, да ги дамгоса като доминантност и набутване на вина. Да разкриеш на другия сляпото му петно в отношенията предизвиква реакция на сарказъм и отпор, защото се възприема като нападение.

Последователното обсъждане на неприятни за другия поведения, навици или нагласи е и болезнено признание, че във връзката не всичко е перфектно, а това убива илюзията за безусловна и абсолютна любов (родени един за друг, така било писано). Такава пълна любов е например майчината и по нея ние изграждаме пътеводния си идеал в живота. От там концепцията, че някой, който ни обича, би искал да се променяме, растем и усъвършенстваме, илиза малко обидна.

В действителност, майката също се надява детето да не спира да расте и учи, докато се превърне в пълноценен възрастен. Когато някой друг любящ възрастен да поеме грижата за осъществяването на пълния му потенциал като човек. По отношение на себе си, по отношение на партньора си и спрямо всички останали.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи/а новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Подходящ ли е за мен?

Здравейте, скъпи дами! Благодаря, че се отбихте.

В много случаи мъж, който те привлича и с който имате химия, може да се окаже не съвсем подходящ за теб като партньор. И в следващите няколко реда бих искал да обърнем повече внимание на тази тема.

Идеята, разбира се, е да не губиш години от живота си с неправилния човек, с когото се опитвате да изградите нещо заедно без да осъзнавате, че връзката ви е обречена. С помощта на три въпроса се надявам да вникнеш по-добре в отношенията, които имаш и към които се стремиш. Запитай се:

1. Как се отнася той с мен?

Преди да си кажеш, че всеки би се сетил да се запита същото – няма да говорим за това дали е мил или грубо злоупотребява с теб. По-важно е дали той се държи като мъж, който е сигурен в теб и връзката ви (върху което ти също имаш огромно влияние). Колкото и опияняващо да ти действа, когато той изчезва или просто те игнорира за няколко дни, когато изпитва съмнения към бъдещето ви и няколко седмици те боготвори, а после няколко седмици безмилостно те укорява итн.

Запитай се, това ли е твоята идея за добра връзка? Да се чувстваш виновна задето не се стараеш достатъчно (предпоставка тук е самата ти да работиш по отношения ви и да преодолееш пасивността) и да понасяш екстремни върхове и спадове в неговата нагласа към теб.

2. Имате ли негативни качества, които взаимно се подсилват?

Случва се двама души да изживяват голяма любов, но да притежават неблагоприятно взаимодействащи си качества. Говоря за прекомерна употреба на алкохол/тежки наркотици, денонощна консумация на телевизионни сериали, занемаряване на общото жилище итн. Понякога двамата попадат в подобна негативна спирала, от която животът и връзката им не стават по-добри.

Има и вариант обаче, при който по-активният повлича със себе си другия в дадена дейност или поведение (пътуване, спорт), което компенсира или напълно елиминира недостатъците на другия.

3. Притежава ли той същите морални представи като теб?

Склонен ли е той например да шофира след няколко бири? Би ли го приела за нормално? Или може би работи на черно през уикенда, или наема хора без да ги води на трудов договор. Това са основни неща, от които можеш да прецениш отношението му към света и хората по принцип, и да решиш дали то е съвместимо с твоите разбирания.

Ако вижданията ви се разминават, запитай се дали искаш да имате семейство и деца, които той да възпита според тези убеждения. В дългосрочен план подобни разминавания могат да предизвикат сериозни конфликти, които да станат непреодолими. Удобно е да имаш трезва преценка за различията преди да сте взели жилищен кредит или обвързали съществуването си по друг необратим начин.

След четвъртото-петото виждане е хубаво да започнеш с изследването на поставените въпроси, за да прогнозираш вашата съвместимост в дългосрочен план. За съжаление това съвпада с промоционалния период на влюбването, което не прави нещата по-лесни, а напротив – по-объркващи и противоречиви.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първа новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Защо отмени срещата ни?

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Днес ще отделим малко време на една от най-дразнещите ситуации, в които може да попадне един мъж, като с това имаме предвид отлагането в последния момент на вашия дейт (или ако предпочиташ – вашето „кафенце“).

Понякога предварително можеш да усетиш, че това ще се случи. Нещата окончателно се разсмърдяват, когато тя ти пише, че в уговорения ден и час няма да се получи поради еди-каква си причина. Било то твърде много работа в офиса, невъзможност да го включи в плана си за деня итн.

Ако усещаш, че тя се опитва да е учтива с теб и не демонстрира някакво нехайно отношение (в който случай можеш да постъпиш по същия начин дори да приемаш отговора различно), ползвай следното съобщение:

„Ехо! Няма проблеми, приятнo августовско лято! До после.“

Този отговор на пръв поглед изглежда малко балъшки, но и показва, че всъщност не се вкисваш от най-малкото нещо. Защото ако не я познаваш добре, както се очаква от този етап на отношенията, няма за какво да се сърдиш. Ще излезе, че придаваш огромна важност на вашето (виртуално) познанство, с което създаваш нежелано напрежение и настойчивост.

Ако тя отмени срещата ви, вероятно не си умира да се види с теб или още не е напълно сигурна. С подобен отговор не я караш да се чувства неловко от това, че ти е отказала и от комуникацията с теб като цяло. На практика си оставяш вратичка.

Запомни, че ако се ядосаш и започнеш да я обвиняваш, ти също ще се чувстваш гадно и то вероятно завинаги, защото тя тотално ще те отреже от живота си. Ще се сещаш за онази, която ти върза тенекия, как и се ядоса и… надявам се схващаш, че няма смисъл от такова самонавиване. Тоест правиш го за собственото си самочувствие.

Сигурно забелязваш, че фразата загатва продължаване на комуникацията на по-късен етап. Не питай защо и не се опитвай да я убеждаваш да излезе с теб веднага. Докато си траеш, нейните емоции продължават да си текат и не е изключено нейната несигурност да отстъпи място на други нагласи. С времето тя ще подложи на съмнение решението си, което ще ти даде втори шанс.

С такова съобщение ти правиш комуникацията лека, положителна и приветлива, а от липсата на следващи опити ще започне да и липсва и твоето внимание…

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Защо ти връзва тенекия?

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Сигурно си се питал дали момичетата, с които си чатиш, винаги ще са толкова непостоянни в комуникацията с теб и дали един ден нещата ще се оправят, ако подобриш уменията си.

За добро или за лошо, трябва да приемем, че тази ситуация едва ли някога ще се промени радикално. Една млада привлекателна жена с нормален социален живот и приятелски кръг получава изключително внимание от безброй много мъже, с някои от които тя нонстоп си пише по месинджър.

Повечето красиви момичета са на върха на вълната на одобрение и прехласване по тях от заобикалящите ги хора. Някои моми участват в това удоволствие, като качват полуголи снимки в Инстаграм, други – като киснат по най-вървежните партита и нощни клубове. В тази среда едно красиво момиче е изложено на необятно количество внимание, въпреки че част от него е нежелано, защото идва от опасни мъже или прилепчиви мамини синчета.

Когато тя не отговори за съобщението ти, то е защото, както видяхме, тя води кореспонденция с поне още няколко типа, с които се съревноваваш, и в даден момент ти просто не си и приоритет. Не бива да го приемаш лично, тъй като за мацките светът на дейтинга изглежда различно от нашия. В друга локация по света и за друг възрастов диапазон ситуацията може да стои другояче, но в цивилизования свят в общи линии е така.

Ако изградиш солидни умения за писмена комуникация с красиви жени, ще се справяш все по-добре и въпреки това дори тогава сравнително често можеш да очакваш да ти връзват тенекия.

Тъй както ние често възприемаме жените като сексуални обекти заради тяхната външност, те понякога преценяват нас по постигнатия успех и натрупаните материални ресурси. Не е трудно да си представим как един успешен мъж получава признание за постигнатото и заедно с това една камара предложения за какви ли не съмнителни начинания, на които той също не може да отговори или дори разгледа.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Как да Го закопчаеш (част 2)?

Здравейте, скъпи дами! Благодаря, че се отбихте.

В първата част на темата ТУК споменахме пет начина лесно да задържиш до себе си мъжа, с който искаш да се обвържеш. В това продължение ще изброим още по-важни следващи стъпки по пътя към вашето щастие заедно.

6. Познавай добре бръмбарите в главата си.

Между ушите обикновено имаме сложна схема от оправдания, обяснения и извинения за своите неуспехи. Това е списък от нещата, които ни липсват, за да разгърнем потенциала си в кариерата или личния живот. В основата лежи чувство за непълноценност и безпомощност.

За да постигнеш връзка с мъжа, в който си влюбена, е хубаво да познаваш добре този „шум“ в главата си, а в идеалния случай дори да създадеш нова, позитивна история за себе си. Ако си несигурна дали нещата ще се получат или чувстваш, че не го заслужаваш, аурата ще ти отблъсква сериозните мъже вместо да ги привлича (без значение как изглеждаш).

Започни да разказваш на себе си оптимистична история, в която ти заслужаваш хубавите неща, които ти се случват. История без вина и чувство на жертва. Като страничен ефект подобна история ще те държи настрана от мъже-садисти, зависими мъже или такива, които те третират като предмет.

7. Поощрявай поведения, които заздравяват връзката.

Тук няма някаква голяма философия. Щом ти прати съобщение по месинджър, го посрещни позитивно. Ако те покани на среща, покажи малко ентусиазъм. А по-късно му кажи колко и защо точно ти е харесало. Той ще се зарадва, че те е разведрил и с готовност ще продължи да го прави.

8. Не разчитай само на съдбата.

Много жени се надяват по някакъв необясним, мистериозен и съдбовен начин да създадат удовлетворяваща връзка с някой „истински“ мъж. Без те да допринесат за това значително. В един прекрасен слънчев летен или пък ветровит есенен ден идеалният мъж ще се запознае с нея, всичко просто ще се случи между тях и така щастливи заедно до края на дните си…

Така обаче времето си минава, а ти не избираш измежду добрите мъже, а само опитваш от това, което ти се предлага. Добро начало е излизането от вкъщи, разчупването на ежедневната рутина, както и следването на лично хоби или страст в съчетание с нови запознанства. В идеалния вариант още преди да усетиш, че вече става наложително.

9. Прибери на сигурно списъка с изисквания.

Не търси фиктивна причина да отрежеш някой мъж още след първата среща. Това е по-скоро израз на твоята съпротива, несигурност и трудности в близостта. Несъществените изисквания, като например да притежава определен тип обувки; да налучка как те наричат; да е завършил магистратура итн., са продукт на твоя ирационална фантазия, която по никакъв начин не гарантира дълготрайна здрава връзка.

10. Разгадай пъзела на мъжа!

В този блог ще намериш много статии, които ще ти помогнат в тази задача. Много от тях, в които се обръщам към вас, дамите, са посветени именно на тази цел. Предимството, което ще си заработиш по този начин, не е за подценяване.

Свържи се с мен, ако имаш подобна ситуация, по която искаш да работиш. Следва продължение…

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първа новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Накарай я да ти слугува!

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Днес ще говорим за това какво да правиш, ако жената, с която имаш връзка, не показва към теб привързаност и внимание и не полага грижи и усилия за теб и връзката ви. Идеята ми е тя сама да пожелае отново да се държи с теб по такъв благоприятен начин и да се чувства добре от такъв тип отношения.

Една от основните предпоставки за това е да си емоционално независим от нея, което означава да не зависиш от нейната емоционална подкрепа или вниманието, което тя ти дава.

За жените е от огромно значение дали мъжът има нужда от нея, за да му е добре или може да се справя дори без нейните подкрепящи думи. Във втория случай тя започва да се опитва да бъде необходима и полезна за мъжа. Иска да бъде значима за него и е готова да се превърне в добро момиче, което му угажда. Тя иска да компенсира своята роля във взаимоотношенията, като му отдели друг тип внимание и грижа – повече усилия в домакинството например.

Защото в крайна сметка той има контрол над живота си и не се нуждае от потупване по рамото и утеха, за да оцелее в ежедневието. Той е здраво стъпил на земята, което я кара да отделя време и полага усилия, за да се чувства важна част от живота му.

Представи си, че маминото синче се прибира вкъщи след ужасен ден на работа, започва да се оплаква от идиотския си шеф и иска жена му да го прегърне и утеши, за да се успокои. Той изисква от нея да бъде изслушан и тя да валидира неговата незавидна ситуация…

Един по-самостоятелен мъж, който влиза вкъщи след отвратителен ден в службата и е запитан как е минал денят му, би признал, че не е минал перфектно, но без да се обяснява. И ако тя поиска да узнае защо денят е бил неприятен, той би отговорил закачливо нещо от сорта на „Защото не беше с мен.“, би намигнал, след което двамата да се засмеят. От тук тя разбира, че той няма нужда да бъде емоционално обгрижван, окуражаван или мотивиран. Мъжът е преодолял неприятните събития в офиса и вече мисли за следващата си кариерна стъпка, вместо да предъвква някакви подробности. Няма лошо да разкажеш на приятелката или жена си защо не си в настроение, има проблем, когато не получаваш нейната подкрепа/одобрение и поради това тотално се сдухваш.

Ако не си се държал като самостоятелен мъж и тя започва да губи интерес към теб, решението не е да обвиняваш нея за това, нито да се опитваш да улесняваш живота и, като правиш всичко вместо нея.

Само емоционалната независимост, която демонстрираш, и липсата на прилепчивост би могли да върнат нещата към това тя да дава и инвестира в отношенията ви. Това е естественият начин тя отново да започне да те уважава като мъж, а не купуването на един куп подаръци или екскурзии. Дискутирането и конфликтите защо тя вече не е същата вероятно също няма да върнат нещата, както когато първоначално бяхте влюбени.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Какво искат мъжете?

Здравейте, скъпи дами! Благодаря, че се отбихте.

Нека днес накратко обобщим какви качества мъжете възприемат като привлекателни и обърнем внимание на вечния въпрос какво търсим в една жена. За тази цел ще се фокусираме върху четири основни характеристики, започвайки от:

1. Женствено поведение.

Нормалният здрав хетеросексуален мъж се чувства привлечен от женствена жена, а не от жена-мъж. Ако често чуваш от хората около себе си, че си твърдоглава и може би си мислиш, че това те прави различна и интересна, подложи на съмнение своята категоричност. В отношенията ти с другия пол това действа отблъскващо. Дори да те харесват, мъжете вероятно го правят заради твоята нежна страна.

Под женственост нямам предвид да се държиш нескопосано, несръчно, глуповато или като по-слаба. По-скоро изтъквам да говориш, обличаш, движиш и стоиш по-женствено.

2. Позитивна нагласа.

Това включва да можеш да се радваш на ежедневните неща и по-малко да се оплакваш. Негативността кара нас мъжете да запазваме и увеличаваме дистанцията. Логиката ни е проста – ако тя от сега си позволява да е толкова недоволна, как ли ще изглеждат нещата по-натам във връзката, когато вече не се опитва да направи добро впечатление. Мъжете имаме нисък праг на търпимост към драма и мрънкане, затова препоръчвам да заложиш на положителната нагласа и смеха – особено, когато той каже нещо оригинално.

3. Някой, за който да положим усилия.

Жена, която получаваме на готово, е безинтересна, защото не представлява особено постижение. Затова, позволи му да инвестира време в това да те спечели. Позволи му да ти помогне с нещо тежко, което носиш, покупките от магазина например. Хвани подадената му ръка, когато слизаш от автобуса. Всички знаем, че можеш да се справиш и сама, но не е нужно да ни лишаваш от това удоволствие.

4. Външност, демонстрираща добро здраве и грижа за себе си.

Това не означава, че трябва да си модел или да имаш плосък корем. Но все пак предполага известна дисциплина към начина на хранене, както и внимание фигурата ти. Сети се за майките с малки деца по парковете, които носят домашните си дрехи и не полагат особени усилия за външния си вид, защото са прекалено заети с отглеждането на поколението. Няма причина да изглеждаш по подобен начин, освен ако не си на тяхно място. Защото всичко привлича повече желано внимание, когато външно е по-приятно опаковано и поднесено. С което имам предвид силните страни на твоя характер.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първа новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Спечели го завинаги!

Здравейте, скъпи дами! Благодаря, че се отбихте.

Надявам да използвате силните реплики, на които ще обърнем внимание днес, за да предразположите мъжа до себе си – бил той някой, който познавате от скоро или с когото имате дългогодишна връзка. Да започнем от самото начало:

1. Как гледаш на ..?

Мъжът е щастлив, когато се поинтересуваш от мнението му. Ние често имаме готовност да изразим своята преценка по даден въпрос – за герой в някой телевизионен сериал, който гледате заедно, или две различни твои рокли, едната от които той предпочита. Мъжът е убеден, че е винаги прав, и се радва да изразява своето авторитетно мнение. Попитай какво смята по въпроса и той ще почувства твоето признание.

2. Страхотен любовник си.

За нас мъжете това е изключително важно. Можеш да му кажеш, че той е най-добрият за всички времена, единственият, най-невероятният итн. Някои мъже не са особено уверени в спалнята и този тип утвърждаване им действа благоприятно.

3. Какъв типичен мъж си само!

Въпреки че повечето жени обикновено го ползват, за да изразяват критика, ние го смятаме за огромен комплимент. За нас мъжествеността е всичко и когато чуем нещо подобно, малкото ни его се чувства в безопасност. А ние самите все едно сме вкарали гол срещу Германия.

4. Приятелите ми супер ти се кефят. 

Когато наистина харесваме някоя жена, се притесняваме как ни възприемат роднините и приятелите и – дали ни приемат. А когато му споделиш колко впечатлени били близките ти след срещата с тях, той ще може да се зарадва и отпусне.

5. Имаш почитателка. 

Представи си, че сте на обществено място и ти му подшушнеш за жената встрани, която постоянно гледа към него. Която сякаш му е хвърлила око. От една страна това ще подхрани неговото самочувствие, а от друга самият факт, че му го казваш, ще го развълнува заради възможната ревност, която изпитваш – защото ти пука за него.

6. Може ли да те помоля за една услуга?

Мъжете се чувстваме добре, когато можем да сме полезни и някой се нуждае от нас. По една или друга причина в нас все още тлее инстинктът да се грижим за другите. Ако практически не сме ви нужни, привличането към вас също намалява. Питай го редовно дали може да ти помогне с нещо и така той ще чувства по-силно привличане, а това ще го държи наблизо.

7. Ти си истински кавалер.

Много мъже харесваме ролята на кавалер или джентълмен и се смятаме за такъв. Затова когато той направи старомоден жест към теб, като да задържи вратата или да плати сметката, му поблагодари за това, че е истински кавалер. По този начин подкрепяш такъв тип поведение и той знае, че не го оставяш незабелязано.

8. С теб се чувствам в пълна безопасност.

Представи си, че късно вечер двамата се разхождате по тъмна уличка. Обясни му, че без него би ти било некомфортно и страшно да минаваш от там. Или му кажи, че се чувстваш сигурно в неговите ръце, когато се прегръщате на спалнята. Това активира неговия инстинкт да защитава и с това подчертава неговото мъжество. Предпочитаме да чуем нещо подобно, отколкото комплимент за външния вид.

9. Благодаря ти.

Показвай признателност за малките неща, които той прави за теб, като например да ти направи чай или кафе. Във връзките партньорите започват да приемат жестовете един към друг за даденост и гледат на тях като някаква разменна валута. Вместо да отчитат всяко едно от тях. Ако не вижда, че нещата, които прави за теб, се ценят, той ще прави все по-малко, и то единствено по задължение.

10. Имам ти доверие.

Ако се познавате от скоро, можеш да го помолиш да избере къде да отидете, защото се доверяваш на неговото мнение и вкус. Такива думи го поощряват да оправдае доверието ти и той се чувства много по-привързан към теб. Което, надявам се, ти също поставяш на първо място.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първа новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

 

 

Интервю: Моята история (част 2)

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Продължаваме с втора част на интервюто „Първи стъпки в играта“. Прочети началото ТУК.

Какви мисии ви даваше Ози?

В начало ни казваше „Говори с момиче“, “говори с две момичета“, „говори с две момичета, които са с мъж“, „говори с трима мъже и момиче“ и накрая „Говори с момичето, което в момента се целува с друг мъж“. Тези мисии тогава не бяха толкова известни и популярни. Видях с очите си Ози да го прави –  отива при двойката, хваща ги, прегръща ги, говори им и в един момент другият мъж буквално отпада. Те се целуват, а Ози отива при тях и започва Hi guys, what’s up?! I’m Ozzy. Yeah, yeah! Аз се шашнах!

Още първата вечер в клуба тоя човек за демонстрация влиза и веднага отива при най-красивото момиче в клуба без секунда да мисли и започва Hey I’m Osvaldo! След 10 секунди я хваща Let me show you some salsa! I do salsa, bla-bla-bla. Просто не знам – човек, който го е правил това десет години. Аз си викам Ози какво правиш тук, направо я взимай и…(смеем се). Направи може би две-три демонстрации през тези дни.

Как създаваше приятелства, от къде имаше приятели?

От Inner Circle. Тогава още беше нова концепцията. Всъщност в началото още нямах приятели. Тогава Мистъри беше известен и имаше хора, които знаеха неговите методи. Помня, че живеехме с брат ми и се грижихме за къщата. Не беше съвсем в центъра – имаше затруднения да вземеш нощен автобус итн. Аз бях доста надъхан и нямах никакви приятели естествено, но като отидеш в някой бар, като си там шест дни в седмицата, виждаш и другите, които са там шест дни в седмицата. Тези хора ми станаха бегли приятели. И те се интересуваха от пикъп. Оказа се, че като видиш хора по клубове и барове, те също се интересуват от тия работи.

Тогава създадоха Free Tour и първия Inner Circle. RSD Papa беше дошъл в града, беше направил вечеря, беше много готино. Тъкмо се беше оженил за своята настояща съпруга и по случай първия Inner Circle беше поканил всички на вечеря. Запознах се с тях, той направи първия Free Tour, първия Hot Seat, който също беше беше на Papa. А после започнаха и другите треньори, вече 2012/2013.

Та така, в началото бях просто много много жаден. Аз съм late bloomer, както се казва на английски. Но можеш да си представиш, като си вече 27-28 годишен без момиче, можеш да си представиш колко си гладен. Не ми пукаше дали вали, дали има сняг и колко е гадно времето. Там съм, в клуба съм! Това ми личеше веднага, но трябва да се учиш, това беше най-важното.

Очаквайте продължението…

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Вервайте ми!

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Днес ще разгледаме заедно няколко примера за убедителна комуникация на високо ниво, които можеш да адаптираш към различни ситуации от ежедневието, за да обърнеш нещата в своя полза. Ще се съгласиш, че те могат да са решаващи, защото човек не преработва информацията като компютър, а изключително често предприема следващи стъпки, като се води от незначителни детайли. Каквито могат да са няколко думи с добър тайминг.

1. „Някога правил/а ли си изключение?“

Този израз може да ти влезе в употреба, когато си изправен пред някой, който притежава пълна власт над твоята съдба. Като например да те допусне до ръкава на самолета, когато си закъснял за своя полет. Или пък охраната на някое нощно заведение откаже да те пусне, защото си с кецове. Ако и на този въпрос ти отговорят отрицателно, последваща опция е да питаш: „А бихте ли направили малко изключение само този път?“ Вероятността да сработи е добра, когато попаднеш на човек, който просто се опитва да си върши работата и няма нищо лично против теб.

2. „Разбирам. Ако бях на твое място, щях да се чувствам по същия начин.“

Можеш да използваш тази фраза, когато някой ти се запъва като магаре на мост. Както и за да предотвратиш евентуална бъдеща съпротива. Фразата е въвеждаща и ще трябва да продължиш с нещо смислено. Като да изредиш причините, които оправдават позицията на отсрещната страна.

Например се прибираш вкъщи с непознато момиче и тя не иска да се качи, за да разгледа твоя аквариум с тропически рибки: „Знам, че е малко откачено и, ако бях на твое място, щях да се чувствам по същия начин. Но можеш да си тръгнеш всеки един момент, ако решиш. Важното е, че ни е приятно и само това има значение. Обещавам да се прибереш вкъщи навреме… Всъщност първо трябва да обещаеш, че няма да ме обереш.“

По този начин даваш валидност на нейните аргументи и признаваш правото и да се чувства колебливо. След което допълваш картината със съображения, които са далеч по успокояващи.

3. „Ти си интересна личност… Бих искал да те питам как, да кажем след година, би преценила дали сега си избрала перфектния мъж – без значение дали това съм аз?“

И ако пробваш нещо подобно на интервю за работа, би могъл да допълниш „Какво ще е постигнал заемащият тази длъжност в рамките на една година, за да сте сигурни, че той е блестящ служител?“ На първо място работодателите ще са приятно изненадани, че си се поинтересувал от развитието на тази позиция. А щом започнат да ти декламират как би се представял идеалният служител, те асоциират тези събития с теб – защото гледат в теб. И ти гледай в тях 😉

4. Използвай името на събеседника си. 

Когато всеки от нас чуе своето име, вниманието му веднага се насочва към заговорилия го. Споменаването му внушава солидна фамилиарност дори да се виждате за първи път. В наше време много хора в обществения сектор обаче носят табелка с името на гърдите си. За по-силно влияние комбинирай този похват с всеки от останалите… Вместо само да си мислиш за идиотския майтап, където той пита: „А другата как се казва?“

NameTags_3

5. Използвай позитивна ескалация 

Това е техника от сферата на продажбите, която се състои в идеята да получиш утвърдителен отговор на желанието си, след като си получил няколко положителни отговора на предишни по-незначителни въпроса. Позитивната ескалация е плавна и кара предложението ти да изглежда нормално и естествено. Например вече цяла седмица си пишете с някоя мома от Тиндър и искаш да излезете заедно:

„Приятното общуване предизвиква желание за виждане.“

„Но на снимките не личи присъствието и поведението на човека“

„Предполагам, че и ти искаш да срещнеш някой в истинския живот.“

„Хайде да идем на вълнуващ дейт с ведър хумор и сърдечни усмивки.“

6. .., защото…

Думата „защото“ внушава на останалите, че това, което споделяш, е оправдано и логично. Това е и добро упражнение за придаване обосновка на думите. Ще се изумиш колко хора са склонни да приемат твои предложения само защото изреждаш въображаеми основания или други фактори в защита на думите си. Пиши ми съобщение от формата за контакт за наблюденията си от това упражнение, защото съм любопитен да разбера повече за твоя напредък!

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Какво искат жените?

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Чувал ли си от устата на жена една от следните реплики: „Искам чувствителен мъж!“, „Искам мъж, с който да мога да разговарям!“ или „Искам истински мъж.“? Въпреки че за нас мъжете и трите изречения звучат доста мъгляво, жените имат интуитивно разбиране за вложения смисъл.

Би трябвало да ти е известно, че жените комуникират по различен начин. Когато чуеш жена да изрече една от тези реплики, тя всъщност премълчава основния им смисъл. Така е, защото жените не се изразяват директно. Едно се вербализира, ала друго се има предвид – което създава нуждата от „преводач“.

Жените казват, че очакват определени неща от своя партньор, но всъщност имат предвид перфектния мъж – който така или иначе вече изпълнява основните им изисквания (които те премълчават). Това е ключът към разкодирането на женските думи. Разбира се, те не ти обясняват всичко популярно, защото смятат, че се подразбира.

С други думи, жените казват „Искам мъж, с който да мога да разговарям.“, но истинският смисъл е „Искам мъж, който има всичко в живота; непредвидим е, умее да ме контролира (ако се наложи), забавен е, уверен и надежден е… и с който мога да разговарям.“

В действителност, когато една жена каже „Искам мъж, който…“, тя няма предвид някой обикновен Пешо, а си представя алфа-мъжкар, който предизвиква физическа и емоционална реакция у нея (трепет) и събужда у нея чувство за привличане. Повечето жени не могат да опишат какво в един мъж ги привлича или не искат да го правят, защото търсят мъж, който е в час.

Когато идеш на зъболекар очакваш доктор, който казва „Да, мога да ти помогна, но в момента още се обучавам“ или друг, който вече владее всички професионални техники и тънкости на занаята? Същото е и при жените – не щат мъжленце, което още не се е научило.

Едва след като се вчасираш и понатрупаш опит, можеш да започнеш да се вслушваш в думите на жените по какъв хипотетичен мъж се прехласват. Но дори тогава не е абсолютно задължително.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Дим да ме няма!

Здравейте! Благодаря, че се отбихте.

В последния месец страницата на Коуч Тео във фейсбук успя да увеличи последователите си от 200 на 300, което изключително силно ме мотивира да продължавам своята работа по нея. Безкрайно признателен съм на всички, които споделиха своите симпатии и препоръки за бъдещето на този проект.

В днешната тема ще говорим за чисто човешки качества, които макар и не толкова желателни, често са ни присъщи – на нас, мъже и жени. И тъй като те не представляват някаква добродетел, когато правим нови романтични познанства, ние не им даваме свободен израз. И често се опитваме да ги скрием. Все пак има определени индикации, които да ползваме, за да разберем овреме повече за човека, с когото понякога предстои да прекараме остатъка на живота си. Вместо по-късно да се упрекваме за този свой пропуск.

Надявам се, тези бележки да ти спестят болката от евентуални усложнения, които може да изпиташ в по-напреднал етап от връзката си. Прилепчивостта, ревността и импулсивността, разбира се, са сред най-ярките предвестници на бъдещи драматични взаимоотношения, но има и по-ненатрапчиви примери, които ще разгледаме сега:

1. Той или тя имат приятели, които ти не харесваш или по някакъв начин те смущават.

Не е задължително потенциалният ти партньор да притежава същите качества като своите дружки и звучи справедливо да гледаме на него/нея като на отделна личност. Обаче човешката личност се влияе и е продукт на петте хора, с които има най-интензивен контакт. Иначе казано, близките приятели/роднини автоматично и трайно си въздействат и повлияват своите убеждения, характер и морални позиции. Дори да ти се струва, че това не е така, по-вероятна причина е човекът просто да е решил да се представи в по-добра светлина – а това го правим всички в различна степен.

2. Той или тя демонстрират „необичайно“ отношение към хора с по-нисък статус.

Обслужващият персонал в заведения, на гишето на автогарата или на държавна институция навярно се представлява от хора, които не познаваме и за които не ни пука особено. Затова нагласата и отношението на човек към тях може да се тълкува и пренесе към по-късен етап на връзката, когато промоционалният период на влюбването е отминал и практическите проблеми на ежедневието започват да ти лазят по нервите. В тази връзка, общуването с тези нам безразлични хорица в крайна сметка е по-автентично, отколкото внимателно премереното поведение на наскоро залюбилите се пойчета един към друг. От тук можеш да разбереш дали партньорът ти един ден няма да се окаже всъщност далеч по-критичен към недостатъците ти.

3. Той или тя ти споделят чужди тайни.

Ако човекът, с когото излизаш, започне да ти разкрива тайни, които компрометират други хора или просто информация, която им е споделена на доверие – очаквай по същия начин един ден те да разкриват и твоите тайни. Възможно е първоначално да се почувстваш поласкан от такова внимание, но помни, че това е доста съмнителна черта и на практика един неприемлив навик за човек, от който очакваш лоялност и доверие.

4. Той или тя са пристрастени към социални медии или други такива, базирани на външност или алтернативна идентичност.

Казано направо, колкото повече време посвещава някой на медии, където се изгражда определена репутация или идентичност чрез споделянето на несъществена информация или клюки, толкова по-малко време той или тя отделят на своето личностно развитие и работата върху своя характер. Изобилието на такъв тип „продукция“ считай за недостиг в сферата на реалните умения за общуване и справяне. На по-опростено ниво, огромната разлика в навиците ви за ползване на социални медии говори за несъответствие и на вашите ценности.

5. Липса на дълготрайни взаимоотношения, настоящи и минали.

Дори да изглежда, че някой има нужда от помощ, винаги е хитро да се замислим дали липсата на дълготрайни взаимоотношения в живота им не е продиктувана от собствената им личност и поведение. Действително се случва човек да се отдели от семейната среда заради нейната токсичност например, но все пак се запитай дали всъщност не слушаш историите на някой в ролята на жертва.

6. Той или тя не поемат отговорност за миналите си връзки.

Този знак обикновено се изразява в черно-бяло възприемане на действителността като например „такива като бившия/бившата ми винаги се възползват от добри хора като мен“ итн. Тук можем да предположим липса или нежелание за носенето на отговорност, както и активното участие в развитието на връзката. Такива хора се опитват индиректно да наложат контрол над взаимоотношенията по нескопосан и незрял начин и често намират някой, на който да подлудят живота. Не бъди следващия.

7. Поставяне на пиедестал и идеализиране на партньора. 

Това е в сила, когато не виждаш човека до теб в неговата най-добра светлина, която да поощряваш, а наивно го превъзнасяш и боготвориш за негови несъществуващи преимущества. По-обичайно е за неопитните в любовните отношения, както и за първоначалните моменти от една връзка, когато сме под влияние на хормоните на щастието. Проблем изниква, когато покажеш на такъв човек своите недостатъци и заради тяхната крехка връзка с реалността те се окажат неспособни да реагират адекватно или адаптират поведението си. Тези точки обаче са сред най-важните в една връзка и обикновено изискват най-много работа.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи/а новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Как да Го закопчаеш (част 1)?

Здравейте, скъпи дами! Благодаря, че се отбихте.

Днес ще споменем няколко сигурни начина да събудиш в мъжа на твоите мечти и фантазии дълбоки чувства към теб, които доведат до началото на една пълноценна връзка.

1. Не го провъзгласявай за Единствения итн.

Дори да изглежда, че той е перфектен, по-вероятно това да е свързано с твоите екстремни емоции, отколкото с неговата реална персона. Не оставяй мозъка си да те прецака дори момчето на хартия да изпълнява всичките ти критерии. По-трезво е да помислиш дали в дългосрочен план той и неговият лайфстайл са подходящи и здравословни за теб.

2. Не го убеждавай в нищо.

Ако правиш всичко възможно да го задържиш, ще изгубиш. Освен да се чувства привлечен от теб, той трябва и да те харесва като човек. Това насила не става. Ти заслужаваш сериозно отношение, затова номерът няма да мине без автентична симпатия към теб.

3. Накарай го да почака.

Давай му на час по лъжичка от себе си. Това е най-добрият начин отношенията ви да се развиват благоприятно. Следи дали освен добър любовник той би могъл да бъде и добър партньор. Постоянството му също да покаже що за мъж е в крайна сметка.

4. Бъди човек, който той иска в живота си.

Много жени търсят връзка, за да запълнят празнината. Идеята, че можем да сме щастливи само с човек до себе си обаче е грешна. Изкушаващо е да си помислиш, че вече не си ти необвързаната сред своите приятелки. Пълноценните връзки възникват, когато се обединят две съдби, които и преди това са били белязани от щастие и способност да изпитваме радост.

Задължително е да си доволна от това, което правиш и това, с което разполагаш на този момент, за да си желана от най-търсените мъже. Те търсят жена, която освен да обича тях, може да обича и себе си.

5. Планирай време за спонтанност

Предприемай с него нови начинания и изпробвай нови забавления. Това ще дава позитивни импулси на зараждащата се връзка. Така никога няма да има моменти на некомфортно мълчание. Дори вече да си изпробвала дадена приятна активност, може той все още да не е и времето прекарано заедно допълнително ще го привърже към теб.

Свържи се с мен, ако имаш подобна ситуация, по която искаш да работиш. Следва продължение…

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първа новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Не си гълтай езика пред нея!

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Това, което ме вълнува в момента, е как да организираме горещ дейт с ведра атмосфера и двустранно привличане. Един от необходимите и съвсем не достатъчни елементи в това опознаване са обсъжданите теми, над които ти също имаш влияние и трябва да следиш. Освен ако не харесваш да те отсвирват и да ти тъпо. Затова, нека стартираме с темите:

1. Как да се самоизтъкваш?

Всички знаем, че е добра идея да говориш за своята страст, защото ентусиазмът е заразен и тя започва да изпитва същата позитивна емоция. Други стимулиращи топици са най-вече твоите успехи и постижения (като цяло колко си супер сладък, страхотен и скромен), което също звучи логично, но изисква и специфично поднасяне. Иначе би звучал като самовлюбено мъжленце – личи, че се напъваш. Да изтъкваш своите предимства, все пак е необходимо, защото те внушават, че имаш висок социален статус, по което жените от край време си падат. Как тогава да предадеш нещо позитивно за себе си без да звучиш като повърхностен задник?

Използвай ефекта на контраста. Който се състои в това, че споделяйки свои недостатъци и неблагополучия, придаваш на силните свои страни, които изразяваш в последствие, нечовешка достоверност. Споменаването на слабости по принцип ще те накара да изглеждаш по-автентично и естествено, а това ти печели симпатии. Колкото повече трупаш на везната със слабостите, толкова повече можеш да товариш отсрещната страна с твоите суперпауърс!

Спести си, че си лежал в затвора в Троян, но можеш да споделиш, че си ходил там на свиждане на свой приятел. Възможно да е разкажеш как си преодолял несигурност в определена област или да подчертаеш шеговито свой естетически недостатък – аз лично обичам да говоря за големия си нос 😉 Балансът на слабости и мега свръхестествени сили ти придава цялостен човешки облик. Същевременно тя вече познава и се възхищава на твоите най-големи лични успехи.

2. Говори за други хора.

Според изслеване от деведесетте години до 70% от разговорите могат да бъдат дефинирани като клюкарстване (Emler, 1994). Когато си на среща обаче, обикновено сте само двамата и е възможно да нямате общи познати. Не се опитвам да промотирам разпространяването на слухове и по принцип предпочитам въобще да не засягам теми с негативен оттенък. Как тогава да се възползваме от този свързващ и сближаващ елемент?

Интересен вариант да отдръпнеш вниманието от вас двамата и така да оставиш на заден план очакванията да се опознавате взаимно на тази първа среща, е изучаването на останалите хора в кафенето например. Преценете заедно дали други двама посетители се познават отдавна, дали са тайни любовници или може би също са на първа среща. Дали имат връзка или той е запратен във френдзоуна за вечността. Дали някой от останалите посетители е обратен и кой има най-извратените сексуални предпочитания. Този конспиративен заговор между двама ви спомага близостта и доверието.

3. Избягвай този топик.

Романтичните срещи обикновено не са уместна ситуация за обсъждане на политически убеждения или провеждане на сериозна дискусия. В резултат на подобни занимания привличането изчезва и никога повече не се завръща.

4. Как да говорим за пътувания?

Вместо да питаш дали скоро е ходила на някое интересно място и да получиш едносричен отговор + „А ти?“, се осведоми какъв тип почивка предпочита; какво обича да прави по време на пътуване. Въпросът е зареден с позитивна енергия и не може да бъде отметнат с една дума. Разказвайки си за своите вдъхновяващи пътувания, увеличаваш шанса да се видите на следваща среща.

5. Спомени най-добрите си приятели.

Заради безбройните откачени съвместни преживявания мъжът изпитва братска свързаност със своите приятели, както и респект, всеотдайност, възхищение… Разказвайки за тях и глупостите, които сте правили някога, ти каниш жената в собствения си свят, показваш, че цениш хората около теб, както и че умееш да си спонтанен и да се забавляваш.

Само със сладки думи няма да стигнеш много далеч на първа среща, но за етапа на изграждане на комфорт помежду ви те ще бъдат от неимоверна полза. От тази изходна точка ще си в благоприятна позиция да продължиш да водиш уверено и да ескалираш.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Ликвидирай мръсните гадове!

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Срещали ли сте по своя път в живота някой безкрайно токсичен  характер, заслужаващ определението „грозен алигатор“? Тези емоционални орки, смятащи се иначе за благоуханни нарциси, понякога ни засмукват в своята увъртяна реалност и оплитат в изцеждаща енергията манипулация…

Защото не сме заземени, в момента се подлъгваме по тяхната тъпотия, а после щом се поокопитим извън ситуацията, предъвкваме как и какво сме можели да кажем и издекламираме. На практика това може да е всеки – твой роднина, романтичен партньор, съдружник, колега или случаен познат.

За „работа“ с тези нарцистични богомолки има специални инструменти, които рано им подрязват крилцата. В дългосрочен план може би дори ще ги убедят да не те занимават с глупости. Неизбежно е да ги прилагаш тъпо и упорито, докато това се случи.

Не можеш да си позволиш да бъдеш въвлечен в тяхната подмолна атака или да започнеш да се оправдаваш, за да не се чувстваш напрегнат и след като тя отмине.

1. Дишай

Първото нещо, което можеш да направиш, е да си провериш дишането. То трябва да е дълбоко и забавено. Това е нещо, което сме чували многократно. Този тип дишане ти е непознат, освен ако не си практикувал дълбоко и контролирано дишане, срещано под различни названия. Като следствие от редовна практика трябва интуитивно да знаеш обема на белите си дробове, да си се научил да викаш по команда или, както лично аз предпочитам, редовно да се дереш по караоке-баровете.

Дори едно дълбоко поемане на дъх ти дава информация за учестения сърдечен ритъм, за топлината в лицето и напиращия гняв. И не позволява да се почувстваш натясно от отправените реплики. Много по-мигновено ти стига до съзнанието как алигаторът се опитва да те действа със срам или вина например. Как се опитва да превземе самочувствието ти.

2. Определяй и комуникирай границите

Представи си, че си затрупан с работа и колегата, който са нарочили да свърши някаква задача, идва да я прехвърли на теб. Обясняваш, че вече имаш пълен обем работа и ти липсва допълнителен капацитет. В краен случай можеш да зададеш очакването задачата да се разпредели между няколко души – щом шефът лично те моли.

Или във връзката ти се очаква да поставяш себе си на второ място. Границата се комуникира с казването на  думата „НЕ“, а в последствие безкомпромисно се отстоява.

3. Спри

Ако нещо те смущава в ситуацията, имаш чувството, че липсва логика, млъкни и се огледай. Не реагирай емоционално, слез от драматичната въртележка. Нарцистичните личности те закачат на въдицата си, като те подмамят да реагираш емоционално. Остани кул и наблюдавай дори да те бомбардират с въпроси. Не дължиш думи на никого.

4. Пази вниманието си

Пази фокуса на своето внимание като живота си. Всички откачалки по ред на номерата – психопат, социопат, нарцис и граничните личностни разтройства (бордърлайн) – ще насочват вниманието ти, за да предизвикат у теб реакция и от там изманипулирано поведение. Ще те поканят учтиво да се съмняваш в себе си или да се страхуваш от някаква външна санкция. В рамките на половин час една моя колежка ми припомни три пъти, че колегите от американския офис щели да ме наклепат пред мениджъра, защото съм се забавил с някакъв тикет и да съм си знаел. Канселирай и пращай в кошчето тия покани.

5. Словесно айкидо

За отклоняване на подмолни опити за влияние използвай определени фрази, връщайки отговорността към първоначалния и собственик. Един вариант представлява ситуация, в която си комуникирал своите граници, в отговор на което те обвиняват в егоизъм. Отговорът ти, след който приключваш разговора:

„Това е интересно. Чудя се как ти хрумна да го кажеш.“

Или пък просто:

„Не е изключено да е така.“, когато някой си позволи да те обижда директно. Така отклоняваш атаката без да се ангажираш или да ги разстройваш, или провокираш излишно.

Когато двете страни тотално се разминават:

„Нека просто приемем, че мненията ни не съвпадат.“

Ако нещата загрубеят и се появят крясъци и обиди, остави човека да си каже своето и закривай панаира:

„Бих искал да имаме отношения на взаимно уважение и много се надявам да намерим общо решение.“

„Нека говорим, когато се успокоиш. Обади ми се по всяко време.“

Има и такива, които постоянно мърморят и тровят атмосферата с оплаквания. Не е нормално да им даваш предложения как да си разрешат проблема, но можеш да върнеш отговорността при тях:

„Как ще се справиш с това? Виждам, че доста те разстройва.“

„Ще бъда в стаята си. Надявам се скоро да се почувстваш по-добре.“

Не давай никога емоционална реакция на токсичен човек – при такива дадености те разцъфтяват и избуяват като плевел. Без значение положителна или негативна, алигаторите ще намерят начин да обърнат срещу теб всяка твоя проява на ангажимент. Ако загубиш ориентация и се поддадеш, просто се върни към дишането. А по-късно ще можеш да преработиш и самата емоция с подходяща форма на движение, например енергичен масаж на боксов чувал.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Защо ти спира секса?

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Какво се случва, когато тя спре да ти пуска или показва нежелание към сексуална близост и екшън в спалнята? Или по-скоро какво предшества това състояние. Нека помислим.

Знаем, че една от основните добродетели на зрелите хора е поемането на отговорност, затова да използваме това като изходна точка. Ако ти се струва твърде крайно да поемеш вината за нейното отдръпване, нека поне приемем, че разполагаш с ресурсите да промениш ситуацията, в която участвате заедно.

Основите на сексуалната динамика

Как са разпределени обикновено ролите на мъжа и жената в сексуалната (и социалната) динамика? Без да обиждаме никой, ще припомним, че мъжът активно предизвиква и организира логистично извършването на сексуални действия. Със своя „инструмент“ той прониква и упражнява въздействие върху жената, която има селектираща, но и най-вече приемаща, понасяща функция. Казано по-просто, когато тя разтваря краката си, тя ти гласува доверие и сдава своята власт – отдава ти се. В известна степен бихме могли да наречем това подчинение.

В хармония с това принципно се формират и взаимоотношенията между двамата, където той има (предимно, не изцяло) активна, водеща, доминираща роля, а тя поема пасивна, обгрижваща и следваща задача.

Къде бъркаме като мъже?

Когато жената във връзката отказва секс по неназовани причини, тя на практика придърпва към себе си контрола и не е склонна да понася, не е склонна да се подчини – в психологически смисъл. Отдръпва абсолютното доверие, необходимо, за да се почини.

В този момент се разбалансира отношението на мъжката и женската енергия. Поемането на контрол, властта над ситуацията и взимането на решения безспорно се задвижват от мъжка енергия. Както вече описахме подробно, женската енергия се характеризира с повече пасивност и адаптивност към обстоятелствата.

Нейното отдръпване и отказът от секс са реакция на поведения от страна на мъжа или липса на такива, които тя тълкува като немъжествени, „муньовски“. Реакцията и е продиктувана от неговата нерешителност, пасивност и липса на контрол – все демонстрации на мотивирани от женствена енергия постъпки. Женската енергия по условие не възбужда жените, затова тя губи атракшън, когато действаш като мишок.

Имаме ли изпълнимо решение?

Ако я оставиш да командва парада във връзката ви, тя няма да изпитва удоволствие от това да спи с теб. Докато не си дава сметка за истинската причина. Ако тя не вижда в теб фигура, заслужила нейното доверие и следователно „подчинение“, скоро сексът спира. Ако тя не изпитва респект и не е възхитена от теб по някакъв начин, тя няма как да изпитва сексуално привличане и нещата в леглото започват да буксуват.

Да се подчини на силен, действен и решителен мъж, е необходимост за жената и ако тя не получава такава възможност във връзката си, вероятно ще я потърси извън нея. Ще разбереш, че си оплел конците, ако по-често ти противоречи, упреква и при всяка възможност ти набива обръчите. По тези заобиколни пътища трябва да достигнеш до заключението, че не правиш достатъчно като мъж.

Как се държиш като мъж, води до отражение в нейното поведение, затова в тази статия няма да виним емоционалната натура жените за нашето си сляпо петно. Ако твоята партньорка те обвинява в нещо, то бъди сигурен, че пропуск от твоя страна действително има, макар и не задължително на мястото и поради причините, които тя изтъква. Няма особен смисъл да спориш с нея, защото разговорът няма да бъде продуктивен и рационален. Просто разгледай отношенията ви като цяло и прецени в коя област не оперираш с мъжка енергия.

Less talk, more action

Мъжката енергия не е тази на разговора, а тази на действието. Ако си губиш времето пред телевизора, вместо например да работиш по личен проект – ти си безполезен като мъж. Жената ще те пожелае по-силно, ако види, че проявяваш амбиция; ако трябва да се бори и моли за свободното ти време; ако те няма вкъщи, защото полагаш усилия в някаква област (за предпочитане продуктивна).  Просто работи, за да направиш живота си по-добър.

Ако запазваш спокойствие, когато тя се опитва да те провокира и въвлече в скандали, в нейните очи ти ще бъдеш по-привлекателен. Не се превръщайте в кресливи фусти, които със своите драми вдигат съседите от сън в 3 през нощта.

Трябва да придобиеш отново своята непоколебимост.  Заедно решавате да вечеряте навън – решаваш в кой ресторант да идете и въпросът приключва. Ти водиш, ти определяш, ти си казваш думата. Понякога от такива на пръв поглед малки подробности зависи дали тя ще гледа на теб като на желан, привлекателен мъж или ще се превърне в незадоволена чанта. Оказва се, първопричината за този феномен се крие по-дълбоко, отколкото предполагахме.

История с неочакван край

Запомни: на теб се полага отговорността да имате щастлива връзка. Не теб се полага отговорността жената до теб да те уважава и желае. Спомняш ли си как ти се наложи да я сваляш и се занимаваш, докато се гаджосвахте? Изненада – тази история продължава, макар и с други методи и подходи.

Нека се научим да балансираме женската и мъжката енергия във връзката. Тук няма абсолютни закономерности, но има необходимост редовно да обираш луфта и поддържаш тръпката и за двамата. Ако искаш да провериш къде точно се намират границите, предизвикай ситуация, в която ще се наложи тя да търси твоето внимание, предлагайки секс, само и само да бъде с теб! Очаквай креватни изпълнения от световно ниво.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Моята агресия

Здравейте и благодаря, че се отбихте.

В студентските си години написах едно есе, което ми осигури кратко участие в предаване по Националното радио. Надявам се да провокира у вас мисли за проявяването на здрава, необходима и социално приемлива агресия, от което печелят всички ангажирани в ситуацията:

Агресията е признак на живот, също както и любовта. Агресията присъства, когато раста и се развивам. Тя е едно от основните човешки движения и привилегии. Макар и да е неотменна част от моето същество, я използвам и проявявам рядко по един осъзнат начин, тъй като в ежедневието думата „агресия“ има преобладаващо негативен оттенък. Социалната среда се противопоставя на агресията и това също е своего рода агресия.

Агресията е на първо място активност, която ме съхранява. Без изразходване на здрава агресия, тоест себеутвърждаваща активност и инициатива човек залинява и умира бавно и мъчително. Дори останалите човешки същества ненавиждат нейната противоположност – пасивността.

Агресията е част от мен, част, която обичам и която е важно да притежавам, защото тя ми е присъща така или иначе. Чрез нея аз помагам на себе си. Чрез нея аз също се унищожавам, ако не мога да я превърна в предимство, което държа в ръцете си.

Агресията е противоречива, защото приема много форми. Форми на добродетел, но и апокалиптични форми. С две думи, агресията ме занимава.

Мисля за агресията като за инструмент, с който искам да се науча да боравя. Да знам кога да прибягвам до нея. Да усещам кога имам дълбока потребност от нея. Да осъзная, че се нуждая от продуктивна агресия почти винаги, защото аз съм агресивен по природа, също както и ти.

Агресията е моят помощник докато си пиша домашното. Това е знак за моето желание и претенция да я познавам у хората. Да я познавам, когато наблюдавам – затова изчетох няколко студентски работи на същата тема. Няма обаче израз на агресия в наблюдението. Здрава агресия има само в действието. Стремежът, действието, опитът. За да вървя напред и да остана в мир със себе си, аз съм агресивен.

В дома за деца (от 0 до 4 години), където правих стаж, кипи от първородна агресия. Моника е агресивна, Юлиян е агресивен, Марио е агресивен, Билент е агресивен, Симон също. Симон обаче има проблем с агресията, защото той е автоагресивен. Ако беше възрастен, щяхме да го наречем мазохист. Възпитателките са агресивни, особено Здравкова. Изпълва ме с възхищение до какво съвършенство човек може да бъде господар на собствената си агресия, не мога да кажа нищо повече освен-

„Здрава агресия – само от Здравкова!“

Всички деца наедно с доброволците, детегледачките, медицинските сестри и психолозите я слушаме и се учим.

Веднъж, когато си тръгвах от VII отделение, чух как друга една възпитателка (забравил съм името и) крещи на някое тригодишно дете по време на обяд: „ТИ НЯМА ЛИ ДА СЕ НАУЧИШ НА РЕД?!!“. Защо тази фраза предизвиква безпокойство, макар не един от нас да я е чувал в детството си? Ами, защото това е гадна форма на агресия – викат и садизъм. Гаден, долен, безпомощен садизъм. Бернаскони би казал вторична агресия, производна, явно заучена форма на поведение. Перверзия. Първична, вторична, третична – здрава агресия, садизъм, мазохизъм.

Четейки дневниците на децата, които живеят в дома, аз отново и отново срещам едно изречение: „Иска да бъде лидер, участва във груповите занимания и иска да се налага.“ Възможно ли е половината в група от 15 деца да искат да се налагат и да бъдат лидери? Възможно е. Защото децата са малки и по-скоро се отдават на собствените си пориви да бъдат активни, отколкто на разни възрастни, които със своето непостоянство не успяват да ги убедят да им подражават.

В условията на депривация, тоест изолация и недостатъчно емоционално обгрижване, в които те живеят, физическата агресия е често срещан феномен. И да, Долард, съвесем отчетливо на агресията се дава ход при фрустрация. Фрустрация, когато Билент вземе играчка от Моника, той получава от нея шамар. Фрустрация, когато Юлиян не получава от персонала желаното внимание, той отива при най-близкостоящото дете и го цапва. Фрустрация, когато Симон иска да рисува по-дълго време от предвиденото и тази възможност му се отнеме, започва да си блъска главата в стената и да си скубе косата.

Агресията е сила, която притежава всеки от нас. Сила да бъдеш, която обаче трябва да бъде впрегната като кон, за да бъде направлявана, защото тя е тяга без спирачка. Като всички останали човешки потребности (потребност от агресия, постижения, автономия, противодействие, доминиране, секс… по Мъри), тя е продиктувана от емоции, от физиологични реакции, до които съзнанието няма достъп, над които няма контрол. Както е с всички останали човешки афекти. Човек се ражда с тази сила и е поставен пред предизвикателството да я обуздае. Пред него е само хоризонтът. Такава гледна точка поставя хората по-близо до животните отколкото до боговете и това отрежда на човек една справедлива позиция.

Едно време не е имало проблеми с агресията. Първите полу-хора са живели в родове или племена с ясна йерархия, която рядко е била оспорвана и поставяна под въпрос. Дори и в такива моменти обаче прякото упражняване на власт – физическата агресия (в случая срещу индивиди от същия биологичен вид) – е била възможност да се запазят установени порядки, на които е разчитало първобитното оцеляване (Бернаскони). Не така стоят нещата в съвременното общество. Превърнало в свой принцип за съществуване промяната, съвременното общество, особено нашето българско, е благоприятна почва за изследване на чисто биологично заложената характеристика на човека агресия от социално-психологическа гледна точка.

Живеем в несигурни времена, хората се стрелят по улицата, пенсионери изнемогват, други страдат поради лекарски грешки. Една всеобща несигурност и тревожност е резултата от това положение (следва сваляне на прага за агресивност). Тази непредвидимост нараства и с нея и вътрешното напрежение. В един момент увеличаването на налягането предизвиква отпушването на гняв и враждебност, които са в основата на социално отхвърляната агресия. Като бента, който в един момент е неспособен да задържи количеството вода, която го подпира и рухва.

След контракцията (задържаната физиологична възбуда изморява на първо място тялото) имам нужда от отпускане. Това е принципът, който разрешава на човек да живее в хармония със себе си по отношение на собствената му агресия. Фройд и Лоренц са били прави. Както и всички останали загатнали връзка между нивотото на физиологична възбуда и агресивната реакция. За Петер Марлер агресията е вродена реакция на смущаващи стимули от околната среда. Дразнещи стимули като предизвикателната и отклоняващата се от нормата външност (походка, окраска) на съперник например, заплаха или нападение също могат да предизвикат агресивно поведение.

Миналия ден бях свидетел на интересна случка. В автобус 305, който пътуваше към Централна гара, имаше проверка за билети. Двама контрольори на средна възраст се скараха с пътник, който обяви, че явно не е натиснал перфоратора правилно и затова билетът му е непродупчен. Той отказа да плати глоба или каквото и да било и продължаваше да спори с тях. От дума на дума тримата започнаха да си викат, а после да се бутат и за малко да стане меле, тъй като се намесиха и други хора. Агресията в градския транспорт е в чист вид. Агресия от страна на контрольорите, защото някой не признава длъжността им и работата им. От страна на пътника, понеже е ощетен и в последствие нападнат. Ще спомена още, че по време на разгорещания спор нередовният пътник беше пратен на няколко пъти да си „ходи в Перник“, което се явява причисляването му към чужда група и своебразно засилване и оправдание на собствените агресивни дейстия чрез разграничаване и отчуждаване.

Агресията между различните групи също работи на основата на определени механизми. Oписани са четири основни признака: противопоставяне на представата за собствената личност и за „чуждия“; създаване на стереотип за представата за „чуждото“ (непознатото) с отрицателна оценъчна тенденция; фиксиране на представата за „чуждия“ върху външни отличителни белези, напр. език (тук диалект), цвят на кожата; актуализиране на омразата към чужденци при несигурност или ситуация на конкуренция. В този случай се говори за ксенофобия (в старогръцкия език тази дума въобще не съществува за разлика от „филоксения“ – гостоприемство. Значението на думата се установява едва във връзка с дискусията за чужденците във Федерална Република Германия и печели внимание в следствие на отнасянето и към това социално явление). Съществена причина за увеличаващото се отчуждение е следствие от приспособяването на човек към изискванията и суетата на модерния пазар и консуматорското общество, предоставящи трудности при изграждането на индивидуалната идентичност.

В природата съществува и друг интересен феномен, при който при животни със изразена социална структура уединяването на някое животно може да предизвика агресивни действия към него, макар и да не води директно до агресия. В социален контекст – също както и при хората – единакът се счита за зъл дори когато не прави зло никому. Известно е, че при определени условия отказването на общуване може да бъде много по-нараняващо, отколкото агресивно поведение в обичайния смисъл. От тук могат да бъдат изведени и феномени на човешкото взаимодействие в групи. Когато баби гледат внучетата си, избират други хора, живеещи сами и които не познават, за да плашат децата. С агресията принципно е тясно свързана проекцията на неприемливи враждебни импулси. Същото символизира и старият еврейски обичай “козел опущение”, при който веднъж годишно всичките грехове на общността биват прехвърлени на един козел по време на ритуал за жертвоприношение. Животното бива прогонено и така всички се пречистват. В малки групи при висока тревожност се наблюдва концентрация на агресивни действия срещу аутсайдера в групата, на който се прехвърля вината за неблагополучие. Отклоняващо се поведение или физически недъзи са били повод при някои примитивни народи новородените да бъдат убивани, което е имало смисъл на селекция и се е използвало при ограничени ресурси за живот.

От опити с животни с психоактивни вещества и електрическо стимулиране на отделни части на мозъка (хипоталамуса) е известно, че агресивните импулси мога да бъдат потискани и възбуждани. При психично и невроболни агресията се превръща в неконтролируема и най-вече необяснима дейност за субекта и околните.

„Деструктивната агресия може да се причинява от биохимичен дисбаланс в мозъка“. Тъй като стажът ми в дома за деца приключи и разучавам различни други възможности, се замислих над работа с психично болни хора. Една такава възможност е Психодиспансерът на „Екзарх Йосиф“. Говорих с директора, който ми предложи да стажувам в спешното отделение, като не пропусна да отбележи, че става дума за хора, които се класифицират „опасни за себе си и за околните“. Най-голямото ми колебание да започна стаж там е свързано с евентуалната агресията, насочена към мен. Страх ме е от това.

Съвременността казва, че нямаме нужда от насилие, за да оцеляваме. Способност, която ни е останала от стари времена, когато сме ловували дивеч, за да преживеем. Това е така, сега имаме инструменти, с които си служим. Ударението се поставя на нежеланата агресия, която хората искат да премахнат, защото насилието и престъпността (срещу човечеството) далече не са лицеприятни събития. Това желание обаче е абсурдно. Плод на защитни механизми и неспособност да се откъснем от гледната точка на годината, в която живеем. Човек отдавна се е отделил от социалната структура на животните и дори човекоподобните. Той е владетел на света и ежедневно предизвиква съдбата си. На него всичко му е „позволено“.

Лоренц е забелязал, че животните, които разполагат с опасни зъби, нокти или други пособия да убиват, са развили ествествено ограничение да не унищожават индивиди от собствения си вид. При вълците това се случва в момента, когато едното животно е на път да прегризе гърлото на другото. Тогава победеният дава открита възможност гръкляна му да бъде разкъсан, като обръща главата си настрани. Това мигновено сковава победителят и известно време двете животни стоят неподвижно, докато накрая се разделят без повече да си нанасят вреда. Това, разбира се, е валидно на първо място за животните, но по себе си и от този пример съдя за това, че евентуална съпротива може да води до увеличаване на агресивната реакция. В Библията е казано, че ако получиш плестник по едната буза, положи и другата, което може да се свърже директно с гореказаното за фактора на съпротивата. Гледал съм много филми, където въпреки всичкия си гняв и ярост главният герой не може да убие врага си, защото той е обезоръжен и безпомощен.

В социалната психология широко приемане намира постулатът на Барон заедно с неговите три необходими елемента: агресията е всяка форма на (1) поведение, насочено към (2) целта да се навреди или нарани друго живо същество, което е (3) мотивирано да избегне такова отношение. Това определение не дава отражение на богатството на човешките взаимоотношения и разглежда агресията от позицията на този, който я понася, независимо от това дали в отделния случай става дума за легитимен акт или не. Подобни определения попаднали вън от научен контекст, както и това, че агресията имала за цел да понижи ценността на обекта или партньора, та чак до неговото унищожение, стигматизират агресията и най-вече нейното изразяване. Карат ме да я потискам. Да потискам начини на поведение, които съм заучил от „големите“, когато съм бил дете. Сравнението на силата на вътрешния импулс на човек да бъде агресивен с този на друг човек е немислимо, то е безмислено и празно. Важно е само как той се проявява. Възприемането на агресивни модели на поведение с цел адаптиране към средата корелира с възприятието ми за агресивност (враждебност) в действията на околните спрямо мен в последствие. Според Бандура агресивното поведение се заучава на принципа на имитацията (наблюдаваната агресия води до повишаване на агресията и намалява задръжките на хората да извършват агресивни актове) и потискане (в зависимост от последствията за наблюдавания субект на поведение). Изкопирвайки реакцията на възбуда и агресия при фрустрация в семейството и заучавайки това поведение, аз се сблъсквам със стена, когато при постъпване в училище, агресивните ми действия биват жестоко наказвани (в „За агресията“ на Конрад Лоренц има описан подобен случай за американското общество), от части чрез насилствени актове. Затова и един от основните изводи на Бърковиц по повод критиката към теориите за фрустрацията е, че ролята на „фрустрацията е да подготви индивида към агресивно поведение. Фрустрацията сама по себе си може да не е достатъчна: за да причини агресия, трябва да има пусков механизъм – насока от средата, която да задейства агресията или сочи, че агресията е допустима“. В тези изследвания Бърковиц изнервя студенти по различен начин, за да провери хипотезата си.

Съседите ми в общежитието ми разказаха за играта “Храненка”, която те измислили и за която са единодушни, че се отразява благоприятно на взаимоотношения между тях тримата. Играта се състои в използване на обръщения към останалите съквартиранти, които имат явен унизителен, обиден или по други начин нараняващ (садистичен) характер, като е забранено участниците да се сърдят един на друг. В играта има състезателен елемент, тоест най-добре се справя този, който измисля най-оригиналните, най-цветущите епитети или етикети. Разказаха ми, че практикуването на тази дейност им позвлявало в последствие да се чувстват спокойни, отпуснати и им помагало да заспят по-лесно, отколкото ако не са играли. Тази “Храненка” представлява механизъм за периодично разреждане на натрупващата се агресия и макар много млади хора да се разтоварват по този начин, моите съседи имат ясно съзнание за изкуственото възникване на метода за по-приятно заспиване чрез словесни нападки.

В различните култури има различни разбирания за агресията и интерпретирането на поведението като агресивно. Поведението на малки деца в Япония например много по-рядко е обяснявано като агресивно, което води и до неагресивна реакция на майката спрямо него, отколкото това е присъщо на европейската култура. Затова думата агресия показва само феноменологичната страна на поведението, а конкретните обществени условия остават несъобразени.

Опитът да се отрече агресията ми напомня за опита да се потули сексуалността. Цивилизован и обречен. За премахването на агресията има различни методи – очевидно е, че здравият разум не е достатъчен: наказания, показване на агресивен модел, който свършва зле, и поощряване на други модели на поведение са най-ефективните. Децата (а и не само те) често са агресивни, за да привлекат вниманието на възрастните. Те експериметират с насилието като възможност за влияние на средата или просто го копират от възрастните, както доказват Бандура и Уолтърс.

В дома за медико-социални грижи имах проблем с Юлиян (възраст 2:6), който беше преместен в група за по-големи и в първите седмици на адаптиране към новата среда използваше непровокирано физическо насилие към останалите, като в този момент винаги гледаше към мен. Юлиян приемаше угрижения ми поглед към него с доволство и усмивка и очевидно се забавляваше, когато повишавах тон, за да му обясня, че поведението му не ми допада. После прочетох за игнорирането на агресивното поведение при деца с цел стимулиране и подкрепление на алтернативно поведение (по Браун и Елиът). Така че започнах да го игнорирам, обръщах главата си, когато дете нададе болезнен вик, но не се правех на строг или разтревожен, когато видех, че Юлиян е ударил някого и очаква внимание, и не влизах в контакт с него. Постепенно той изостави това поведение и когато имаше нужда от нещо, идваше директно при мен, което аз считам за най-здравия израз на потребност от повече внимание. Игнорирането на агресивни поведение е най-добре да се комбинира с развиване на емпатия и сътрудничество.

Методът за показване на агресивен модел, който свършва зле, на пръв поглед считам за объркващ и трудно приложим. При втори прочит звучи мъдро да успяваш да се учиш от грешките на останалите, но личният опит според мен трудно може да бъде земенен от чужд. Разработването на такъв модел крие в себе си много потенциал.

Наказанието като опит за намаляване на агресията е ефективен метод, стига да бъде използван внимателно и с мяра (в това число включвам и физическо наказание, защото то носи ясно послание). Наказанието върши работа доколкото при него лицата, от които се изизква да не са агресивни, трябва да бъдат под постоянно наблюдение, защото наказанията рядко водят до интернализиране на външната повеля. Както казва едни мой колега на въпроса дали е разрешено пушенето по време на караул в казармата:

“Всичко може, само да не те хванат!”

Според хипотезата за катарзиса на Аристотел е полезно да се действа агресивно, дори ако никой не е нараняван или нападан. Това твърдение е подкрепяно и от Фройд и Лоренц, според които агресивните импулси могат да бъдат прехвърлени върху нечовешки обекти – например с практикуване на лов, разтоварване чрез спорт, но също така и други опасни начинания като полярни експедиции и изследване на космоса, приключения – сублимирани или канализирани в социално приемливи дейности. Когато тези импулси не намерят приемлив отдушник, те срещат своя пряк израз в агресивното поведение. Следователно, когато човек няма възможност да се прояви по агресивен начин, агресивната му енергия се натрупва и накрая ще избликне или под формата на крайно насилие, или в психично заболяване. При животните, ако не бъде намерена цел за утоляване на агресивния нагон, агресията може да бъде изпразнена, излята на “празен ход”. Действително има социални практики, които засилват склонността към нежелано насилие и това например са някои спортове като бокс, борба итн. Други такива като плуването са привлекателен отдушник на агресивните подтици по един социално похвален начин.

По нашите географски ширини и по-специално част от българския манталитет е освобождаването на физиологична възбуда и агресия с помощта на силен алкохол при възрастните и с помощта на други психоактивни вещества при по-младите. Често консумацията на алкохол е последвана от плюене по политиците, семейни скандали и насилие, сбивания дори между близки приятели по отдаван отминал повод, междуетнически конфликти, използване на огнестрелно оръжие (както правят някои полицаи в нетрезво състояние) и всякакви други престъпления. Получили този пример, младите често не получават адаптивен модел за изразяване на агресията, показват привидно послушание пред родителите и злоупотребяват с други по-модерни наркотици. Употребата на екстази (MDMA) например в съчетание с динамична музика има очевидно благоприятстващо разреждането на агресията и освобождаване на енергия действие. Един от признаците за употреба на това вещество е стискането и показването на зъбите, дъвкането на празно (тогава най-често бива сдъвкан езика) и други действия, които непосредствено се насочват към удовлетворяването на “примитивните” импулси. Хората, които употребяват екстази, наричат себе си “животни” заради описаното по-горе поведение.

Децата и юношите днес, а и все повече възрастни използват фантазен вид изразяване на своята агресия, именно играейки “его-шуутъри”. Его-шуутъри са компютърни игри, където потребителите играят един срещу друг електронен вариант на “стражари и апаши” (героите в играта разполагат с голямо разнообразие от оръжия и способи да убият противника). В много страни тези игри са оценени като прекалено брутални заради многото кръв и човешки вътрешности, които са на показ при убийството на някои от героите, и са преработени. Тук жестокото убийство е цел и се осъществява по изключително реалистичен начин в един фантазен недействителен свят. В ежедневието това би било немислимо (освен при истински военни действия. Его-шуутърите са част от обучението на войници и имат признат обучаващ ефект). Неоспоримо е обаче, че тези игри доставят удоволствие на голяма част от хората, които харесват компютърни игри. Его-шуутърите се споменават често по повод на случаи, при които ученици имащи достъп до оръжие стрелят по съучениците си и убиват съвсем целенасочено много от тях в пристъп на амок. Много хора искат тяхната забрана с аргумента, че тъй като те са изключително реалистични, някои от техните потребители могат да се объркат при разпознаването на действителния свят и да прибегнат до такава ужасяваща форма на насилие над околните (още повече ако са деца). Тезата на Бърковиц за това, че наличието на оръжие само по себе си е идея за неговото използване при разрешаване на ситуацията, намира онагледяване в този пример. Формата на фантазно изживяване на агресията е характерна и за много обикновени некомпютърни игри.

Агресията е много интересна тема и по нея има изписана много литература. Съзнателно се ограничих до теории, които ми се струва уместно да разгледам от моята гледна точка. Избрах тази тема, тъй като съм силно ангажиран със собственото си агресивно поведение и имах нужда да намеря по-полезен модел за изразяването и. Това е и основната причина да цитирам собствен опит и да не препращам към чужди наблюдения и изследвания. Писмената форма на задачата и възможността да избера въпрос допринесе изключително за това да вникна по-добре в темата, за което благодаря.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Книга: The Rational Male

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Ще започна представянето на полезни за съвременния мъж книги с The Rational Male от американския автор Rollo Tomassi.

Отдавна не бях чел толкова съдържателна книга, била в състояние да ме сграбчи за гърлото като напрегнат трилър. В основата си авторът разяснява на какво социално програмиране и манипулации е подложен днес всеки мъж в обществото на Западния свят. Аргументацията му засяга най-вече сферата на взаимоотношенията (романтични и професионални) и груповата динамика между мъжа и жената.

Широката аудитория безспорно ще определи мислите на Rollo Tomassi като спекулативни и вредни за разбирането на отношенията между половете, но в крайната сметка това винаги му е била работата на мейнстрийма. Книгата гарантира множество просветляващи моменти, в случай че човек не смята дълготрайните си сексуални взаимоотношения за удовлетворяващи.

Прочитът на този шедьовър в бранша ще ти спести не една и две горчиви изненади в твоята връзка или брак. Особено, ако често си объркан от поведението на партньорката ти и принципно нямаш идея „какво искат жените“. Препоръчвам Rollo Tomassi заради практичния подход и логическите му илюстрации и заключения.

Изпрати ми кратко съобщение през формата в менюто „Контакт“ и ще ти върна имейл с PDF на книгата съвсем безплатно и необвързващо. Не пиши коментар под статията, защото така не виждам твоя имейл.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Бягай надалеч от нея!

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Днес имам желание да обърнем внимание на няколко поведения във връзката, от които веднага трябва да ти светват червените лампички и е добре да започнеш да мислиш за еxit strategy. В подобни ситуации е трудно да последваме желанието си да прекратим връзката например заради изключителната сексуална привлекателност на партньора. Или както с право казват братята руснаци: Crazy in bed – crazy in the head!

1. Имаш чувството, че те контролират.

Не можеш да си позволиш да ти налагат micromanagement. Ако излиза така, че всяко твое действие първо трябва да мине одобрение, замирисва на психиатрия. В една връзка никой не бива да се чувства проверяван или контролиран. Много мъже също могат да поработят над себе си в това отношение.

2. Внезапно започва да ти мълчи. 

Това е садистично поведение, което цели да те постави в такъв дискомфорт, че ти да потърсиш път към разрешаване на въпроса, извинение, сдобряване итн. Обикновено прибягва до него, когато нещо не стане на нейната. На практика тя оттегля вниманието си напълно все едно си умрял.

3. Никога не търси сдобряване (чрез взаимни отстъпки).

Винаги ще има проблеми и конфликти в една връзка. Ако тя никога не прави постъпки за помирение и решения, които и двамата можете да приемете, говорим за наченки на емоционално насилие и принуда.

4. Оплаква се, че не я разбираш, но не може и не иска да обясни (как се чувства), защото ти това сам трябвало да го знаеш.

Това ми е любимото. В този капан винаги ти си кривия и си се издънил. На практика нямаш полезен ход. Тя обаче има повод да се ядоса по всяко време на денонощието, защото не казва къде си сбъркал и какво я разстройва. Ама наистина ли не знаеше, че едно от задълженията ти вкъщи е да четеш мислите и? При здравите взаимоотношения хората се чувстват свободни да изразяват и обясняват чувствата си – какво ги разстройва, от какво ги е страх, какво ги прави щастливи итн.

5. Карате се нонстоп.

Спорове и разминавания могат да се очакват от време на време. Когато нещата станат хронични, просто не можем да считаме повече, че връзката е здрава и благотворна. Продължи да четеш, нещата стават нереални.

6. Правене от мухата слон.

Например ти прави скандал, защото си я игнорирал, докато за десет секунди си поствал снимка в социалните мрежи. Това е като да ти обясни, че е центъра на Вселената, всичко се върти около нея и нищо друго не бива да заема времето ти. Нарцистично и ирационално. И двете не са за хвалба. Щастливият човек не се държи така, по-скоро някой, който таи гняв и създава хаос около себе си, за да има повод да освободи този яд.

7. Чувстваш се като на тръни.

Ако внимаваш за всяка дума, която и пишеш или изричаш срещу нея, защото се страхуваш, че грешка в изказа или тона ти може да разстрои приятелката ти, Congratulations! – ти си част от токсични взаимоотношения.

8. Тя не харесва как и говориш.

С подобен коментар тя просто казва, че не и играеш по свирката. Например, че прави нещо и очаква реакция от теб, а ти оставаш спокоен и разумен. Тя иска да те провокира и извади от релси емоционално, а ти запазваш хладнокръвие. При положение че полагаш усилия да разбереш другия и да запазиш връзката, такова поведение трябва да ти задейства всички възможни аларми.

9. Не ти дава това, което изисква от теб.

Иска малко по малко да те дресира да и даваш 100%, на което тя да отвръща с 0%. Схемата е да изпада в истерия всеки път, когато искаш или очакваш нещо от нея.

10. Липса на емпатия.

Представи си, че споделяш на жената до теб своя уязвимост или слабост, а тя те съди и вини за това – просто зарежи тая работа.

11. Никога не пада по гръб и никога не се извинява.

Няма човек на Земята, който е съвършен и никога не му са налага да каже „Извинявай“. Не приемай тази позиция вместо нея, постоянно да се извиняваш и да търсиш помирение. Брутална тактика на нарцистичната личност е да обърне ролите и да го раздава жертва, когато и насочиш вниманието върху нещо некоректно или несъобразително, което тя прави.

12. Спираш да и казваш, че се чувстваш пренебрегнат или отхвърлен от нея.

Ако усетиш, че понижаваш стандарта си, за да избегнеш нейните избухвания или обвинения, вече се намираш под нейния контрол. Така започваш да губиш идея кой всъщност си. Като да влезеш в морето на Слънчака, да се отпуснеш във водата и като мине малко време, да забележиш, че си се отдалечил на километър от брега. Очакванията да се отнасят към теб дружелюбно и уважително са съвсем нормални. Не се отказвай от тях!

13. Обвинява те, че само правиш проблема по-голям.

Изразяваш желание трезво да обсъдите и разрешите някакви различия или разминавания. Нейната тактика е да обвини теб за начина, по който тя подхожда към проблемите в ежедневието. В психологията наричаме това проекция, ако конкретният механизъм те интригува.

14. Не те пита за работата или роднините ти.

Не си въобразявай, че това е някаква форма на тактичност или стеснителност. Вероятно действително не и пука, което не дава добра перспектива за връзката ви.

15. Подтиква те да я напуснеш, а после отново те придърпва. 

Това е цяла схема. Мацката ти казва да я напуснеш, щом не харесваш настроенията и. И ти го правиш. Само че тогава тя решава, че и липсваш и трябва да се върнеш. Не е изключено да прибегне до заплахи от самоубийство или повдигане на обвинения в престъпление. Всъщност става дума за импулс да бъдат тествани границите на това, което ще приемеш, и в крайна сметка за упражняване на контрол над теб. Нарцистичната личност изпитва божествено опиянение от чувството за власт при всяка една от стъпките на този цикъл.

Доста е гадно, когато приятелката ти е трепач и адски те привлича, но главата ти може да експлодира от нейните глупости. Физическото привличане е чиста биология, с която човек трудно може да се бори. Проблемът е в това, че жените не чувстват сексуално привличане към мъже, които се поддават на техните манипулации и шит-тестове. Те чувстват пренебрежение към тях.

Опитите да се работи над връзка с откачалка са оправдани, ако намираш самият процес и трупането на опит за ценни и интересни. Не бива да има илюзия, че в един момент нещата ще се обърнат и ще заживеете щастливо. Научи се да не правиш същите номера и да разпознаваш, когато те действат. Използвай изброените показатели за барометър на взаимоотношенията ви и поеми отговорност за тяхното качество с решителни действия. Дори това да означава евакуация.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Как да я свалиш?

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Преди години превеждах за дипломната си работа откъси от първия ebook на канадския психолог Мистъри (Ерик фон Марковик) и сега ви предоставям кратък, но важен откъс от неговата теория за социалната динамика в ранните етапи на взаимоотношенията между мъж и жена.

Обкръжено от приятелите си красиво момиче е сложило на лицето си маска на истинска кучка. Дали обаче тя винаги се държи така арогантно? Едва ли – всичките ми гаджета са били прекрасни човешки същества. Красивите хора се оправят по-лесно в живота, защото заради своя превъзходен външен вид получават по-добро отношение от останалите. Въпреки всичко тя се нуждае от критерий, за да пресява мъжете, които ежедневно я заговарят, където и да отиде. Именно тази потребност обяснява нейното отношение. Когато някой просто се приближи и и предложи питие, това единствено ще я отегчи. Докато мъжът си въобразява, че прави нещо приятно за нея, тя реагира с раздразнение, понеже същото вероятно и се случва за осми път същия този ден.

Опитът е я научил да отсвирва такива мъже. Налага се да се държи по този начин, защото тя няма как да спи с всички тях! Всъщност е нормално тя да откаже, да се направи на недостъпна или да прибегне до друг защитен механизъм, защото тогава мъжът би я помислил за кучка, тръгвайки си разочарован, ядосан и сдухан. И това поведение изглежда работи. Понякога, когато момичето чувства, че контролира ситуацията, например в нощен клуб, тя може и да приеме питието, но после да разкара мъжа, който е я черпил. А ако той е достатъчно смотан, за да и купи нещо, какво би и попречило да го вземе?

Когато приеме от теб питие, нейното послание всъщност е: „Не те познавам и не ми пука за теб. Ти си просто поредният обожател и понеже не те уважавам, сега ще взема питието, а после ще те отрежа.“

След като мацките са толкова добри в провалянето на подхода ти да се запознаете, изключително важно е дали можеш да ги поставиш на мястото им. Не можеш да ги обидиш („тъпа кифла”), защото са свикнали с подобна реакция от всички онези наранени мъже, които са се пробвали преди теб, и това не им прави особено впечатление.

Е, как да им отвърнеш без да ги обиждаш? Да кажем, че тя има дълги нокти, които най-вероятно са изкуствени. Всъщност защо десетките се обличат толкова предизвикателно, ако не желаеха да получат внимание? Причината се крие в това, че те просто обичат чувството за контрол над останалите. Когато са в клуб с приятели, те искат непременно да бъдат лидерът в своето обкръжение и да привлекат вниманието на всички към себе си. Непознати мъже ги заговарят и ги черпят коктейли, а те си позволяват да ги отсвирят. В крайна сметка се оказва, че тя носи изкуствени нокти, за да изглежда още по-перфектно! Повечето мъже биха възкликнали „Толкова си красива!“, което за нея е просто поредното предвидимо и досадно, потвърдено от годините изказване.

А сега си представи как при нея отива някакъв тип, който казва: „Имаш хубави нокти, истински ли са?”. Тя ще трябва да отговори, че са изкуствени. Тогава той, сякаш без да осъзнава неудобството, в което я поставя, отвръща: „Така ли?!… Е, и така не са лоши”. След което и обръща гръб. Какво причинява това в ума и? Хм, той не се отнесе грубо към нея и не я обиди. Опита се да и направи комплимент, ала вместо това уцели нейн недостатък. Жената в този миг си мисли „Аз съм неотразима мацка, но май не успях да изкуша този тип. При положение, че страшно ме бива именно в това. Трябва да изтрия петното, което той нанесе върху имиджа ми.”

После продължаваш да не проявяваш интерес към нейната външност, подхващайки някаква неутрална тема. В това време тя ще те изманупилира да започнеш да се държиш като всички останали мъже, за да си достави тръпката от усещането за контрол, след което да те разкара. Тогава обаче ти пускаш следващия негативен комплимент: „Леле, много сладурска прическа си спретнала… Бих я нарекъл ‘плевничката/бойлерчето’”. Усмихни се, за да и покажеш, че се шегуваш и не искаш да я обидиш. За нея ти вече си привлекателен, но за съжаление незаинтересован от външния и вид. Това ще я заинтригува, защото тя е срещала много мъже и това определено не е нормално. Вероятно ще приеме, че или имаш много високи изисквания, или си свикнал с присъствието на жени, или просто вече си женен. Тези колебания ще събудят любопитството и. Описаният процес, който продължава да се случва, наричаме флиртуване. За да те тества, тя също ти отправя малки негативни комплименти, които преодоляваш, като отговаряш със същото. В крайна сметка ти си по-различен от всички останали, които демонстрират своя интерес преди самата тя да го е заслужила.

За да си възвърне контрола над ситуацията, тя подхвърля: „Ще ми вземеш ли нещо за пиене?”. Обърни внимание на това как се опитва да те приклещи – подмамва те, за да може малко по-късно да те закове. Това е нейната същност; единствената стратегия, която познава и която в момента явно не сработва достатъчно добре. Ето защо се опитва да ограничи щетите от своя провал. Същевременно тя не разбира защо не я възприемаш като неотразима принцеса, както правят всички останали. Ноктите и са изкуствени, ето защо.

Идва време да кажеш: „Това е много странно, носът ти се движи като на зайче, докато говориш (посочваш и се държиш миловидно). Видяхте ли как помръдва?”. В отговор на това тя ще ти викне да престанеш и ще се почувства смутена. Точно това е състоянието, в което тя трябва да бъде. С три негативни комплимента ти съумя да привлечеш нейното внимание и любопитство и успя да я свалиш от облаците. Държеше се забавно, усмихваше се, добре облечен си, освен това си уверен и притежаваш всичко, което тя желае от един мъж.

Ти не се върза на номерата и – а когато поиска да и поръчаш питие, ти отвърна: „Няма да ти взема нищо за пиене, но ако искаш, ти би могла да ме почерпиш.” В този момент вече ти си този, който квалифицира нея. Ако ти купи, това показва, че изпитва респект към теб. Ако ли не, просто казваш „Беше ми приятно“, но не саркастично, след което отново и обръщаш гръб. Не си тръгвай, просто и обърни гръб. По този начин ти и даваш негативен комплимент, макар тя да си мисли, че вече е дошъл нейният ред. Описаният сценарий подбужда закачка между двамата, а това е първата стъпка от флирта. Между другото тази дефиниция е взета именно от учебниците по психология.

Негативният комплимент служи за квалификация – момичето просто не покрива високите ти изисквания. Това не е обида, а въпрос на преценка. Погледнато отстрани, ти не я упрекваш и не я обвиняваш в нищо. Все едно да извадиш носната си кърпичка и шумно да издухаш носа си, което само по себе си не е обидно. Правейки това, ти не я отхвърляш директно. В същото време обаче тя ще си помисли, че ти не смяташ за важно мнението и за теб. Така твоето поведение ще събуди у нея любопитство и ще те превърне в предизвикателство.

Колкото по-добре изглежда момичето, толкова по-старателен трябва да си с негативните комплименти. Една десетка например може да понесе три негативни комплимента още в самото начало, докато някоя осмица може да приеме един или два и то за по-продължителен период от време. Възможно е да прекалиш, ако тя реши, че си твърде голяма лъжица за нейната уста (това се случва по-често, отколкото предполагаш). Притежаваш способността да унищожиш самочувствието и за секунди, също както десетките постъпват с някои мъже. Това обаче не е препоръчително – трябва да приближиш максимално допустимата граница без обаче да я прекрачваш. След като си привел жената в това състояние, може да отбележиш и една-две от позитивните и черти, но в никакъв случай не хвали външния и вид. Сега уважението е взаимно и разговорът може да продължи от тази изходна точка. Имай предвид, че повечето мъже никога не получават такъв респект от най-красивите жени.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Креватно джудо

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Как да накараш жената в леглото ти да се отпусне, да се поддаде на страстта и всеки път да се старае да ти доставя повече удоволствие? Вместо просто да лежи нескопосано, да се чувства отхвърлена или да се страхува от това, че някой би я съдил за това, което правите. Ако не се задълбочиш поне малко в тези идеи, печелиш 99% шанс децата ти да приличат повече на Цецо от Йога Вибе, отколкото на теб самия.

Известно е, че с добра дума в среда на доверие и комфорт, можеш да стигнеш далеч дори с жена, която познаваш от часове – при условие, че между вас има привличане. Ала грешиш, ако си мислиш, че жената се радва на комплименти и жестове само преди да спиш с нея. Всъщност тя ще продължава да ги цени дори след 30 години брак. И то най-вече в моментите на близост между вас, по време на секс.

За сега е достатъчно да владееш два вида комплименти, първият от които ще наречем общи комплименти. Необходимо е да и казваш, че е привлекателна и красива, докато се люляте. Използвай един от следните варианти да и покажеш, че я цениш:

„Леле, не мога да повярвам колко секси изглеждаш, когато си отгоре.“

„Толкова си невероятно красива, че всеки път, като съм с теб, се чудя дали това наистина се случва.“

А ако сте заедно отдавна:

„Адски ме възбуждаш дори след всичкото това време.“

Втора разновидност са специфичните комплименти, където споменаваш нещо конкретно, което тя прави. Ако ти харесва как ти доставя удоволствие, си длъжен да я поощриш и изразиш признание:

„Правиш най-яката френска, откак французите са я измислили!“

„Имам чувството, че ще получа инфаркт всеки път, когато … (избери си какво). Мега яко!“

„Направо полудявам, когато … (правиш еди-какво си). После постоянно мисля за това.“

Ако подкрепяш партньорката си по подобен начин, вероятно правиш повече секс от 95% от останалите мъже. В нея ще се зароди непреодолимо желание да ти угажда в спалнята. И това е само началото.

Ако си старателен тип, винаги можеш да вложиш още малко усилия, което да те изстреля в нейната топ-класация на всички времена. Да кажем, съобщение в хода на следващия ден:

„Не свърших днес почти никаква работа – още мисля колко страхотна беше снощи!“

Ако живеете заедно, пък можеш да си съобразително и мило момче, както те е учила мама, и да и направиш кафе или закуска преди да се е надигнала от леглото:

„Най-малкото, което мога да направя за теб след снощи – беше невероятна.“

Идеята е тя да се почувства уверена в задоволяването на твоите сексуални фантазии. Докато започне да ти изпраща снимки на синките по бедрата си, придружени с чийки фейс. И сама започне да изпитва задоволство от уменията си. Елиминирай срама и страха от осъждане в нея, като и демонстрираш признание и пълно приемане. И се приготви да срещнеш най-откачените и страни.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Приключения в спалнята

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Тема на днешния епизод ще бъде кефът и удоволствието в леглото ви дори след няколко години заедно.

Когато си влюбен, всичко ново и различно в нея адски те стимулира и възбужда: тя ухае различно, реагира по непознат начин на твоите действия, има собствен различен вкус итн. Защото с някой, който не познаваш добре, споделяте едно съвсем ново и вълнуващо изживяване. С времето обаче това се превръща в ежедневие и дори всичко да сработва правилно, скоро се появяват симптоми на отегчение и скука. За някои сред нас може и да е приемливо да живеят в монотонна сексуална връзка. По-интересно става, когато единият от двамата започне да търси удовлетворение на потребностите си или повече разнообразие извън двойката.

Ако имаш нещо против това да е твоята партньорка, можеш да използваш ефективен метод за справяне със ситуацията. Като търсиш начини да бъдеш по-добър любовник например и така да умножиш и твоя кеф в спалнята.

Нека първо изброим няколко въпросителни думи: как, кога, къде, колко, кой… С помощта им по-лесно можеш да генерираш нови желания и измерения на секса, в каквито още не си участвал. Къде например още не си правил секс – в асансьора, на стълбището, в планината, на пералнята, в офиса, на Жълтите павета итн. Друг начин да погледнем същия въпрос е къде и как искам да бъда стимулиран – по ушите, по брадата, по петите, по дупето и още само ти си знаеш къде. Направи списък с въпроси и отговори, които смяташ, че си заслужат да изпробвате. Кога: сутрин, в обедната почивка, на Нова година, по време на полет итн. Но и кога е разрешено проникване – след 30 минути петинг, след една седмица въздържание, след като тя вече е свършила поне веднъж? Възможностите ще ти се сторят достатъчно, за да развинтиш въображението си.

Идеята е да потърсиш и откриеш ново и непознато в областта на секса, да разбиеш шаблона. Понякога дори си заслужава да изпробваш опции, които по начало не ти се струват привлекателни, но може да ти харесат в последствие. Облечи ги в подходящи думи, когато ги предлагаш на приятелката ти, или я изненадай на момента. Не го приемай лично, ако не се навие да участва във всяка практика, която споменеш – в крайна сметка не е задължително да си съответствате на 100%. И ти един ден можеш да се окажеш в нейната ситуация.

Останете готови за диалог, за да откривате пътища и на двамата да ви е гот, а не единият да налага целия дневен ред под завивките. Ще бъде жалко да не разкриете потенциала си като двойка и обърнете гръб на безбройните приключения, които ви очакват.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Обичай със стил!

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Подсетени от зашеметяващия едноименен хит на Тони Стораро, Фики и DJ Станчо Шампиона, от 2017 насетне мнозина са се отправили на път в търсене на Пълното щастие. Няколко десетилетия по-рано американският психолог Робърт Стърнбърг предлага алтернативна, но желязна рецепта за постигането му по пътя на съвършената любов и вечната младост.

На практика Стърнбърг създава описателна теория за седемте разновидности любов, с помощта на която можем по-добре да си дадем сметка за собственото поведение в сферата на отношенията с един сексуален партньор.

Схематизираният от него триъгълник представя типовете любов като комбинация от три основни компонента: интимност, страст и преданост, които накратко ще разгледаме.

Интимността включва загриженост за добруването на партньора, взаимна подкрепа, разбиране и съпреживяно щастие. Този компонент обяснява близките и обвързващи чувства в любовните отношения.

Страстта (сексуално привличане) от друга страна произтича от събуждането на такива потребности като доминантност, принадлежност и самооценка.

Предаността пък се изразява в краткосрочното решение, че човек обича другия, готов е за дълготрайно обвързване и се ангажира с поддържането на тази любов.

Съотношението на тези три компонента осигурява основа за дефинирането на различните видове любов.

Capture

Трите върха на триъгълника сочат към харесване, увлечение и празна любов, а по трите страни на фигурата се разполагат категориите романтична, дружеска, нелепа и зряла (пълна) любов.

1. Харесването съдържа интимност без страст и обвързване, поради което характеризира близките приятелства, в които хората изпитват преди всичко топлота към другия.

2. Увлечението е преживяване на физическа страст без интимност и обвързване. Натрапливата любов (присъща на пикапьорите), както и „любовта от пръв поглед”, при която трудно контролираме действията си, са два добри примера.

3. Празната любов пък включва обвързване без страст и интимност и може да се отнася до буксуващите безкрайни връзки (на нашите родители), в които партньорите поддържат отношенията, макар че упоменатите два компонента вече не присъстват. Поради страх от промяна или други причини тези взаимоотношения рядко се разрушават.

4. Романтичната любов (интимност + страст) се осъществява, когато двама души са привлечени един към друг физически и емоционално, но (още) нямат очаквания за дългосрочно обвързване – наблюдава се безгрижен „промоционален период на влюбването“, последван от тежък краш с реалността.

5. Дружеската любов (интимност + обвързване) се открива в дългосрочните връзки, които е възможно да са започнали като харесване, или в такива, в които с течение на времето страстта е утихнала.

6. Обвързване и страст пробуждат нелепата любов – тези връзки са изпълнени с множество бурни конфликти заради наличието на мощна притегателна сила и липсата на топлота и близост.

7. И накрая, перфектната комбинация от всички три компонента, наричаме зряла любов. На нея можем да гледаме като на рецепта за пълно щастие. Предпоставка за това е първо да изпитваме любов към самите себе си. Да разграничаваме между извора на удовлетворение вътре в нас и всички външни източници на валидейшън, които остават само пожелателни.

Въпреки своята привидна убедителност (за щастие) теорията на Стърнбърг придобива завършен вид едва наскоро чрез думите на мистър Стораро: „Ей така цял живот да живея ще ми е гооот!“

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Защо винаги се състезаваме?

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Днес ще хвърлим светлина върху малко позната фактология и в частност три теми, които ни помагат да разберем по-добре израстването на едно момче и превръщането му в мъж. Както и да развием връзката със собствените си инстинкти.

1. Насищане с тестостерон. 

Около два месеца от началото на бременността момченцата в утробата са изложени на въздействието на хормона тестостерон, което причинява промени в структурата на мозъка им. Така възниква така нареченият „мъжки“ мозък, чиято основна черта е аналитичното мислене. „Женският“ тип мозък от друга страна е ориентиран повече към емпатията като принцип. Без това да са абсолютни тенденции, в повечето случаи те остават общовалидни.

Същият фактор предопределя още в утробата и с кого ще искаш да си лягаш, като пораснеш, или казано иначе сексуалната ориентация. Количеството тестостерон преди раждането повлиява още дали ще се чувстваме като мъж или жена, макар тук социализацията по-късно също да играе важна роля. Други ефекти се наблюдават по отношение на агресивността и склонността към съревнование по време на игра.

Всичко това развенчава идеята, че когато се раждаме, сме като бял лист хартия. В раницата си явно още при раждането носим немалък багаж, даден ни от биологията за из път. Интересното е, че около 15% от момичетата също преживяват това насищане с тестостерон и идват на този свят с повече психологически характеристики на мъжкия пол.

2. Съмнително мъжество.

Нови посоки от сферата на науката се занимават с това, че ако едно момиче премине успешно пубертета, на него се гледа като на млада жена. След преминаването на същия период хората обаче не започват да гледат на момчетата като на мъже. Защото притежаването на мъжество е нещо, което трябва да доказваш и то не веднъж, а редовно в хода на живота си.

Необходимостта мъжете редовно да се доказват, за разлика от жените, безспорно прави реалността и живота доста различни за двата пола.

3. Конкуренция между мъжете.

Отново повлияна от тестостерона е и вродената състезателност на мъжете, в една незряла разновидност по-позната като нуждата „да си ги мерим“. В нови изследвания се поставя под съмнение каузалността между количество тестостерон и склонност към насилие. По-вероятна всъщност е обратната причинно-следствена връзка. Изразен по друг начин, вътрешният подтик към съревнование на практика е борба за статус, която ни кара да се опитваме да печелим, винаги давайки най-доброто от себе си.

Тези огромни очаквания към нас мъжете описват друга основна разлика в света, в който двата пола съвместно съществуват.

Благодарение на тези хормонални разминавания, ние чувстваме по-малко страх и сме готови по-лесно да поемаме рискове. Всичко в името на победа и повишаване на статуса! Когато се провалим, тестостеронът ни казва „Опитай пак, всичко е наред!“, което пък изразява повишената устойчивост на стрес.

В светлината на тези размишления може би не е толкова ужасяващо, че повечето ни лидери са мъже. Защото ако нещо те кара да поемаш рискове, търсиш решения и винаги се стремиш към лидерство и статус, май излиза, че е съвсем закономерно да докопваш повече отговорност и власт.

Вече знаем защо като мъже винаги искаме да се налагаме и печелим, и побеждаваме. Защото биологичното гориво ни кара да го правим. И в повечето случаи това е напълно окей!

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

 

Бъди душата на компанията!

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Разказването на истории пред група хора е един от най-добрите начини да създадеш привличане у дамите и респект у мъжете наоколо. Затова нека разгледаме няколко важни съображения за избирането и съставянето на историите, които разказваш в група от хора, с които се забавлявате. Това не са строги правила, а по-скоро общи насоки.

1. Съдържание на историята.

Тук нещата са очевидни – избирай интересни, забавни и въздействащи истории! Такива истории обикновено са весели и развлекателни. Използвай случки, които, разказани на приятелите ти, предизвикват бурен смях. Избягвай неприятни теми като смърт, катастрофи, раздяла итн.

2. Разказвай ясно и стегнато.

Махни от разказа си всичко, което не засяга слушателя и това, от което едва ли се интересува. Важно е да направиш това. По-добре орежи повече, отколкото твърде малко. Предавай скучните, но съществени подробности максимално сбито.

3. Вметни кратко въведение.

Това е начинът да подхванеш историята. Комуникирай, използвайки думи, интонация и ниво на емоционална енергия според съдържанието на самата история. Няколко примера: „Леле майко, само ако знаеш какво ми се случи тази сутрин на Цариградско на път за работа! Абсолютна лудница!” или „Някога обръщали ли сте внимание на…?”, или „Сигурен съм, че няма да повярваш – онзи ден…”

4. Стартов сигнал.

Това е похват, който кара аудиторията да наостри уши. Трябва да се намира възможно най-близо до началото на историята и да е подбран по такъв начин, че хората да се опулят и започнат да попиват всяка твоя дума. Ако историята ти разказва за нещо, което си преживял на фетиш парти, спомени това още в началото!

5. Мъгляви въпроси.

Структурирай историята си така, че за слушателя да останат поне няколко отворени и неизяснени подробности. Това, което искаш в крайна сметка, е да ти задават повече въпроси по засегнатите теми, защото това ти дава възможност да изразяваш уникалността си и да се издигнеш в очите им.

6. Загатвай, не казвай директно.

Ако обявиш директно колко си страхотен и незаменим пич, ще излезе, че се хвалиш, затова трябва просто да го загатнеш. Накарай ги да те разпитват; не им казвай всичко съвсем наготово.

7. Разкривай свои личностни черти.

Разказвайки история, ти казваш много за себе си. Затова помисли кои са чертите на характера ти, които искаш да бъдат възприети. Завърти историите си така, че обиколно да предадеш колко си забавен, известен, смел, изобретателен, артистичен итн.

8. Поднасяне.

Разширявай диапазона на гласа си и интонацията. Говори бавно, после забързай, задълбочи гласа си, а по-късно започни да говориш във висока тоналност. Една и съща история може да се разкаже закачливо, съблазнително или по начин, който създава интрига. Прави плавни преходи и разказвай така, че напълно да ангажираш слушателя. Заедно с това включи ръцете си в действие; ако е уместно, дори цялото си тяло. Това не значи прекалено да се вживяваш и да започнеш да се натягаш. Обаче е нужно да използваш експресивност в поднасянето на информация, защото това формира преживяването на слушателя.

9. Кулминационна реплика.

Това е връхна точка, която подсилва историята, и забавен начин да съобщиш на аудиторията, че историята свършва. Не е задължително да бъде особено оригинална, въпреки че когато е вплетена в контекст, обикновено тя става такава:

„Това е последния път, когато взимам с мен това куче на среща!”
„От тогава насетне винаги, когато се запознавам с красиво момиче на фестивал, първо искам да видя личната и карта!”
„Този ден разбрах значението на истинското приятелство”.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Да си премълчиш ли?

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Днес ще говорим за това как да комуникираме своите не чак толкова силни страни и защо е лоша идея самоинициативно да ги разгласяваме или използваме като оправдание.

На пръв поглед признаването на недостатъците ни говори за силен характер или поне за неговото добро познаване. И действително, мнозина биха реагирали на подобно поведение със симпатия и разбиране. Такава стъпка понякога облекчава общуването що се отнася до разчупване на ледовете или при ситуация „да се видим да си се оплачем“. Изразяването на някаква несигурност дори може да предизвика възхищение все едно вече сме надмогнали слабостите си. Позитивно впечатление правят тук известната автентичност и преодоляване на срама. Ако комбинираш с щипка хумор, по този начин можеш да разсмееш не една и две жени на първа среща.

Първоначалният замисъл на мозъка обаче е не да ни направи щастливи, богати или красиви, а да гарантира оцеляването ни. Същото е и при животните. Мозъкът ни преценява да използваме ресурси само доколкото можем да минимизираме риска те да се окажат вредни или опасни за нас. Говоря за принципа проба-грешка, който например ни кара в гората да не се храним с гъби, които не познаваме. В тази връзка при повечето хора съмненията и недоверието натежават и оборват привидно големия брой предимства на един алтернативен избор.

Ако искаме да илюстрираме тази зависимост, нека помислим за два различни сервиза за ремонт на автомобили. Единият има голям брой средно позитивни рефърънси, а при другия се редуват мега-хвалебствия и суперлативи с няколко негативни рипорта за пълно неизпълнение за уговорената услуга. Можем да спекулираме, че изборът ще падне върху първия сервиз, при който няма място за съмнение в надеждността. Изборът на предвидимото просто винаги е по-комфортен и ни коства по-малко усилия.

Напоследък стана популярно да разбираме себе си като продукт или някаква социална единица, затова нека поемем по този кратък път в името на дискусията.

Приложи горния пример за собствената си ситуация. На другите ще им светват червените лампички всеки път, когато изразиш колебание – особено в твоята професионална сфера на компетентност. Затова сред приятелите ти трябва да можеш да признаваш коя област ти куца, но ако кандидатстваш за работа или молиш за увеличение на заплатата, винаги залагай на позитивното и оптимизма. Тази нагласа гарантира, че си възприеман като стабилен и кадърен.

Не лъжи веднага, че си най-добрият и в областта на маркетинга. А изчакай да те попитат преди да споделиш трезвата си преценка, че точно тук си най-мотивиран да учиш и развиваш. В областта, която смяташ за твоя сила, разбира се, трябва да се чувстваш уверен да разкажеш какво те прави изключителен дори конкретно тази тема все още да не е повдигната.

Не споделяй, че с предишния ти мениджър сте имали тежки преговори и не компрометирай бившите си колеги. Бих стигнал до крайност и те посъветвал да избягваш споделянето на всякаква негативна информация, тъй като тези неблагополучия от миналото ти индиректно ще бъдат асоциирани с теб (не им давай този шанс и контролирай фрейма). Може би заради това корпоративният език често звучи така неясен и изкуствен.

Дори да имаш способността да опаковаш нещата в заразен хумор, знай, че рационалният подход на организациите ще го филтрира и отстрани преди да се стигне до крайното решение. По-добре запази вицовете и смеха за срещата с колегите и тийм билдинга.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Когато настъпи най-лошото

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Продължаваме с откъс от дипломната ми работа, този път на тема „Раздялата“. Други публикации от тази серия прочетете ТУК и ТУК.

Романтичните взаимоотношения се поддържат от уважение, доверие, преданост и лоялност. Ако те по някакъв начин бъдат нарушени, това в повечето случаи се отразява негативно и е възможно да бъде последвано от разрив на взаимоотношенията. Прекратяването на романтичната връзка е травмиращо преживяване за повечето хора, макар че този, който инициира скъсването, по принцип е по-щастлив и по-малко депресивен от другата страна в двойката. В края на връзката са много вероятни чувствата на страх и паника при мисълта, че човек остава сам. Обикновено нагласата към другия е от амбивалентно естество (чувство на гняв/привличане).

В едно ранно изследвания се установява, че основната причина за разпадането на връзката е загубата на интерес – 47% от мъжете и 38% от жените посочват тази причина (Kirkpatrick & Caplow, 1945). В останалите случаи причината се открива в единия от двамата партньори, като 32% процента от жените и 15% от мъжете прекратяват връзката поради интерес към трета страна. Жените обикновено имат нужда от по-малко време, за да се съвземат след разрушаването на връзката. В основата на причините за разпадане на взаимоотношенията могат да бъдат и личностни черти, комплекси, обсесии, патологични отклонения и характеропатии.

Разпадането на отношенията преди тяхното сериозно задълбочаване често е взаимен процес, който протича по идентичен начин. Едно от най-добре разработените и подкрепени с факти обяснения на механизма на разлюбването се опира на представата за свързаните с взаимоотношението инвестиции и облаги.

Всеки индивид има равнище на сравнение, което трябва да се надхвърля от баланса на облаги и загуби, за да се поддържа връзката. Когато сме влюбени, субективно възприеманите облаги и илюзорните убеждения за наградите, които другият ще осигури, са големи. Когато партньорите обаче станат зависими един от друг, е възможно да се наблюдава увеличение на разходите.

В този ред на мисли може би разлюбваме, защото засилването на негативния полюс на взаимоотношението предизвиква спад на удовлетвореността под прага на равнището за сравнение – особено когато разполагаме с алтернатива (друг партньор/липса на партньор), от която очакваме да ни даде по-големи облаги или да ни струва по-малко инвестиции.

Инвестициите и облагите могат да се променят в хода на развитие на връзката по различни причини. Растящата близост между партньорите им позволява да разберат по-добре какво всеки от тях счита за позитивно подкрепление (възнаграждение). При двойките, свързани в дълготрайна връзка, увеличаващите се инвестиции могат да бъдат компенсирани от съответно по-големи облаги. Това, което единият партньор възприема като подкрепление обаче често не се разглежда като такова от другия. Възможно е да има и различия в равнищата на сравнение на двамата. Хората понякога остават в незадоволяващи ги и дори изпълнени с насилие връзки заради силното чувство на обвързване и предвид загубите, произвлизащи от напускането на връзката.

Любовта става по-силна, ако хората осъзнават, че възнагражденията идват от радостта от присъствието на партньора, а не от външни облаги, свързани с него (Seligman, Fazio & Zanna, 1980). В известен смисъл в любовта се наблюдава сливане на Аза на двамата партньори. Установено е, че хората, които показват, че са „загрижени” за другия, по-често се възприемат като влюбени, отколкото тези, които просто „имат нужда” от другия. Когато удовлетвореността на партньорите е висока, по-вероятно е те да се опитат да намерят някакво решение, като обсъдят ситуацията и изчакат, за да видят дали нещата няма да се оправят (Cook & McHenry, 1978).

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Пътят към сърцето и

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Нека започна с цитат от един вълнуващ трилър, който в момента върви в кината:

„Every human being is a puzzle of need. You must become the missing piece and they will tell you everything.“

Защо се провалят връзките? Една гледна точка вижда като причина петте разновидности на потребността, чието удовлетворение ни кара да се чувстваме обичани. Всеки от нас е социално програмиран да изпитва силна любов, привързаност и признание при точно определено поведение на партньора. Липсата на такова поведение води до непълноценност на взаимоотношенията. Очакван израз на тази непълноценност е усещането за недоразумения и разминаване в комуникацията при едни двойки и неконтролируеми конфликти при други.

Не толкова далечно е сравнението с чужди езици, които всички владеем до някаква степен. Ако говориш само малко английски, комуникацията ти с англоговорящи ще остане примитивна. Ако още сричаш езика, който съблазнява партньора ти, връзката ви също няма как да се разгърне напълно. Затова нека погледнем един опростен модел на тази концепция, представена от Гари Чапман.

1. Утвърждаване.

Лесно е да си критикар, особено в България. Да пренебрегваш и отхвърляш системата, правителството, мениджмънта, та чак до най-близките си. „Нали се разбрахме за чистенето/прането“, „това пак не си свършил/а, както говорихме“, „ела да видиш как се прави“ – все фрази, пораждащи горчивина, съмнения и ниско самочувствие. На другия полюс имаме изрази на подкрепа и поощрение, които не влияят особено някои хора, но имат огромен смисъл за други – „Как направи това пюре, страхотно е“, „леле, справил/а си се невероятно добре“, „Уау, уау, уау!“. Езикът на утвърждаването кара една част от хората да изпитват мотивация, усещане за напредък и висока собствена значимост в резултат от връзката и партньора си.

2. 100% присъствие.

Случва ли ти се да си с гаджето и да забележиш, че не помниш изречението, което е казала преди 20 секунди, защото мисълта ти е ангажирана с нещо съвсем друго. Нормално е тя да забележи по езика на тялото ти и да се почувства пренебрегната от това, че не и даваш пълното си внимание. За група от хора това се явява своеобразно доказателство за обич – че слушаш, внимаваш и отдаваш пълното си присъствие. Затова е идеално, ако от време на време (или по-често) си имате дейт-найт дори да сте заедно от години. Да предприемате пътувания или активности заедно, да обменяте възгледи и емоции, които подсилват връзката.

3. Подаръци.

Хората, говорещи този език, отдават символично значение на подаръците, които получават от партньора си, и виждат в тях индикатор за състоянието на взаимоотношенията. Когато това са предмети, които човек може да носи открито, това е допълнителен бонус, тъй като това позволява и демонстрация към външния свят на какъв етап от живота си се намираме (например при годежен пръстен). Няма да навлизаме в детайли, но паричната стойност на самите подаръци не би трябвало да играе роля, за да продължим да считаме такъв тип очаквания за здравословни. Подаръците единствено говорят за това, че мислиш за партньора си и имаш ангажимент към него/нея.

4. Малки услуги.

Много от нас (далече не само мъже) се прибират вкъщи след работа и сядат пред телевизора/компютъра или хващат таблета/книгата, защото денят за тях е „приключил“. Без желание да вършат повече задачи (да сготвят, да пуснат една прахосмукачка, да закарат колата на автомивка итн.). Да вършим и отмятаме малки услуги за другия обаче е супер необходимо (отново само за някои). То им показва, че са приемани и желани. Дори за теб да не е така, немалка група от хора ги приемат като знак на обич.

5. Докосване.

Липсата на докосване с право се интерпретира от някои като липса на близост. Държането на ръце, галенето, прегръщането и гушкането не са за всеки. Други обаче, за които това е езикът на любовта, изживяват допира като невероятно възнаграждаващо усещане. Предвид еволюционната и значимост ролята на физическата близост в областта на интимните взаимоотношения трудно може да се игнорира или обезцени.

Начините да установим предпочитания от нас език е да помислим над това, липсата на кое поведение у партньора ни създава най-много грижи; какви претенции към партньора заявяваме най-често, както и какъв подход избираме, когато искаме да изразим любовта си. Всички сме различни в това отношение, защото докато израстваме, са ни давани различни изрази на любов, както и заради уникалните модели в семейството. Много от нас имат известна компенсаторна свръхчувствителност, която съзнавано или не търсят да удовлетворят чрез партньора си.

Вземи ценен урок за човешката психология от руските тайни служби #redsparrow. Винаги си заслужава да установиш кое прави приятелката ти щастлива, а твоя живот по-лесен и предвидим.

Коментирай и харесай Коуч Тео във фейсбук, за да видиш първи новите публикации. Сподели с приятели, които биха могли да извлекат нещо полезно за живота си. Благодаря ти!

Интервю: Моята история (част 1)

Здравейте, мъже! Благодаря, че се отбихте.

Днес ни очаква първата част от едно изключително интервю с мой добър приятел, посветил няколко месеца от живота си изцяло на играта, за да развива своите социални умения.

Разговорът ни започва, докато поръчваме салата с фреш на фона на народна музика в един от качествените традиционни ресторанти в центъра на София.

Какво работеше по това време, когато отиде на буткемпа (на RSD)?

Ами да – бях чистач (смее се)… Буткемпът беше в Лондон, така че си взех отпуска. Казах им, че следващата седмица няма да си избирам часове за работа, за да отида в Лондон и да си намеря хостел.

Колко дни беше събитието?

Може би два дни като часове. Започна в петък вечерта до 2-3 часа, в събота дейгейм между 12 и 15ч., от 18ч. цяла нощ клуб и в неделя мисля, че беше само дейгейм. Вечерта в неделя не излизахме.

Всеки треньор си действа по програмата и я наглася към твоята личност. Беше ми интересно, защото компанията тогава беше доста млада, както и всичко останало. Тогава беше излязла програмата Transformations, не знам дали си я гледал. И тогава ми направи впечатление Ози, който един час повтаряше Run the train, just close. Това беше една от първите програми и реших да приложа веднага това, което чух. Повечето останали представяха разни абстрактни теории – Are you in state? – докато този човек идва и казва State? What is this bullshit, just close!

Спомням си, така се беше случило, че бях излязъл с две момичета и дума по дума стана, както Ози казваше: „Ако идеш в някой клуб и видиш, че има две момичета – може би те търсят нещо. Ако отидеш и говориш с тях, и едната отиде до тоалетната, какво значи това? Че ти имаш един прозорец, който ще се затвори преди тя да се върне. Ти трябва да направиш нещо.“ Абсолютно същата ситуация ми се случи – наистина бях с две момичета и едната отиде до тоалетната. И аз си мисля just close! Така и стана, беше много готино, за пръв път ми се случи такова нещо – да отида в клуб и момиче, което познавам има-няма от един час, да започне да се търка в мен. Аз си казах „Уау! Ози, благодаря ти!“ Това ме накара да си взема и буткемп с човека – просто виждам, че това, което казва, наистина работи.

Ти първо гледа програмата и после записа семинара?

Първо гледах програмата и очаквах да завалят жени, ако отида на буткемпа (смее се). Естествено не стана така. Човекът само ти показва вратата и пътя, по който трябва да вървиш… В първия половин час ти прави някакво въведение, казва ви, че ако това ви се струва прекалено, сега е моментът да се откажете. И че след края на този час няма да можете да си върнете парите – ще трябва да изпълнявате това, което ви каже. Имал, каза, всякакви случаи, дори участник с инвалидна количка, който също е успял да направи нещо. Че никой не би трябвало да има някакви оправдания, щом този се е справил.

Бяхме трима човека, бях с двама израелци, които бяха долетели до Лондон специално за това. За съжаление не поддържам връзка с тях, но доколкото помня от фейсбук, единият от тях вече има жена и дете. Той и тогава беше възрастен, сега е сигурно над 40-годишен. Аз бях най-малкият, може би на двадесет